Христо Христов: Олимпийските игри са мотивацията

Олимпийските игри са мотивацията. Това заяви родният ни щангист Христо Христов при завръщането си от Ташкент, Узбекистан, предаде репортер на БГНЕС. Христов завоюва златен медал от Световното за младежи до 20 г. в категория до 109 кг.

Христов триумфира в категория до 109 кг. в Ташкент.

Какво по-хубаво от това? Да посрещнете един олимпийски медалист ще е още по-хубаво. Емоциите са нещо нормално, искаме да продължим подготовка, да се борим за Олимпийски игри, да се боря първо за участие – борим се четирима доста сериозни атлети, трябва да се изберат двамата най-добри, така че вече се борим кой ще участва на Олимпиада, а след това кой ще завоюва медал“, започна той.

Златният ни медалист от узбекистанската столица заяви, че Олимпиадата е неговата най-голяма мотивация. „Точно Олимпийските игри са мотивацията, те са единственото нещо, за което можем да се борим. Аз винаги отивам с някакви очаквания, винаги казвам, че отивам за медал, без значение дали е злато, сребро или бронз. Квалификациите вече приключиха, така че решението вече е в ръцете на Българската федерация да избере двата човека за Токио. Нямам идея кога ще стане ясно решението за квотите“.

На въпрос на БГНЕС относно това как оценява шансовете си за спечелване на една от двете квоти за Токио, Христов сподели: „Равен с на останалите“. „Не, не ми тежаха очакванията, хората очакваха да станат първи, радвам се, че не съм разочаровал никого. Да, мога да кажа, че вече все повече и повече почваме да плашим конкуренцията и като чуят за българин започват да треперят – ще ги накараме да треперят още повече. Гледам за всяко състезание десет години най-малко напред. Аз съм все още на 20 и има поне още десет години в тоя спорт“, завърши той.

Моята цел е Париж. Това заяви родният ни щангист Васил Маринов при завръщането от Ташкент, Узбекистан, предаде репортер на БГНЕС. Маринов грабна сребърен медал на Световното за младежи до 20 г. в категория до 102 кг.

Да, малко не ми достигна, за да стигна до първото място. Не е тежест, която не съм преодолявал на тренировка, но все пак това е състезание, всичко се случва в последния момент – дали спадането на килограмите влияяе за това, или е на психическа почва не мога да кажа, но аз съм много доволен, защото това е моето първо Световно първенство за младежи и постигнах вицесветовната титла“, започна той.

Надявам се, занапред, както моят съотборник Христо каза, че сме извадили българските щанги, да продължим това да е налице. Предстои ни Европейско първенство за юноши, където се надявам да направя по-добър резултат, защо не и европейска титла“, си пожела Маринов.

Маринов стигна до сребърното отличие в категория до 102 кг.

Щангистът ни посвети среброто си от узбекистанската столица на своята наскоро починала баба. „Да, желанието ми беше голямо, защото бях дал едно обещание на човек, който го няма вече на тази земя – моята баба, която един ден преди лагера за Световното първенство ми каза „Аз те виждам с медал“ и почина, и мисля, че аз изпълних нейното желание. Мога да бъда горд, както и тя е с мен. По-специален от всичко е този медал. Винаги, когато се прибера в родната си къща, те е първият човек, който ме посрещаше и ми казваше „Браво, ти си шампион и винаги можеш повече“. Да, това е моята цел – Париж, дай Боже всичко да е наред, ще очакваме медал от там“, завърши той по повод целите си занапред. /БГНЕС