Подобна е картината в целия Донбас: С нарастването на броя на ранените нуждата от повече лекари и медицински сестри става още по-остра.
В Авдийвка, точно на фронтовата линия, единственият останал хирург и медицинският директор на болницата разказват, че са прекарали месеци в спешното отделение, без да излизат, освен за да отидат бързо до магазина за хранителни стоки в условията на обстрел. В Славянск, град на север от Краматорск, където на хоризонта се вижда пушек от сраженията, е останала само около една трета от персонала на болницата.
Град Бахмут се намира на кръстопът между руските сили, които настъпват от изток и от север. Там линейките задръстват малкия двор на военната болница, а спешното отделение е почти винаги пълно.
"Никой никога не се подготвя за война, а този регион не е толкова гъсто населен, за да може да се справи с толкова много ранени", казва Светлана Друзенко, която координира спешната евакуация на ранени войници и цивилни от зоните на бойните действия. "Раните са еднакви и за цивилните, и за войниците, защото ракетите не избират къде да паднат".
Много от ранените от източната част на страната са докарани в Днепър, град с население от 1 млн. души, в който има шест големи болници. Но той е на четири часа път с кола от много фронтови позиции. А в болниците там няма и медицински сестри, казва д-р Павло Бадиул, хирург в Центъра по изгаряния и пластична хирургия в Днепър.
Центърът е пълен с ранени от войната и персоналът работи непрекъснато без почивка, казва той.
Член на Американското дружество на пластичните хирурзи, след обучение в Калифорния, Бадиул отправя апел чрез бюлетина на дружеството за оборудване и медицински консумативи. "Въпреки че получаваме някаква целева помощ, голяма част от нея все пак се губи, пренасочва или отвежда на грешното място", каза той.
Повечето от хирурзите, работещи в болницата в Краматорск, включително Бохак, са доброволци. Откакто той е пристигнал, тук почти няма ампутации.
Бохак показа видеозаписи от операциите си, направени с мобилен телефон. Ровейки в изпепелената и разкъсана плът, той открива прекъснатите артерии и старателно ги зашива, възстановявайки кръвообращението на увредените крайници, което позволява спасяването им.
"Най-близката сериозна и оборудвана клиника е в Днепър, който е на 280 км оттук", казва той. "За да се стигне дотам, е необходимо време и може да е твърде късно да се спаси крайникът. Ето защо пристигането ми тук беше много важно", споделя хирургът.
Не всички крайници обаче могат да бъдат спасени. Едуард Антановски, заместник-командир на военното подразделение в болницата, каза, че наскоро бил докаран руски войник със сериозна рана на крака. По думите му, докато е бил в болницата, на войника е била осигурена охрана за защита.
"Наложи се да отстраним крака, защото турникетът е стоял твърде дълго", каза той. "Дори и да искахме, нямаше да можем да спасим крака му. Отнасяхме се с него хуманно, а не по начина, по който заслужаваше да се отнасят с него".
Въпреки месеците на предупреждения от Белия дом и други страни, че Русия планира да нахлуе, много хора в Украйна, включително голяма част от политическата върхушка и дори някои военни, отказаха да повярват. Когато руските ракети започнаха да поразяват украинските градове на 24 февруари, това предизвика суматоха. Болниците не бяха подготвени да се справят с внезапния прилив на пациенти с жестоки и тежки рани, които войната причинява.
През първата седмица д-р Максим Кожемяка, пенсиониран травматолог, доброволно се включи в помощ на военната болница в Запорожие - един от основните центрове, където се лекуват войниците в Източна и Южна Украйна. Почти веднага, казва той, болницата е била залята от по 30 до 40 пациенти на ден и не е разполагала с достатъчно консумативи, за да се справи с огнестрелните рани или други тежки наранявания.
"Не вярвахме, че това може да се случи, защото разбирахме, че при всички случаи ще има огромни загуби и от тяхна страна", каза Кожемяка в спешното отделение на болницата. "И, разбира се, смятахме, че никой разумен лидер на модерна държава не би постъпил така".
Михаел Швирц, „Ню Йорк Таймс”