Иван Николов: Ще осигури ли София безплатен полет на Скопие през Киев до Брюксел?

В духовно отношение днешната държава Р С Македония, съпоставена с идеалите на тези, които загиваха в името на нейното бъдеще, е карикатура, нарисувана от бездарен художник. И не само това. Бездарието е наложило законите на бездуховността да станат повсеместни. Поколенията нямат друг прозорец, през който да погледнат на изток. Прозорчето е едно и също – тясно, замъглено и през тук-там нарочно оставените малко по-светли места може да се прочетат „заветите“ на „борците против бугарскиот окупатор“. Дали ще станеш инженер, лекар, астроном, агроном, философ, икономист ти трябва да си наясно с тези завети. А те са сведени до две правила. ПЪРВО. Най-големият враг на народа и държавата е „соседот од исток“. И ВТОРО. Който не мрази този съсед, той не е истински македонец.

Ето, тази отрова се налива в душата на всяко дете, постъпило в детска градина, в начално или средно училище, в университет и по-нататък по време на служебната му кариера.

Така възпитани, по-точно е да се каже „така надъхани“, представителите на тези поколения, вече като професионални политици и държавници, се налага да водят преговори за „добросъседство“ с България.

Това вече е морален казус.

Как така възпитаваните с десетилетия в омраза към държавата, хората, историята на съседа сега ще говорят за приятелство, за сътрудничество?…Ясно е, че в тези преговори нишката на искреността ще отсъства. Преговори без искреност, са политически кич, духовен шарж , зад които наднича оголеният интерес, ехидността на нищия духом, а целта - геостратегически облаги. А какви са облагите, за които Скопие толкова настоява днес? Това е безусловната подкрепа от страна на омразния „источен сосед“ за членство в Европейския съюз.

Да, но „источниот сосед“ настоява омразата да бъде изкоренена от учебниците, от медиите, от университета, от пропагандата. Как така ще искаш услуга без да си погледнал истината за себе си в очите, истината за жестокостта, която е изтръгнала сърцето ти и го е заменила с някакъв часовников механизъм, който на всеки час трябва да бълва лъжи!?…

***

След руското нападение над Украйна се засили още повече изкушението на македонските политици и журналисти да хулят и злепоставят България. Как да тълкуваме например изявлението на Павле Траянов, лидер на Демократическия съюз, който в интервю на 11 март т.г. за македонската телевизия „24 вести“ категорично заяви: “ Ние сме длъжни да видим къде се намира ключовият проблем и това е отричането от страна на България на македонския народ. Това на практика е политика на геноцид…“ И той сравни политиката на България към РС Македония с политиката на Путин към Украйна. Това сравнение и преди това си бяха позволили да направят и други обществени личности в братската страна. Нещо повече, за тази им позиция те потърсиха подкрепа и отвън.

Да, но удариха на камък.

На съвместна пресконференция на европейския посланик в Македония Дейвид Гир и френския посланик Сирил Бомгартнер на 3 март 2022 г., Гир каза следното : “Изцяло отхвърлям какъвто и да е паралел в отношенията между Русия и Украйна и тези между България и РС Македония. ..Между София и Скопие има някои области на спор, но България беше първата страна, която призна независимостта на Македония и продължи да поддържа нейният интегритет и суверенитет…В изминатите няколко дни видяхме как България в отговор на европейския граждански защитен механизъм също така помагаше за евакуацията на македонски граждани от Украйна…“

Изключително простият въпрос е:“Защо отговорни фактори в Скопие не виждат всички жестове на добронамереност от страна на България, а продължават да тровят съзнанието на обикновените граждани с измислени “злодеяния“ на „источниот сосед“?

Тридесет години след падането на Берлинската стена една тънка прослойка от македонското общество ,захранвана с витамините на лъжата, продължава да укрепва Берлинскиот зид, между нашите две държави, проектиран и осъществен от някогашните югокомунистически корифеи .

Това престъпление, което рано или късно историята ще разобличи и осъди категорично, днес ляга с цялата си тежест върху плещите и на македонския премиер Димитър Ковачевски, и на българския му колега Кирил Петков. На пръв поглед уж и двамата търсят някакви пътеки за изхвърляне на внушаваната с десетилетия неприязън към България, но настояването София да осигури безплатния полет на Скопие, с помощта вече и на трагедията на Киев, до Брюксел, означава тържество на творците на карикатури – карикатури на истината, на морала, на справедливостта.

Брюксел ли иска това?

Не, не е възможно. ЕС не може да отстъпи от ценностите, в името на които е създаден!… /БГНЕС

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание „България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.