Изложба разказва за ирано-османските политически, културни и търговски връзки

„Персийската култура и история, отразена в специалните колекции на Националната библиотека“ е в резултат на желанието на Иранския културен център да съчетае празнуването на иранската Нова година, наречена Норуз, с изложба, в която да покажем ръкописите и документите, които съхраняваме тук.

Това каза в интервю за БГНЕС Севдийе Али, архивист в Отдел „Ориенталски сбирки“ към Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.

Иранската Нова година се отбелязва в първия ден на пролетта, а изложбата представя 36 документа, старопечатни книги, сиджили и ръкописи, разположени в осем витрини. „Опитали сме се да направим един кратък разказ, с който да илюстрираме по този начин ирано-османските военни, политически, културни, търговски връзки, като в първите две витрини сме отделили внимание на няколко документа, които представяме от огромния ни фонд от един милион листа“, обясни Севдийе Али и допълни, че документи за Иран има в различни фондове и колекции от архивните документи на Националната библиотека.

В експозицията, подчерта тя, могат да бъдат видени свидетелство за посещението на принц Тахмасп в османската столица, посещение на ирански търговци на панаира в Ески Джумая, както и свидетелство за търговията с тютюневи изделия и коприна, внесени от Иран.

Във втората витрина е поместено и свидетелство за културните връзки с тази страна, а в третата витрина са изложени няколко учебника по персийски език, по които децата от прогимназиалните училища, създадени през XIX век, наречени руждиета, са учили, както и един документ, който илюстрира начина, по който са се разпространявали тези документи. „В следващата витрина, четвърта поред, може да видите два от запазените ни каталога на Самоковската обществена библиотека и на прадядото на основателя на Самоковската библиотека Мехмед Хюсреф Паша, като всъщност тези ръкописи и старопечатни книги са постъпили в библиотеката в края на XIX век, наред с други, които са пристигнали от Видин, от Кюстендил, от София и т.н. в периода от края на XIX век – началото на ХХ век“, отбеляза Севдийе Али. Архивистът добави, че също така там посетителите на Националната библиотека могат да видят преписи на вакъфнаме, както и списък на книги, ръкописи, от две по-малки частни книжни колекции, които са се влели във Видинската обществена библиотека.

От пета до осма витрина са показани най-красивите образци на калиграфското изкуство, като тук внимание заслужава ръкописът от края на XVI век „Разказ за пророците“, който е с 18 миниатюри, ръкописът „Тимур-нама“, от който посетителите могат да видят една от двете миниатюри, изобразяваща Пиршеството на Тимур, както и преписи на „Розова градина“, т.нар. „Голестан“, на Сади, а също и „Диван“ на поета Хафез и още много други безценни произведения.

„Едно от най-хубавите неща, които могат да видят, е „Разказ за пророците“, заяви Севдийе Али и посочи, че в дъното на коридора, от Иранския културен център са решили да поставят на стативи репродукциите на всички 18 миниатюри от „Разказ за пророците“, докато във витрината книгата е разтворена на определени страници и съответно там може да се види само миниатюрата, която изобразява Ноевия ковчег.

Посетителите на Националната библиотека могат да видят експозицията до понеделник. /БГНЕС

Тагове: