От 1 януари косоварите ще могат да влизат в Шенгенската зона без виза, но официално не и да работят. Много от тях обаче ще търсят работа, което поражда опасения за още по-голям недостиг на работна ръка у дома, пише Balkaninsight.
На прозореца на малък бар в град Гжилан в Източно Косово на лист А4 е написано "Наемаме служители". Той стои там от седмици.
"Изглежда, че няма интерес", казва 23-годишният сервитьор. "Младите хора мислят за нещо друго".
Сервитьорът, който говори при условие за анонимност, казва, че много от хората, които познава, са напуснали Косово през последната година.
"Мога да преброя 10 приятели, които дойдоха тук, за да се сбогуват с мен", каза той.
Лошо платени и неосигурени, много млади хора в най-младата държава в Европа гледат към 1 януари, когато косоварите ще могат да влизат в Шенгенска зона без виза и да прекарват там до 90 дни през всеки 180-дневен период.
Преди април, когато Европейският парламент гласува за премахване на визовия режим с Косово, страната беше единствена на Западните Балкани без безвизово пътуване.
Новите правила не позволяват работа, но това няма да попречи на някои да се свържат с роднини, които вече са в Западна Европа, и да опитат късмета си на пазара на труда.
Сервитьорът в Гжилан/Гниляне каза, че има чичо в Германия и приятели на други места; той се надява, че когато опашките за визи в Прищина намалеят с началото на годината, ще му е по-лесно да си осигури интервю за разрешително за работа, след като се бори да получи едно от ограничените места в германското посолство.
"Идеята е да търсим по-добър живот извън Косово", казва той. "Не че животът в Косово е труден, но пазарът на труда е много проблематичен. Работодателите са много взискателни към служителите, а заплатите са твърде ниски", допълва той.
Косово изпълни всички условия за безвизово пътуване в Шенгенското пространство до 2018 г., но одобрението беше спряно от страни като Франция и Нидерландия, които се опасяваха от нова миграционна вълна, както и от петте държави от 27-членния блок, които не признават Косово за независимо.
Според данни на Европейската комисия между 2018 г. и 2021 г. гражданите на Косово са подали 268 846 заявления за визи до 26-те членки на Шенгенското пространство [23 държави от ЕС плюс Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн, които не са членки на ЕС], от които са били одобрени само 20 040.
В доклад от октомври 2022 г. на базирания в Косово мозъчен тръст Balkan Research Policy Group се изчислява, че всяко заявление е струвало на заявителя средно 165 евро, което означава, че косовските граждани са похарчили над 44 млн. евро за заявления за визи между 2018 и 2021 г.
Имайки предвид възможността косоварите да пренебрегнат правилата, когато става въпрос за непостъпване на работа, министър-председателят Албин Курти стартира кампания за повишаване на обществената осведоменост, в която призовава хората да бъдат "внимателни".
"Трябва да имате паспорт, можете да пътувате само за 90 дни в рамките на 180 дни, трябва да имате доказателство за целта на пътуването и да разполагате с достатъчно финансови средства и билет за връщане", каза той.
Нора Хасани, изпълнителен директор на Косовско-германската търговска камара, заяви, че предприятията в Косово вече са изправени пред криза с работната сила, тъй като много страни от ЕС от години издават визи на косовари за определени професии.
"Либерализирането на визовия режим не означава, че от 1 януари Косово ще се изпразни и ще останем без работници", заяви Хасани пред базирания в Прищина телевизионен канал Dukagjini.
"В Косово сме имали непрекъсната миграция и е имало различни възможности за тези, които са търсили различен път извън Косово".
Но Юсуф Аземи, председател на Съюза на работещите в частния сектор на Косово, не е толкова сигурен.
"Още преди пет години предупреждавахме, че ще дойде моментът, в който ще се отвори възможност за работниците от частния сектор и те ще напуснат", казва Аземи пред BIRN.
"Поканихме косовските институции, правителството и заинтересованите страни да седнат заедно и да създадат проект за облекчаване на ситуацията. Това не се случи".
Аземи цитира прогнози, според които през 2024 г. между 140 000 и 150 000 работници в Косово може да напуснат работните си места. Населението на Косово наброява около 1,76 милиона души.
"Никога не сме успявали да създадем минимални условия на труд, за да имаме право да им кажем "Спрете, направихме всичко възможно за вас", каза той. "Не сме направили нищо за тях".