Смъртта на Алексей Навални и двегодишнината от руската война срещу Украйна предизвикаха допълнителни строги санкции срещу Кремъл.
Белият дом наложи пакет от мерки срещу повече от 500 души и компании. Новият пакет от санкции е най-големият след началото на войната и е насочен срещу физически лица, лица, избягващи санкции по света, и руската отбранителна промишленост.
Въпреки че новият пакет е добре дошъл, има многобройни и добре обосновани оплаквания, че санкциите не работят според очакванията и че трябва да се направи повече.
Робин Брукс, бивш главен икономист на Института за международни финанси (ИМФ), твърди, че въздействието на санкциите е било приглушено от компромисите и опциите, дадени в полза на различни групи. Брукс изтъкна гръцките корабни олигарси като помагащи за подкопаването на западния таван на цените на петрола, наложен на Русия от декември 2022 г.
Западните санкции навредиха на руската икономика, но не я осакатиха. В резултат на това военната ѝ машина може да е отслабнала в периферията, но не достатъчно, за да промени готовността на Путин да води война срещу Украйна.
И все пак, в сравнение с предварителните очаквания, Западът всъщност отиде по-далеч в отговора си, отколкото всички очакваха преди инвазията - може би включително и самият Путин. Малцина очакваха, че ще бъдат наложени санкции върху енергетиката, че множество руски банки ще бъдат изключени от SWIFT и че ще бъдат замразени активи на централната банка на Русия на стойност над 300 млрд. долара.
Фактът, че тези действия не са имали по-голям ефект, отразява редица факти.
Първо, Путин вероятно отдавна е планирал инвазията си в Украйна, може би още при анексирането на Крим през 2014 г. През изминалите години Русия изгради буфери, включително натрупа над 600 млрд. долара валутни резерви, като същевременно изплати дълга си. Това осигури устойчивост на руската икономика в условията на западните санкции.
Второ, Западът подходи към санкциите срещу Русия с прекалено голяма предпазливост, като винаги си даваше сметка за възможните последици за западните икономики. Някои твърдят, че в крайна сметка това отразяваше скритата и продължаваща неспособност да се възприеме сериозно руската заплаха и следователно нежеланието да се плати цената за налагане на санкции на Русия.
Трето, Западът се стремеше към единен политически фронт срещу Русия. Резултатът беше пакет от санкции, договорен под най-малкия общ знаменател. Това означаваше компромиси по отношение на сроковете, обхвата и силата на санкциите.
Непрекъснато се правеха компромиси, за да останат колкото се може повече държави в клуба на санкциите. Това означаваше многобройни изключения, както подчерта Брукс, позволяващи на гръцките корабни магнати да улесняват морската търговия с руски петрол. На Кремъл беше дадено време да се приспособи към санкциите и му бяха предоставени многобройни вратички.
Четвърто, и свързано с горното, Западът, макар и да се стремеше да увеличи международната изолация на Русия и да се опитваше да задържи развиващия се свят на борда, беше бавен и мек по отношение на прилагането.
Москва се възползваше от огромни пропуски (например чрез внос на технологии с двойна употреба през трети държави) и използваше трети държави, за да провали санкциите. За това свидетелства огромният ръст на търговията между Русия и страните от периферията в Централна Азия, Закавказието, Турция и Близкия изток.
Твърде късно Западът сега затяга с вторични санкции, наложени на все повече компании и физически лица сред търговските партньори на Русия - от Китай до Индия, Близкия изток и Турция.
Горепосоченото би трябвало да помогне, но какво още би могъл да направи Западът в областта на санкциите?
Първо, най-очевидният удар по Русия и победа за Украйна би бил най-накрая да се пристъпи към конфискуване и разпределяне на замразените руски активи в полза на Украйна.
Повече от 300 млрд. долара, които се намират в западни юрисдикции, са достатъчни, за да променят ситуацията с финансирането на войната и възстановяването на Украйна. Това също така е съществен удар по баланса на Русия.
Аргументите за рисковете за статута на резервна валута, ответните мерки и въздействието върху върховенството на закона на Запад са пресилени, особено когато се разглеждат на фона на аргумента за необходимост. Казано по-просто, ако замразените руски активи не се използват за финансиране на Украйна, къде другаде ще се намерят средства?
Второ, когато се опитваме да затворим вратичките в санкциите, може би трябва да мислим напълно нестандартно. Един от подходите, предложен от Найджъл Гулд Дейвис от Международния институт за стратегически изследвания (МИСИ), предвижда пълна забрана на западната търговия с Русия до определена дата в бъдеще, с изключение на специални лицензи за наистина критични стоки.
Това би принудило компаниите да кандидатстват за специални лицензи за търговия с Русия и да докажат защо дадена произведена джаджа е толкова важна за световните пазари. Може да се определи дълъг срок за прилагане на такава политика, например две-три години, за да се даде достатъчно време за получаване на ключови лицензи и да се ограничат смущенията на световните пазари.
Това би затворило Русия за повечето некритични видове внос и търговия и би ускорило международната изолация на Москва от бизнеса.
Това ще увеличи разходите на Кремъл за осъществяване на международна дейност, като допълнително ще повиши разходите за внос и ще подкопае още повече платежния баланс. То също така ще даде сериозно предупреждение на руските политици, че продължаването на войната ще направи всеки аспект на живота на руснаците по-труден, освен ако Москва не промени политиката си и не се върне в лоното на цивилизованите нации./БГНЕС
---------------
Тимъти Аш, Center for European Policy Analysis
