Евангелие от Марк 11:27 – 33
ОТГОВОРЪТ НА ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС ЗА ПРОИЗХОДА НА ЙОАНОВОТО КРЪЩЕНИЕ
И дойдоха пак в Йерусалим. И когато Той ходеше из Храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и Му казват: с каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тая власт да вършиш това? А Иисус им отговори: ще ви попитам и Аз, и отговорете ми; тогава и Аз ще ви кажа с каква власт върша това. Кръщението Йоаново от небето ли беше, или от човеците? Отговорете ми. А те разсъждаваха помежду си: ако речем от небето, ще каже: а защо не му повярвахте? Ако речем от човеците – бояха се от народа; понеже всички вярваха, че Йоан наистина беше пророк. И казаха в отговор на Иисус: не знаем. Тогава Иисус им рече: и Аз не ви казвам с каква власт върша това.
Евангелие от Матей 21: 28 – 32
ПРИТЧА ЗА ПОСЛУШНИЯ И НЕПОСЛУШНИЯ СИНОВЕ
А как ви се струва? Един човек имаше двама сина*; и отиде той при първия и рече: чедо, иди днес работи на лозето ми. Но той отговори: не искам; а после се разкая и отиде. И като отиде при другия, каза му същото. Той отговори: ще ида, господарю; ала не отиде. Кой от двамата изпълни бащината воля? Отговарят Му: първият. Иисус им рече: истина ви казвам, че митарите и блудниците ви изпреварват в Царството Божие; защото дойде Йоан при вас по пътя на праведността и вие не му повярвахте; а митарите и блудниците му повярваха; вие пък, като видяхте това, не се разкаяхте отпосле, за да му повярвате.
Обяснение: чрез притчата Христос описва верността и волята да спазиш дадената дума. Бащата (човекът) е Господ Бог, а синовете – юдеите и езичниците. Бащината (Божията) воля е изпълнил първият син, т.е. повярвалите в Него езичници; от последни те станали първи, превръщайки се в Божи народ, докато юдеите очаквали Месия, обещавали на Бог Саваот, че ще Му бъдат верни, а когато Месия дошъл, отхвърлили Го и Го разпънали на Кръста. В обяснението за двамата сина св. Теофан Затворник добавя, че вторият син е образ на лекомислените, с ленива воля хора.
Евангелие от Матей 21: 33 – 46
ПРИТЧА ЗА ЛОШИТЕ ЛОЗАРИ
Чуйте друга притча: имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин*, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си. И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите да му приберат плодовете. А лозарите, като уловиха слугите му, едни набиха, други убиха, а трети с камъни пребиха. Пак изпрати други слуги, повече от първите; и с тях сториха същото. Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми. Но лозарите като видяха сина, си казаха: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му. И, като го уловиха, изведоха го вън от лозето и го убиха. И така, когато си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари? Отговарят му: злодеите ще погуби лошо, а лозето ще даде на други лозари, които навреме ще му дават плодовете. Иисус им каза: нима никога не сте чели в Писанията: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа и е дивно в очите ни“? затова, казвам ви, че Царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му; и който падне върху този камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.
И като слушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че за тях говори и дебнеха да Го уловят, ала се бояха от народа, понеже той Го имаше за пророк.
Обяснение: Както във всяка притча, изречена от Господ Иисус Христос, и в тази богословите „разпознават“ в героите и ситуациите следните персонажи: Човекът-стопанин е Сам Бог, лозето – еврейският народ, оградата – Законът, който предпазва евреите от идолопоклонство, линът – жертвеникът, кулата – Йерусалимския храм, лозарите – първосвещениците, фарисеите и книжниците, Синът – сам Господ Иисус Христос. В притчата се разкриват няколко важни неща: дълготърпението на Бога, скорошното пришествие на Христос, единосъщието на Сина с Отца, престъплението на евреите, които погубват Месията, Който още в Стария Завет им е обещан, както и „другите лозари“ – езичниците, повярвали и изповядващи вярата си в Светата Троица, а център на новозаветната Църква е Самият Христос.
Лин е съд, в който се смачква гроздето, за да втасва за вино. В случая представлява изкопан дълбок ров, добре изолиран от пръстта.
Евангелие от Лука 20: 21 – 26
ИИСУС ОТХВЪРЛЯ ИЗКУСИТЕЛНИТЕ ВЪПРОСИ НА САДУКЕИ И КНИЖНИЦИ И ОСВЕТЛЯВА В КАКВО СЕ СЪСТОИ ДОСТОЙНСТВОТО НА МЕСИЯ:
„ОТДАЙТЕ КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ, А БОЖИЕТО БОГУ“
И Го запитаха: Учителю, знаем че право говориш и учиш и не съдиш по лице, а истински поучаваш на пътя Божи; позволено ли ни е да даваме данък на кесаря, или не? А Той, като разбра лукавството им, рече: защо Ме изкушавате? Покажете ми един денарий: чии са образа и надписа? Те отговориха: на кесаря. Той им рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. Почудиха се на отговора Му и млъкнаха.
Евангелие от Матей 22: 23 – 34
„БОГ НЕ Е БОГ НА МЪРТВИ, А НА ЖИВИ“
В оня ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и Го попитаха: Учителю, Мойсей е казал: ако умре някой бездетен, нека брат му вземе жена му и роди потомство на брат си; у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и понеже нямаше потомство, остави жена си на брат си; също и вторият, третият, чак до седмия; а след тях умря и жената; и така, при възкресението на кого от седемте тя ще бъде жена?* Иисус им отговори: заблуждавате се, защото не знаете Писанията, нито силата Божия; защото при възкресението нито се женят, нито се омъжват, а пребъдват като Ангели Божи на небесата. А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото ви от Бога: „Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Яковов.“ Бог не е Бог на мъртви, а на живи.
И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита: какво мислите за Христос? Чий Син е? отговарят Му: на Давид. Иисус им казва: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ: „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле не сложа Твоите врагове за подножие на нозете Ти“? и така, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син? И никой не можеше да Му отговори; и от този ден никой вече не дръзна да Го попита.
Левиратен брак: тук садукеите се позовават на текста от Второзаконие (25: 5 – 6). Става дума за брак между овдовяла, бездетна жена с брата на починалия й съпруг. Подобни бракове са характерни за затворените общества и целят чрез създаване на потомство линията на наследяване в рода да се запази.
Евангелие от Марк 12: 28
Евангелие от Матей 22: 37 – 40
Евангелие от Йоан 13: 34 - 35; 15: 9 – 17
НОВАТА ЗАПОВЕД
Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди? А Иисус му отговори:
ВЪЗЛЮБИ ГОСПОДА, БОГА ТВОЙ, С ВСИЧКОТО СИ СЪРЦЕ, И С ВСИЧКАТА СИ ДУША, И С ВСИЧКИЯ СИ РАЗУМ: ТАЗИ Е ПЪРВА И НАЙ-ГОЛЯМА ЗАПОВЕД.
А втора, подобна на нея, е: ВЪЗЛЮБИ БЛИЖНИЯ СИ КАТО СЕБЕ СИ. На тия две заповеди се крепи целият Закон и пророците.
Нова заповед ви давам, ДА ЛЮБИТЕ ЕДИН ДРУГИГО; КАКТО ВИ ВЪЗЛЮБИХ, ДА ЛЮБИТЕ И ВИЕ ЕДИН ДРУГИГО.
По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си. Както Отец възлюби Мене, и Аз възлюбих вас: пребъдете в Моята любов. Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му. Това ви казах, за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна. ТАЗИ Е МОЯТА ЗАПОВЕД: ДА ЛЮБИТЕ ЕДИН ДРУГИГО, КАКТО АЗ ВИ ВЪЗЛЮБИХ.
Никой няма по-голяма любов от тази, да положи душата си за своите приятели. Вие сте ми приятели, ако вършите всичко онова, което Аз ви заповядвам. Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, което съм чул от Отец Си. Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва, та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде. Това ви заповядвам: да любите един другиго.
Евангелие от Йоан 14: 1 – 6, 11 – 13, 15, 18, 20 – 21, 27
„АЗ СЪМ ПЪТЯТ И ИСТИНАТА, И ЖИВОТЪТ“
Да не се смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте. В дома на Отец Ми има много жилища. Ако нямаше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място. И когато отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, за да бъдете и вие, където съм Аз. А къде отивам Аз, знаете, и пътя знаете. Тома Му рече: Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя? Каза му Иисус: Аз съм Пътят и Истината, и Животът; никой не идва при Отец, освен чрез Мене. Вярвайте Ми, че Аз съм в Отец и Отец е в Мене; ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене. Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, които Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца Си. И каквото поискате от Отец в Мое име, ще го направя. Ако Ме любите, опазете Моите заповеди.
Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас. Още малко и светът няма вече да Ме вижда; а вие ще Ме виждате, защото Аз живея, и вие ще живеете. В него ден ще разберете, че Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас. Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отец Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам.
Мир ви оставям; Моят мир ви давам; Аз ви давам не така, както светът ви дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се плаши. Отивам от вас и пак ще дойда при вас. /БГНЕС
----------------------
Соня Зафирова, философ. Текстът, който е предоставен специално на БГНЕС, е част от книгата „Христовата светлина просвещава всички“, която предстои да излезе.
