Кълъчдароглу - тихото настъпление срещу Ердоган

Той е толкова спокоен, че понякога побърква дори собствените си колеги, казва един от близките му довереници.

И все пак 74-годишният Кемал Кълъчдароглу има най-големите шансове досега да измести най-могъщия човек в Турция Реджеп Тайип Ердоган.

Кълъчдароглу е смятан за изключително опитен политик. Избран е за депутат в парламента от Народнорепубликанската партия (НРП) през 2002 г. - същата година, когато управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган идва на власт. Преживял е поредица от насилствени нападения и си е спечелил репутацията на един от най-атакуваните политици в Турция.

През 13-те си години начело на партията той разшири нейния обхват и „обхвана всички различни цветове в страната“, както сам се изразява.

Обръща се към избирателите с мек тон, като казва, че ще обедини всички различни слоеве на турското общество.

Народнорепубликанската партия (НРП) води началото си от основателя на модерната светска Турция Кемал Ататюрк.

Дълго време тя е смятана за близка до военните, които свалят правителството четири пъти от 1960 г. насам, и винаги е била смятана за твърдолинейна партия по въпроса за разделението на религията и държавата. След военния преврат през 1980 г., например, партията подкрепя забраната за носене на забрадки в училищата и на обществени места.

Кой е Кемал Кълъчдароглу?

Роден през декември 1948 г., Кемал Кълъчдароглу е четвъртото от седем деца, отгледани от домакиня и държавен служител в източния град Тунджели. Произхожда от семейство на алевити - шиитска секта и религиозно малцинство в предимно сунитска Турция.

Той е отличник в многото училища, които посещава, тъй като семейството му следва работата на баща му из Турция.

Въпреки скромния си произход, Кълъчдароглу завършва един от най-добрите университети в Анкара със специалност "Икономика" и след това заема високи постове в турската бюрокрация, като през 90-те години на миналия век печели наградата "Бюрократ на годината". Докато Ердоган вижда в бюрокрацията пречка за ефективното управление, Кълъчдароглу смята, че способните администратори са от ключово значение за решаването на многото неотложни проблеми на страната.

Избран е за член на парламента през 2002 г. - годината, в която ПСР на Ердоган идва на власт - и си спечелва славата, като преследва правителствени фигури за корупционни и незаконни според него дейности.

След седем години в парламента е избран да се кандидатира за една от най-могъщите и престижни длъжности в Турция - кмет на Истанбул. Въпреки че губи надпреварата, той получава похвали за кампанията си и става много надежден кандидат за втори мандат на НРП с 37% от гласовете.

В рамките на една година след този успех лидерът на НРП Дениз Байкъл подава оставка след появата на таен видеозапис с афера - и Кълъчдароглу неочаквано се оказва основен кандидат за поста.

Първоначално отказва да се кандидатира за лидерския пост, тъй като не желае да се възползва от скандала. Позицията му обаче се смекчава и той печели надпреварата с голяма преднина.

По това време Реджеп Тайип Ердоган вече е на върха на своята власт и става най-успешният министър-председател на Турция в съвременната епоха, като на изборите през 2011 г. печели почти половината от гласовете за своята Партия на справедливостта и развитието (ПСР).

НРП остана на второ място, но увеличава гласовете си с пет процентни пункта. Оттогава нейният лидер се бори да надхвърли една четвърт от гласовете.

За 13-те години начело на партията Кълъчдароглу направи тиха революция в нея. Опита се да се помири с ислямистите чрез жестове като посещение на вечери ифтар за прекъсване на поста по време на Рамазана и заличи старите милитаристични кодекси на партията.

Ганди Кемал

"Когато го срещнах за първи път, си помислих, че той не е революционен лидер, а еволюционен", заявява Мелда Онур, бивш служител в партията.

"Той се вкопчва в целта си, придържа се към нея с невероятно спокойствие и до края си убеден. Той е много решителен, когато смята, че това е правилното нещо, което трябва да се направи."

Верен на произхода си, Кълъчдароглу поддържа и строга финансова дисциплина. "Той много внимава да не харчи допълнително за нещо ненужно", казва близкият му сътрудник Окан Конуралп.

С времето въвежда в партията религиозни дейци, кюрдски активисти и защитници на правата на жените, за да докаже на турското общество, че НРП се е променила.

Отнася се изключително уважително към хората и е известен с това, че никога не повишава глас.

Когато някой влезе в стаята, той се изправя и подава ръка, никога не говори на хората, докато седи зад бюрото, и не прекъсва никого, каза негов колега.

Този мек характер, съчетан с беглата физическа прилика с бившия индийски лидер, дори са дали повод за прозвището му Ганди Кемал.

Както и мирния му отговор на физическо нападение.

През 2014 г. той беше ударен два пъти от посетител в парламента, докато се готвеше да произнесе реч пред депутатите от партията си. Въпреки че получи натъртване на бузата и окото, той призова колегите си да запазят спокойствие: "Пътят към демокрацията е пълен с препятствия."

През 2016 г. конвоят му е атакуван с ракета от кюрдската групировка ПКК, а на следващата година избягва опит за бомбен атентат от страна на "Ислямска държава".

През 2019 г. оцелява след опит за линчуване по време на погребение на войник. Тъй като е бил нападнат, е бил отведен в близка къща, където една жена призовала тълпата да я изгори.

Когато полицията го отвела на безопасно място, той заявил: "Тези опити не могат да ни спрат".

Връщане на парламентарната демокрация

Но именно след неуспешния преврат през 2016 г. репутацията на Кемал Кълъчдароглу излиза извън Турция.

Докато президентът Ердоган се разправя с инакомислещите, арестувайки и уволнявайки хиляди турци, смятани за свързани с превратаджиите, опозиционният лидер започва "Марш за справедливост", изминавайки 450 км от Анкара до Истанбул.

Въпреки успеха на похода си, той решава да не се кандидатира за президентския пост през следващата година и изчаква още пет години, за да се възползва от шанса си.

Тъй като не е очевиден кандидат, му отнема месеци да убеди другите опозиционни партии да подкрепят кандидатурата му.

Кълъчдароглу успя да обедини зад себе си шест опозиционни партии, които иначе нямат много общо помежду си.

"Никога не съм чувал от устата му дума на омраза. Той може да се ядоса на някого, но запазва спокойствие и после лесно прощава на този човек", казва Окан Конуралп.

"Ето как той може да работи заедно с политици, които в миналото са били силно против него".

В навечерието на изборите той публикува в социалните мрежи поредица от видеоклипове от скромната си кухня, в които често се обръща към младите избиратели по изключително деликатни теми, като например какво е да си кюрд или алевит, какъвто е и той самият.

Твърди, че ако спечели, ще откаже да живее в президентския дворец и ще се премести в по-скромен имот, принадлежал на Ататюрк.

Кълъчдароглу обеща да се върне към ортодоксалните икономически политики и да оглави връщането на парламентарната демокрация. Той обеща също да възстанови независимостта на съдебната власт, като се откаже от използването на съдебната система за разправа с инакомислещите.

И милиони хора му се доверяват.

Кълъчдароглу продължава да полага усилия за разширяване на обхвата на НРП. За да привлече консервативните избиратели, например, той наскоро обяви, че ще внесе закон за защита на правото на жените да носят забрадки в много държавни институции. Това предизвика лавина от гневни реакции от страна на светски настроени потребители на Туитър, женски организации и опозиционни партии. Но за пореден път Кълъчдароглу твърдо отказа да отстъпи пред вътрешния ропот.

Единственото забележително изключение от тези усилия за смекчаване на имиджа на партията му обаче е предпазливият му подход към кюрдите. Турският национализъм е силно течение, което пресича партийните граници. И въпреки че Кълъчдароглу обеща да разреши десетилетния спор по мирен път, той често е критикуван от кюрдите, че не прави достатъчно, за да помогне помирението да стане факт. /БГНЕС

-----------

Анализът е подготвен от Международния отдел на Агенция БГНЕС.