„Започнах да се занимавам с това, защото исках да направя нещо за България, тъй като много я обичам“, споделя Кристиано Камизани. „Искам италианците да се запознаят добре с тази страна, защото разбрах, че никой в чужбина не познава България добре. Когато казвам, че ще пътувам за България, получавам въпрос: В Букурещ хубаво ли е? Те дори не знаят, че Букурещ не е в България. Познават ЦСКА и Левски, познават Стоичков, и това е“.
За него България е страхотна държава, с много хубави история и култура, както и с невероятна природа. Но това, което го „влюбва“ в тази страна, са хората. Обича да ходи на село или в планината, където бере гъби. Обича и купоните с приятели. Като бивш ресторантьор и готвач, той вече готви и български ястия - чеверме, кавърма, чушки бюрек, а в момента учи и как се готви шкембе-чорба.
По думите му, всеки италианец, който дойде в България се влюбва и в българските песни.
„Една българска роза“ е любимата песен на италианците в България“, казва той.
Смята, че Италия също е страхотна страна, страна с въображение, но за „ваканция на хора с пари“. Италия не е място, където може да се прави бизнес.
„Бюрокрацията е невероятна, данъците са ужасни, всичко е против бизнеса“, обяснява Кристиано. „Законите са против бизнеса, манталитетът на хората е против бизнеса. Много е трудно да откриеш хора, които да говорят друг език, освен италиански“.
Той вижда в България една много сигурна страна. По думите му след 22:00 ч. вечерта италианските гари и метро се превръщат в много опасно място. А полицията не може да направи нищо, защото италианските закони не защитават действията ѝ по никакъв начин. Нивото на обучение също е на много по-високо ниво, отколкото италианското, смята той.
„Хората търсят душа. Тук, в България, има душа. В Италия вече няма такава“, казва със съжаление Кристиано Камизани.
В Италия хората се превърнали в работохолици, смята италианецът. Те все повече забравят за семейство, приятели, деца, и се съсредоточават върху работата. Това е голямата разлика с хората в България, за които все още забавлението с близки хора остава много важно.