Кристалина Георгиева: Правилната икономическа политика е в основата на справянето с кризи
COVID, инфлацията и високите нива на дълга са основните пречки пред възстановяването на икономиката. Действията при пандемия трябва да са посредством инструментите на икономическата политика. Геополитическото напрежение около Украйна усложнява ситуацията и се отразява не цените на енергията, а пътят към решението му е чрез дипломация. Това каза управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева в интервю за "Вашингтон пост".
На фона на опасността от руско нахлуване в Украйна и война в Източна Европа, Георгиева сподели своите възгледи относно това какво би означавал конфликтът в Украйна за световния растеж, за цените на енергията, за инфлацията, за всички въпроси, за които МВФ се тревожи.
"Във време на по-голяма несигурност за растежа на световната икономика, геополитическото напрежение само усложнява ситуацията и вече виждаме това по отношение на въздействието върху цените на енергията. Силно се надявам, че ще има дипломатическо решение заради народа на Украйна, а също и заради необходимостта да се поддържа възстановяването на световната икономика. Двата канала на въздействие ще бъдат цените на енергията, които вече са повишени в световен мащаб, но особено в Европа, както и това, че Украйна е житница. Прекъсването на доставките на зърно от Украйна може да увеличи натиска върху цените на храните, които също вече са се повишили. Много е важно да се намери начин за намаляване на това напрежение в името на Украйна, на европейската и световната икономика", каза Кристалина Георгиева.
Според нея масирани икономически санкции на САЩ срещу Русия биха довели до смущения по отношение на начина, по който се извършват финансовите трансакции.
"Най-тежката от предложените санкции се отнася до SWIFT, а това е елемент от функционирането на финансовата система, който неизбежно би имал странично въздействие, ако бъде задействан. Но отново се надяваме прагматизмът да надделее", каза ръководителката на МВФ.
Относно участието на МВФ за смекчаване на последствията от конфликта, по думите на Георгиева, около 2,2 млрд. долара се планира да бъдат изплатени на Украйна до юни по предвидена програма.
"Украйна се възползва и от разпределението на специалните права на тираж, което направихме миналата година. В този смисъл през следващите месеци ще можем да подкрепим конкретно украинската икономика съвсем ясно", каза тя.
"Ако се окажем в ситуация, в която има странични въздействия, които изискват по-голяма ангажираност от страна на МВФ за други държави, разбира се, ние ще се включим. Все още разполагаме с капацитет за отпускане на заеми в размер на около 700 млрд. долара. Но най-важната роля, която играем и ще продължим да играем, е да оценяваме какви са последиците от действията или бездействието, а след това да правим разумни политически препоръки как най-добре да се справим със ситуацията, когато тя се развива. Така че можете да бъдете сигурни, че ние следим и, разбира се, мислим за възможните последици, за това какво може да се направи колективно - не само от МВФ, но и от международната общност, която работи заедно - за да се осигури възстановяването от кризата в COVID, а също и за да се подкрепи това, което ни предстои - много важен преход към зелена и цифрова икономика", добави икономистът.
Относно продължаващата тежест на пандемията и кога светът ще започне съществено да се връща към нормалното, Кристалина Георгиева смята, че новините са по-скоро добри - възстановяването продължава - да, с по-бавни темпове, но не трябва да се забравя, че в началото на тази криза опасенията са били за голяма депресия.
"Опасявахме се от 10-процентно свиване на световната икономика през 2020 г. Това не се случи благодарение на координираната силна реакция на фискалната и паричната политика - с други думи, подпомагането на домакинствата и на предприятията през периода на застой в световната икономика".
Инерцията обаче се забавя по две причини. Едната е забавянето в двата големи двигателя на световната икономика - САЩ и Китай. А втората е COVID. Той предизвиква ограничения, а тези ограничения се изразяват в прекъсване на световните вериги за доставки, което само по себе си е проблем, тъй като увеличава натиска цените да се повишават.
"И в тази среда начинът, по който бих описала 22-ра година, е че се движим по трасе с препятствия, като трите големи препятствия са все още продължаващия COVID; инфлацията и мерките, които трябва да предприемем, за да се борим с нея; и накрая високите нива на дълга", каза Георгиева.
Според нея по отношение на справянето с пандемията, въпреки целия напредък, постигнат в областта на ваксинациите, тестването и проследяването, лечението, все още не се оказва достатъчна подкрепа на страните, които изостават. През 2021 г. 86 държави не са постигнали целта за ваксиниране на поне 40% от населението си. В страните с ниски доходи ваксинациите са на ниво от 5%. В богатите държави - на 70%. По този начин се запазва почвата за размножаване на все повече и повече варианти на COVID, а също и се прекъсва нормалното функциониране на икономиката.
"Един от големите проблеми, които създадохме през последните две години, е тази опасна дивергенция между страните, които вече са достигнали нивата си преди пандемията - богатите страни, някои от нововъзникващите пазарни икономики и всички останали", алармира Кристалина Георгиева.
"В продължение на две десетилетия светът постъпваше правилно. Имаше сближаване, по-бедните страни наваксваха. Това бе добре и за мира и сигурността в света. За първи път от десетилетия насам се случва обратното. По-бедните страни стават все по-бедни и все по-нестабилни, по-уязвими. Затова основното ми послание днес е, че навсякъде трябва да изградим защита срещу COVID. Политиката за борба с пандемиите е икономическа политика. Най-големият риск за представянето на световната икономика остава тази година COVID и смущенията, които той предизвиква. Затова продължавайте неуморно - колкото и да сме уморени вече от това, продължавайте неуморно да изграждате тази защита", призова експертът.
Повишаването на производителността, според Георгиева, е ключът към по-висок растеж. Инвестициите в хора - квалифицирани, образовани, а също и гъвкави, способни да преминават от една работа на друга, за да могат да допринасят за икономиката; инвестиране в научноизследователска и развойна дейност; инвестиране в нови технологии, защото те осигуряват потенциал за по-висок растеж; инвестиране и в инфраструктура, както физическа, така и в цифрова, за по-добра интеграция на стоки и услуги.
Основен фактор за това икономиките да бъдат по-динамични, е тези икономики да бъдат по-приобщаващи - всеки да може да участва, "жените да не бъдат изоставени и заради липсата на достъпни грижи за децата да не могат да се включат в пазара на труда".
"Пандемията, за съжаление, допринесе за увеличаване на неравенството в страните и между страните. И именно тук тази ключова инвестиция в хората според мен е много, много, много важна, както и премахването на бариерите за участие в икономиката, за да можем да разчитаме на приноса на всички и да постигнем по-добри резултати за всички нас", каза Георгиева.
Светът научи и редица уроци относно инфлационният натиск в глобалната икономика, смята тя. Първият, че прекъсванията в световните вериги за доставки са по-продължителни, отколкото първоначално се смяташе. Те вероятно ще продължат, както защото вълните на COVID все още предизвикват необходимостта от някои ограничения, така и защото други фактори допринасят за натиска върху доставките. Сред тях са много по-голямо търсене на компютри, на автомобили, на оборудване, което е необходимо за производството на всички тези стоки. И резултатът е, че предлагането просто не може лесно да навакса. Подценен беше и климатичния фактор и натиска, който той оказва върху цените на храните. И не на последно място - подценяване има и в това доколко забавеното потребление - с други думи, хората, които получават подкрепа чрез различни форми на стимулиране и я влагат в спестявания - може да допринесе за много по-силно потребителско търсене. Трябва да се търсят интервенции, които биха довели до овладяване на инфлацията.
"Трябва обаче да признаем два проблема. Първият е, че през 22 г. условията в различните държави са много различни. Говорим за борба с инфлацията в Съединените щати. А в Япония се борят да повишат инфлацията, защото не могат да постигнат целта си от 2%. И вторият момент, който трябва да имаме предвид, е, че предприемането на действия за борба с инфлацията трябва да бъде много добре калибрирано спрямо целта за подкрепа на възстановяването. Така че това балансиране отново трябва да се калибрира във всяка страна. И трябва да бъдем много гъвкави, да се ръководим от данните, какво научаваме. Защото когато мислим за инфлацията и увеличаването на лихвите - оттеглянето на количествените улеснения, повишаването на лихвените проценти, това оказва странично въздействие върху достъпа до кредити и възможностите за растеж. Това има и странично въздействие върху други държави. И там трябва да имаме предвид другото препятствие по пътя ни, а именно по-високото ниво на дълга. Но за държавите с високо равнище на дълга, които се възстановяват бавно от COVID - поради ниски ваксинации, поради ограничено пространство - тази промяна в политиката, това повишаване на лихвените проценти от страна на Фед, от други централни банки, от собствените им банки, може да бъде доста рестриктивно за собственото им възстановяване", предупреди Георгиева.
"През 2015 г. 30% от държавите с ниски доходи бяха в затруднено положение по отношение на дълга или близо до това. През 2021 г. те достигат 60%. И очевидно трябва да сме много внимателни по отношение на мерките, които могат да бъдат предприети, за да се предотврати на различни места превръщането на дълговите проблеми във вътрешна икономическа катастрофа. И Фондът играе много важна роля в това отношение", допълни тя.
Кристалина Георгиева завърши интервюто си за "Вашингтон пост" с послание: "Трябва да мислим за действията при пандемия като за инструменти на икономическата политика, защото ако намалим рисковете от повече щамове и повече блокирания, ще помогнем на доставките да идват навреме и на икономиката да се възстанови по-бързо". /БГНЕС