Всъщност 3-ти март става национален празник едва след 1990 година, като преди това бе 9 септември, така че националният ни празник е 3 март само в най-скорошната ни история. Предложението за 24 май не отнема силата на 3 март, нито го омаловажава. И двата празника ще продължават да се празнуват от целия българки народ.
Предложението 24 май да стане национален празник е, за да кажем на идните поколения, че просветата, културата, писмеността са в сърцето на България и нейният бъдещ просперитет зависи от образованието на младите българи. В един глобален свят, в който всички нации се конкурират, тези, които поставят образованието като техен най-голям приоритет, са нациите, които ще бъдат най-успешни, най-проспериращи и най-богати. Всички българи осъзнават тази истина дълбоко в себе си и затова се стремят да образоват деца си.
Така че мили псевдонационалисти, за Ваше съжаление, никой нито омаловажава историята и героичните действия на българските борци за свобода, нито саможертвата на другите народи и 3-ти март ще остане свят празник за всички българи. Мечтата ми е обаче нашите деца да знаят, че са потомци на просветители, чийто труд и просвещение са дали светлина не само на България през най-успешните златни години в историята ни, но и са ограмотили половин Европа, включително и руския народ, който приема Кирилицата точно от знанието, развило се първо в Преславската книжовна школа.
Нека Вашият остър глад за власт и популизъм да не се крие зад противопоставянето на двата толкова светли празника, защото докато историята е като корените на едно дърво, без които то не може да живее, то знанието и образованието са неговите листа, без които то няма бъдеще.
България може да бъде отново велика и просперираща страна, когато знанието и образованието са поставени в култ за бъдещите поколения. Точно там се крие истинският патриотизъм, който гледа и към бъдещето на нашите деца", пише още Петков. /БГНЕС