Хавиер Коломина: Засиленият натиск на Русия върху Западните Балкани изисква по-силна НАТО в региона

Руската инвазия в Украйна породи тревога за потенциални конфликти в Западните Балкани. Въпреки че тези опасения не се сбъднаха, изглежда, че в някои части на региона има значителна нестабилност. Порталът European Western Balkans разговаря за отношенията на региона с НАТО в контекста на войната в Украйна, ролята на мисията на НАТО, КФОР, в Косово и ситуацията със сигурността в региона с Хавиер Коломина, заместник-помощник генерален секретар на НАТО по политическите въпроси и политиката на сигурност, който посети Белград в понеделник.

European Western Balkans: Как оценявате ситуацията със сигурността в Западните Балкани в променените геополитически обстоятелства, предизвикани от руската инвазия в Украйна?

Хавиер Коломина: На първо място, неоправданата и брутална агресивна война на Русия срещу Украйна разруши мира и сериозно промени средата за сигурност. Тя представлява тектонична промяна на европейския пейзаж на сигурността. Бруталното и незаконно нахлуване на Русия, многократните нарушения на международното хуманитарно право и чудовищните нападения и жестокости причиниха неописуеми страдания и разрушения.

На този фон НАТО прилага двоен подход. Подкрепяме Украйна, без да ставаме страна в конфликта, като по този начин предотвратяваме по-нататъшна ескалация на продължаващата война извън границите на Украйна. Като цяло съюзниците от НАТО са предоставили около 120 милиарда щатски долара военна, хуманитарна и финансова помощ. В същото време засилваме колективното си възпиране и отбранителната си позиция, като по този начин ясно показваме, че всички 30 съюзници са напълно ангажирани да защитават и отстояват всеки сантиметър от територията на НАТО.

Второ, регионът на Западните Балкани измина дълъг път от конфликтите през 90-те години на миналия век, но напоследък сме свидетели на повтарящи се напрежения, включително в Косово, както и в Босна и Херцеговина, с по-агресивна реторика, забавени реформи и чуждестранни участници, които работят за подкопаване на напредъка. Станахме свидетели и на кибератаки, дезинформация, сплашване и други дестабилизиращи дейности, като например намеса във вътрешните процеси. Негативните последици от нахлуването на Русия в Украйна се усещат в много региони, включително в Западните Балкани, и някои от нашите партньори са изложени на по-голям риск от злонамерен натиск и принуда.

НАТО има дългогодишен опит в насърчаването на мира и стабилността в Западните Балкани. Новата ни стратегическа концепция, одобрена на срещата на върха на НАТО в Мадрид през юни миналата година, потвърждава стратегическото значение на региона за Алианса. За това свидетелстват нашата мироопазваща мисия КФОР в Косово и дейността на офисите ни в Сараево и Белград.

Сътрудничеството ни с Европейския съюз и други партньори със сходно мислене продължава да бъде от съществено значение и ние ще продължим да работим заедно за запазване на стабилността и в подкрепа на реформите в региона; защото сигурността и стабилността на Западните Балкани са важни за НАТО и за мира и стабилността в Европа.

EWB: Какво е сътрудничеството между Сърбия и НАТО от началото на войната в Украйна? Неутралната позиция на Сърбия отрази ли се на отношенията между Сърбия и НАТО?

ХК: Със Сърбия имаме дългогодишно партньорство от 2006 г. насам. Това партньорство продължава да се развива според собствените си заслуги, при пълно зачитане на заявената от Сърбия политика на военен неутралитет и при добра степен на политически диалог и практическо сътрудничество. Това е призмата, през която НАТО ще продължи да разглежда отношенията си с Белград.

В същото време ние сме последователни и ясни, когато става въпрос за Русия и стабилността в региона на Западните Балкани. Призоваваме Русия да играе конструктивна роля в Западните Балкани. За съжаление редовно виждаме, че Русия прави обратното. Свидетели сме на хакерски атаки, дезинформация, сплашване и други дестабилизиращи дейности. Напълно зачитаме суверенното право на всяка нация да избира собствените си политически договорености и договорености за сигурност. Призоваваме Русия да постъпи по същия начин.

EWB: Как виждате настоящата ситуация със сигурността в Косово, като се има предвид вакуумът в сигурността, създаден от оттеглянето на сърбите от косовските институции? Имат ли КФОР капацитета да гарантират сигурността в северната част на страната?

ХК: Ръководената от НАТО мисия KFOR е най-осезаемата демонстрация на дългогодишния ангажимент на НАТО за трайна сигурност в Косово и на територията на Западните Балкани, Нашата мисия е напълно способна да продължи да изпълнява мандата си на ООН, основан на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН от 1999 г., за да гарантира безопасна и сигурна среда и свобода на движение за всички общности в Косово. КФОР допринася за сигурността в Косово с повече от 3700 военнослужещи, предоставени от 27 държави - включително съюзници и партньори от НАТО.

Нашите военнослужещи от КФОР са напълно готови да се намесят, ако стабилността, сигурността и свободата на движение са застрашени - в съответствие с посочения мандат на ООН. От октомври миналата година КФОР засили присъствието си в Северно Косово, включително с допълнителни войски и патрули. Така че нашият ангажимент към КФОР и нейния мандат е непоколебим. Командващият КФОР продължава да поддържа тесни контакти, включително с представителите на институциите в Косово и на организациите за сигурност на Косово, с Генералния щаб на сръбските въоръжени сили, както и с ръководената от ЕС мисия за върховенство на закона (EULEX) и с международната общност.

Сега е важно всички страни да демонстрират силен ангажимент и политическа воля за намиране на устойчиво политическо решение чрез диалог. Това е от ключово значение за трайната сигурност в Косово и за стабилността в целия регион. НАТО напълно подкрепя продължаващите усилия в рамките на подпомагания от ЕС диалог за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина. Предадох това послание на всички мои събеседници в Белград.

EWB: След миналогодишната среща на върха на НАТО в Мадрид в декларацията изрично се споменава ситуацията със сигурността в Босна и Херцеговина. Какви според Вас са основните предизвикателства пред сигурността в страната?

ХК: Босна и Херцеговина е един от нашите дългогодишни партньори, който се присъедини към програмата "Партньорство за мир" през 2006 г. Ангажиментът ни към това партньорство е непоколебим, което беше потвърдено и по време на споменатата среща на върха на НАТО в Мадрид през юни миналата година и на срещите на министрите на отбраната и външните работи на НАТО, съответно през октомври и ноември миналата година. Тази теза беше допълнително затвърдена по време на срещата на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел тази седмица.

Ние твърдо подкрепяме суверенитета и териториалната цялост на страната и оставаме ангажирани с нейните евроатлантически стремежи в полза на всички в Босна и Херцеговина. Миналогодишното приемане на програмите за реформи от Съвета на министрите е много важна стъпка в консолидирането на отношенията на Босна и Херцеговина с НАТО и в укрепването на нашето партньорство.

Ние засилваме политическата и практическата си подкрепа за Босна и Херцеговина в съответствие с решението, взето от държавните и правителствените ръководители на НАТО на срещата на върха в Мадрид. Например, като помагаме на Босна и Херцеговина в модернизирането на нейните структури за отбрана и сигурност. Бихме могли също така да засилим сътрудничеството си в борбата с трафика на малки оръжия и леки въоръжения, борбата с тероризма, управлението на кризи и киберсигурността. Възнамеряваме да подсилим щаба си в Сараево с повече персонал и бихме могли да предоставим повече ресурси за подпомагане на посещенията на експертни екипи в страната и усилията за борба с дезинформацията.

EWB: Можем ли да очакваме напредък по отношение на членството на Босна и Херцеговина в НАТО в близко бъдеще?

ХК: В крайна сметка темпото и обхватът на партньорското сътрудничество между НАТО и Босна и Херцеговина ще продължат да зависят от суверенното решение на властите на Босна и Херцеговина. /БГНЕС