Историческите сведения сочат, че Симон, който губи семейството си при опустошително земетресение, основава манастир на върха на планина на височина 480 метра. Симон живял като отшелник в продължение на 40 години на върха на 10-метрова каменна колона, която била издълбана в скалата. Репутацията му на лечител и религиозен деец му спечелва святост в очите на мнозина.
Симон е роден в град Сис, който днес е известен като Козан в провинция Адана. Баща му е бил овчар. Сис е бил част от римската провинция Киликия до разделянето на Римската империя през 395 г. от н.е., когато Киликия става част от Източната римска империя.
Според Теодорит Симон е вдъхновен да стане християнин на 13-годишна възраст, след като прочита Блаженствата. Преди да навърши 16 години, той се присъединява към един манастир и веднага започва да практикува крайна форма на аскетизъм, която неговите събратя монаси намират за неподходяща за съвместен живот. В резултат на това те го помолили да напусне.
След това Симон се уединява в една колиба за година и половина, по време на която пости през целия Велик пост, без да употребява храна или напитки. Излизането му от колибата се смята за чудотворно постижение. По-късно той започнал да стои непрекъснато изправен толкова дълго, колкото можел, без да почива.
С течение на времето славата на Симон се разпространява и хора от Анадола и други страни пътуват, за да посетят манастира му. Той бързо става известен като един от най-ранните поклоннически центрове на християнството, привличайки безброй поклонници, търсещи духовно напътствие и утеха.
Днес наследството на Симон продължава да живее чрез основания от него манастир и многото хора, чийто живот е докоснал. Непреходната популярност на това свято място е свидетелство за дълбокото въздействие, което Симон е оказал върху света около него./БГНЕС