Патриарх Кирил се меси в БПЦ по разколнически и подмолен начин

Руската православна църква се опитва да се намеси в работите на Българската православна църква, като използва за целта проруски настроени свещеници.

Вселенският патриарх Вартоломей завърши успешното си едноседмично посещение в Северна Гърция, което бе увенчано с визита в Атон, където се намира най-старата оцеляла монашеска общност в света, и където той отбеляза 30-годишнината от избирането си на Вселенския престол.

Освен че е духовен водач на 300 милиона православни християни по света, Вартоломей е и отличен църковен дипломат. По този начин той избягва да налива масло в пламъците, които вече горят в световната Православна църква. Той не поиска нито депортирането на руски монаси от Атон, както някои кръгове очакваха (а може би и желаеха), нито евакуирането на монаси зилоти от манастира Есфигмену (монашеският орден Есфигмену се е отделил от останалите 19 манастира в изцяло мъжката общност и отказва да признае Вартоломей за глава на православната вяра).

В края на краищата базираният в Истанбул патриарх е изразил позицията си по тези въпроси и сега нещата са в ръцете на гръцката държава, която има правомощията да приложи закона и съдебните решения. Вартоломей не играе в ръцете на онези, които с нетърпение очакваха да видят разпространени в международните медии снимки на зилотски монаси, които се сблъскват с полицията за борба с безредиците на Атон; или на облечени в черно монаси, които пребивават незаконно на Атон, принудени да се качат на фериботи от пристанищното селище Дафни и да бъдат изпратени обратно в родината си.

Посещението на патриарха по-скоро беше послание за единство в момент, когато световното православие е заплашено от разкол заради разединителната реакция на патриарх Кирил от Руската православна църква на "дяволската", както я описва Вартоломей, война, която руският президент Владимир Путин води срещу православните си събратя в Украйна. Кирил, "олтарното момче на Путин", както го нарече папа Франциск в едно интервю, започна атака на всички фронтове, целяща да постави различните православни църкви под свой контрол. Ако не успее да ги контролира, целта е да ги срине или просто да ги раздели, за да им попречи да оспорват неговите цели и имперски виждания, които по една случайност съвпадат с тези на Кремъл.

Вартоломей умее да вижда голямата картина и се движи по ловък дипломатичен начин по църковната шахматна дъска. Той осъзнава, че православната църковна карта ще бъде различна след войната в Украйна.

Московският патриарх се опитва да приспособи тази карта към интересите на Русия и в ущърб на вселенския център на православието, с който той се бори на всички фронтове. Използвайки Сръбската патриаршия като инструмент, Москва се опитва да манипулира църквите (както и вярващите) на други славянски страни като Северна Македония и Черна гора. Същевременно тя се опитва да се намеси вътре в православната църква в България и Гърция по разколнически и подмолен начин, като използва проруски настроени свещеници.

Действията на Вартоломей са ръководени "за обединението на всички", което е и постоянната молитва на Православната църква. /БГНЕС

--------

Старвос Дзимас, „Катимерини“.