Иван Стамболов-Сула: „Партиите на протеста“ щурмуваха властта с невиждан популизъм

Президентът Румен Радев се превърна в активен политически полюс. В неговите действия „партиите на протеста“ видяха възможност за щурм към властта, но те го проведоха с невиждан популизъм.

БСП винаги е била истинската опозиция на ГЕРБ, но се сблъсква с много вътрешни проблеми. Мая Манолова е не по-малък популист от Слави Трифонов, мнозина могат да се учат от нея. Ако ДПС искат да рестартират „държавността“, да рестартират себе си.

Политическата система не се разпада. Популизмът е официалният език на политиката не само у нас.

Това заяви в интервю за БГНЕС анализаторът и публицист Иван Стамболов-Сула.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст:

БГНЕС: Каква отговорност носи президентът Румен Радев за създалата се ситуация?

Иван Стамболов-Сула: Няма да бъде преувеличено, ако кажем, че той е главният виновник за ситуацията. Неговият стил на политическо поведение въведе понятия и постановки, които правят невъзможно взимането на разумни решения. Вместо да изпълни дълга си и да бъде обединител на нацията, той поведе персонална война против Бойко Борисов, превърна се в активен политически полюс. В тези негови действия т. нар. „партии на протеста“ (Слави Трифонов, Мая Манолова и донякъде ДБ) видяха възможност за щурм към властта. Вместо обаче с конструктивни предложения за политики, те проведоха този щурм с невиждан популизъм. Заеха позиции, които сега не върви да изоставят и затова не могат да намерят решение на уравнението. А що се отнася до целите и мотивите на Радев да докара страната до тази ситуация – това е дълга история, в която се разказва за зависимости, страхове и лични амбиции.

БГНЕС: БСП не допринася ли за разпада на политическата система у нас със своите действия?

Иван Стамболов-Сула: По-скоро не. БСП винаги е била истинската опозиция на управлението на ГЕРБ, но пък те си имат вътрешни проблеми, с които изглежда им е трудно да се справят. Политическата система не се разпада, защо да се разпада? Ако нещо не е хубаво, то не значи, че не съществува. Политическа система има и тя може да бъде подробно описана, както с идеологическите си кризи, така и с олигархичните си влияния, така и с изкушенията да се обслужват геополитически интереси. Така е било, така и ще бъде. Ние не пишем световната история, а само отекваме с ехото на нейните трясъци. Ако има някакъв проблем с БСП извън самата нея, то той е с идентичността на лявото по принцип. В цял свят, включително и у нас, вече се е оформила нова левица, която обаче избягва да се нарича така, защото споменът за комунизма е все още пресен. Наричат се глобалисти, либерали, зелени, дори и десни, но не и „нова левица“, каквато са. Когато осъзнаем коя е нашата нова левица, нашата актуална левица, тогава и БСП ще намери своето място в нея и нещата ще се успокоят.

БГНЕС: Кога Мая Манолова и Татяна Дончева разбраха, че Слави Трифонов е популист? Ако Трифонов е популист, тогава какви са представителите на „Изправи се БГ! Ние идваме!“ със своите обещания за големи помощи и високи пенсии?

Иван Стамболов-Сула: Вероятно са разбрали още преди години. Вероятно още преди референдума на Слави, много преди това. Те са интелигентни дами и опитни политици. Може би въпросът ви трябва да бъде: кога решиха да обявят публично, че са разбрали. А отговорът: когато видяха, че далаверата се отдалечава, че напразно носиха бесилки и ковчези, че напразно бутаха скелети в инвалидни колички. Те не са по-малки популисти от Трифонов, особено Мая Манолова. Мнозина могат да се учат от нея. Но през последните десетилетия популизмът е официалният език на политиката не само у нас. Избирателите искат да чуят гръмки обещания, а политиците нямат нищо против да им дадат каквото искат, стига да са само обещания. А и няма как иначе да бъде – това е логиката на либералната демокрация и социалната държава.

БГНЕС: Правилно ли е ГЕРБ да предлагат Даниел Митов за премиер, чиято биография не е свързана с тази партия?

Иван Стамболов-Сула: Е, как да не е свързана, след като беше външен министър на Борисов! Разбира се, че е правилно. Митов е политик с богат международен опит, цял живот е работил това. Като студент е бил в щаба на Берлускони. След това оглавяваше външнополитическите дела на ДСБ и беше директор на Фондация „Демокрация“. Като водач на листа е участвал в избори. Обиколил е целия арабски свят като служител на Националния демократически институт на Съединените щати (NDI), преди да стане външен министър на България, беше посланик на NDI в Брюксел. Поддържа лични познанства и професионални контакти с голяма част от действащите първоешалонни политици не само у нас, но и в други страни. Не е ли правилно да бъде номиниран за премиер, все едно от коя дясна партия? Друг е въпросът доколко в днешните условия, който и да е министър-председател би бил пълновластен началник на кабинета си. За да му се търси отговорност, не за друго...

БГНЕС: Как оценявате поведението на ДПС, които говорят за рестарт на държавността. Това не е ли твърде лицемерно, след като повечето наблюдатели и граждани смятат, че те са в основата на пленената държава?

Иван Стамболов-Сула: Това са клишета. И „държавност“, и „пленена държава“. Какво значи държавност? Доколкото помня, според тълковния речник това е всяко качество на държавата. Може би под „държавност“ разбират наличието на държавата, което пък идва от друго клише: „няма държава“. Как да няма! Кой ти събира данъците? Ако приемем, че държавността е наличието и функционирането на държавата според нашите очаквания, то какво да рестартираме? Да се върнем около Азовско море и после отново, поведени от някой нов Аспарух, да се появим на Онгъла и да започнем всичко отначало? Това ли е рестартът на държавността? Държава си има и не виждам какво може да ѝ се рестартира. Да се подобри функционирането на нейните институции – да. Да се подобри качеството на държавниците – несъмнено. Но да рестартираме „държавността“... Що за чудата операция ще да е това! Ако се промени климатът така, че вече не ни харесва и не ни удовлетворява, какво – „географичността“ ли ще рестартираме? Но ДПС, както и всички останали, намират за изгодно да говорят с клишета, защото това е езикът на популизма. Заклинания. Фрази, повтаряни до пълно затъпяване. ДПС са част от политическия модел, следователно са и част от „държавността“, каквото и да влагат в тази дума. Ако искат да рестартират „държавността“, да рестартират себе си и ако резултатът се окаже приемлив, ще видим нататък. /БГНЕС