Иван Николов: УДБА* срещу ЕС, България срещу УДБА

Подпалването на Културно-информационния център „Иван Михайлов“ в Битоля възпроизведе в различна форма невежеството и пълното отсъствие на опит за вникване в същността на проблема. Това се отнася за реакциите в България. Окачествяването на този случай като инцидент или проява на безотговорни елементи в македонската държава най- невинно можем да определим като политическа инфантилност, защото по този начин оневиняваме десетилетно внушаваната у няколко поколения македонски граждани ненавист ,враждебност и омраза към България и българите..

Затова трябва да бъдем категорични!

Не. Това не е инцидент. Това е крайният продукт на една образователна система, трайна „ценност“, залегнала като камък темелен в поведението, мисленето и самоидентифицирането на немалък брой македонски граждани. За тази цел е създадена цяла митология ,в която тригодишното българско администриране на Вардарска Македония е изведено до символ на робство, грабежи, злодейства и национално асимилиране. В същото време за трийсетгодишната сръбска окупация на Вардарска Македония се мълчи „мъдро“ или великодушно се оневинява…Но европейската памет не е толкова къса. За злодеянията през тези умишлено премълчавани в Скопие три десетилетия французинът Анри Пози посвети цяла книга - “Войната се връща“, Париж, 1932 г. Това е една библия на страданието на македонските българи под ярема на крал Александър Караджорджевич. Трагичните картини се редят една след друга, така както ги е видял авторът. Ето две от тях: “…Аз видях следното: В Битоля на сто метра от участъка, в една от най-слабо оживените улици в града, ужасни викове, истински вой се разнасяше от отворените прозорци на едно първоначално училище. Двама учители с ритници, с линията биеха шест момчета, привързани за чиновете им: „Мръсен българин! Македонска свиня! Аз ще те науча на сръбски…“

И още:

„Трупът на едно дванадесетгодишно момиченце от анексирана Македония, на което родителите са избягали в България, бе оставен в продължение на четири дни на едно възвишение, на сто метра от телените мрежи, при една температура от 40 градуса на сянка. То е било убито с картечница в момента, когато е изпращало с ръка целувки на майка си, намираща се на съседния хълм в българска територия…“

А днес?

Случаите като този с подпалването на Културно-информационния център „Иван Михайлов“ в Битоля не са изключение, ще припомня, че само в рамките на по-малко от година те са няколко.

На 29 септември 2021 г. дипломати на България в Скопие установиха, че паметник, който е бил издигнат в църковния двор на с. Клепач в чест на войводата Велко Скочивирчето и осем негови четници, загинали в сражение с турски части през 1904 г. е бил „ремонтиран“. Оригиналният надпис на книжовен български език е подменен, премахнати са цели части от автентичния текст и са видоизменени някои от имената на загиналите четници…

На 7 февруари 2022 Г. бе нападнат офиса на Културно-информационния център „Иван Михайлов“ в Битоля, завършил със счупването на прозорци.

В деня на 150 годишнината на Гоце Делчев- 4 февруари 2022 г. ., трикольорите от венците, поднесени от представители на българските официални власти, бяха изпокъсани и разхвърляни и т.н..

Разгърнете който и да е македонски вестник, влезте в който и да е сайт или електронен портал и вие ще откриете в цялост една пропаганда, чийто прицел е България, българите, българската история, българската култура.

Например в.“Денешен“ има постоянна рубрика „На денешен ден“ под , която се поместват текстове, напомнящи за българския „окупатор“ за неговите злодеяния, убийства, преследвания, палежи и терор. В същата рубрика на този вестник на 6 ноември 2021 г. се натрапва заглавието:“17-годишната партизанка Н.В.-Дуньа загина во борба со бугарскиот фашистички окупатор за слободна Македониja“…

На 4 февруари 2022 г. заглавието е подобно:“Од куршумите на „бугарските администратори“ загинаа македонските херои О.Николов, С.Пинджур, М.Ацев и Т.А.Дасколот…“

11 март 2022 г . четем : “Бугарскиот окупатор почнал со собиранье на 7000 Евреи од Македониjа, кои биле однесени во фашистичкиот логор Треблинка“.

Връх на тази нестихваща поредица от подобни писания, внушаващи перманентно омраза към българите е статията на председателя на Македонската академия на науките и уметностите (изкуствата ) академик Люпчо Коцарев с перверзното заглавие „РС Македониjа била 100 години под бугарско ропство“…

Това е редакционна политика на всички вестници, на всички медии днес, все едно че се намираме в ерата на Тито.

А инфраструктурната свързаност, за която с такова юношеско вдъхновение говореше в началото на годината българският премиер Кирил Петков, продължава да е в окаяно състояние!? Нека да отиде на ГКПП „Клепало“, след това да се поразходи по въображаемото трасе на жп връзката София-Скопие и, ако е честен нека да обясни, какво се е променило от страна на Скопие в духа на преодоляване на негативното наследство?

С една дума няма никакъв напредък по нито едно направление .Какво дава основание тогава на македонските лидери –Пендаровски, Ковачевски, Османи,Мицковски, Бучковски да продължават да оспорват българската позиция и да настояват тя да бъде променена? Защо не искат да четат автори като Анри Пози? Това ще им помогне да се замислят и за себе си, като жертви на брутална пропаганда. А сега продължават да са вторично неграмотни и да настояват, при запазени „ценности“, наложени силом в Македония от югославските тайни служби и Македонската комунистическа партия, да се промъкнат в Европейския съюз, където ще разпространяват фалшивата си митология.

Това не са морални добродетели, това не са принципи, върху които е изграден Европейският съюз. И точно в защита на истинските европейски ценности воюва днес България, отхвърляйки опитите на Скопие, с униформата на УДБА, да превземе Брюксел.

Да. България защитава Брюксел от посегателствата на неразбраната от самите лидери на Съюза мимикрираща с модерните идеи югокомунистическа опасност, пуснала дълбоки корени в РС Македония. И това трябва да бъде осмислено, за да помогнем на Скопие да изживее по-скоро своя неизбежен катарзис от тежкия и продължаващ още тоталитарен сън…

А геополитическите аргументи, на фона на войната в Украйна, са само претекст за отклоняване на вниманието от същностния проблем. Членството на РС Македония в НАТО, за което България настояваше, прави излишни тези „аргументи“. /БГНЕС

-----

*УДБ-а – Унутрашна државна безбедност ( Вътрешна държавна сигурност ), която е създадена от югославския диктатор Йосип Броз Тито.

---------------

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание „България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.