Хърватите избират нов състав на парламента
Хърватите ще изберат 151-те депутати на парламентарните избори днес, на 17 април. 6500 избирателни секции в страната ще отворят в 07:00 ч. местно време (08:00 ч. българско) и ще затворят в 19:00 ч. (20:00 ч.).
Централната избирателна комисия (ЦИК) обяви, че 3 733 283 души имат право на глас.
Денят е неработен. Болниците ще отговарят само за спешни случаи, банките и училищата ще останат затворени. В чужбина хърватите ще гласуват в 41 държави, 109 консулски представителства и посолства. От 151 депутати, 140 ще бъдат избрани в десет избирателни района в страната, трима от хърватски граждани, живеещи в чужбина, и осем от националните малцинства. Провеждането на изборите ще бъде следено от около 5400 наблюдатели, което е с около 3100 по-малко в сравнение с изборите през юли 2020 г.
Проучванията показват, че консервативната партия Хърватски демократичен съюз (ХДС), в коалиция с други по-малки партии, има предимство сред гражданите. Лидер на движението е настоящият премиер Андрей Пленкович. Той иска доверието на гражданите за трети пореден манда. С Пленкович Хърватия влезе в Шенгенското пространство и Еврозоната едновременно през 2023 г. Според премиера гласуването за неговата партия означава „стабилност, сигурност и развитие“, въпреки че двата му мандата бяха в същото време осеяни от скандали за корупция, които доведоха до смяната на няколко министри.
Втората по сила политическа формация в страната - Социалдемократическата партия (СДП), се фокусира именно върху "безкомпромисна борба с корупцията" заедно с "по-високи заплати и пенсии". СДП е в опозиция от осем години и исторически съперник на ХДС.
Най-голямата изненада, която се появи в началото на предизборната кампания, беше съобщението на действащия президент Зоран Миланович, че иска да се кандидатира за министър-председател от Социалдемократическата партия, която оглави коалицията "Rijeka Pravde". Миланович вече беше премиер на Хърватия от 2011 до 2016 г. със същата политическа формация и има предимно антиевропейски и проруски позиции. Той многократно е критикувал подкрепата на Брюксел за Украйна след инвазията на Русия в страната. Конституционният съд обаче попречи на държавния глава да се кандидатира за парламентарни избори поради елементи на "противоконституционност", освен ако не подаде оставка, което Миланович не поиска да направи. Затова сегашният държавен глава не участва официално в парламентарните избори и името му не фигурира в избирателната листа на СДП, но в почти ежедневни декларации той заявява, че след изборите ще състави ново правителство "на националното спасение" атакувайки сегашния кабинет на ХДС.
Нажежената и ожесточена конфронтация между премиер и президент на практика беляза цялата предизборна кампания, която продължи едва 17 дни.
Проучванията в страната отреждат на ХДС 60 места в парламента, въпреки че управляващата партия вероятно може да разчита освен това на трите места, запазени за хърватски граждани, живеещи в чужбина (обикновено близки до ХДС), и на осем от национални малцинства, традиционно проправителствени.
Според последните социологически проучвания водената от СДП коалиция ще вземе около 44 места. И за двете политически сили резултатите все пак биха били недостатъчни за получаване на управленско мнозинство, за което са необходими 76 депутати.
Според експертите двете партии, които биха могли да решат кой ще управлява Хърватия през следващите четири години, са двете най-десни формации от политическия спектър на страната. "Патриотичното движение", крайнодясна политическа формация, която според проучванията ще спечели 15 места и католическо-консервативната формация "Мост", на която оценките отреждат девет места.
В тази връзка президентът Миланович заяви, че ще се опита да обедини всички политически сили, както отляво, така и отдясно, за да формират мнозинство.
Социалдемократите обаче вероятно ще могат да разчитат и на подкрепата на зелената и прогресивна формация "Mozemo!", ръководена от настоящия кмет на Загреб Томислав Томашевич.
На последните парламентарни избори на 5 юли 2020 г. ХДС получи 66 места. Избирателната активност беше малко над 46%. /БГНЕС