Иван Николов: РС Македония – реставрация или европеизъм

Днес РС Македония е подложена на две взаимно изключващи се тенденции.

От една страна имаме власт, която категорично демонстрира евроатлантическата си ориентация, и поне външно прави всичко възможно да убеди партньорите си, че няма намерение да се отклонява от този си път. От другата страна е опозицията, която скрита зад евроатлантическата риторика дърпа държавата назад.

Това е на повърхността.

Вътре в самата управляваща партия – СДСМ текат също взаимно изключващи се процеси. Тук е крилото на председателя на партията Зоран Заев, с някои свои съратници, които с много машинации се опитват да изтръгнат и партията, и държавата от югоносталгичната й матрица. Тук са и твърдите югокомунисти, които са болшинството от ръководството и които с помощта на здраво окопалите се в органите за сигурност възпитаници и продължители на делото на бившата УДБА, са готови на всичко, за да задържат държавата и партията в техните следвоенни първообрази.

Преди около две години за шеф на Агенцията за национална сигурност беше назначен бившият дипломат и дългогодишен служител на тайните служби Виктор Димовси. Защо точно той зае този пост, при наличието на млади и евроатлантически ориентирани кадри, можем само да гадаем. Въпросът, дали Зоран Заев, който поне чрез сключването на договорите с България и Гърция, демонстрира някаква еманципираност, продължава да е безпомощен пред властта на "дълбоката държава“, т.е. на бившите тайни служби , все още остава без отговор.

Някои от ходовете на правителството, подсказват, че се правят опити за преодоляване на старите зависимости. Например решението предметът "история“ в училищата да се слее с един от общообразователните предмети, подчертава решимостта да се съблече натрапения идеологизиран костюм на тази хумнитарна дисциплина. Призивът на Заев, отправен към ръководството на МАНУ, че тази най-висша научна институция в държавата трябва да смени името си, в съответствие със залегналите изисквания в Преспанския договор с Гърция, също разкрива решимост да се къса с миналото. Как ще отговорят на този призив академиците, ще видим. В същата посока е и повелята партията СДСМ също да промени името си в съответствие с този договор, което може да стане реалност на предстоящия партиен конгрес. Доколко евентуалните промени в названията и на МАНУ, и на СДСМ ще бъдат само заблуждаваща козметика или ще поставят начало на преоценка на цялостното поведение, съответстващо на евроатлантическите стремежи на младата държава, предстои да видим.

Така или иначе, днес РС Македония е малко по-различна, спрямо вчерашния си първообраз държава . Там бушуват взаимно изключващи се страсти. Социалните мрежи, колкото и примитивно да оценяват една или друга постъпка, ход или решение на правителството или на някои изтъкнати личности, разкриват съвсем друга картина. Мненията, в повечето случаи крайни, не носят еднозначността от миналото. Тук вече има наченки на дискусия, което показва, че въпреки всичко наследените политически ледове постепенно се топят. Без да подценяваме психологическите бариери пред личностните преоценки на вчерашния им духовен и обществен образ, стремежът за това, дори и неосъзнат, е налице.

Връщането на старите имена на много улици в Скопие, напомнящи силно партизираната обществена атмосфера от времето на югославския диктатор Йосип Броз Тито, в този момент се възприема като опит за реставрация на едно минало, което безвъзвратно си отива, но за задържането на което в РС Македония има все още добре организирани сили, заемащи представителни постове в държавата и местната администрация.

Острата реакция на председателя на МАНУ академик Люпчо Коцарев и на други представители на академичната общност срещу програмата за реформи във Филологическия факултет „Блаже Конески“ блестящо разкриват неповлияната от новото време тяхна ценностна система, отглеждана и възпитавана няколко десетилетия след края на Втората световна война.

И най-странният парадокс. Ретроградните сили и от управляващата СДСМ, и от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, действат в една и съща посока. А това разкрива нов тип разделителни линии в самите партии, разделителни линии, които чертаят перспективата за качествено ново надпартийно обединение в обществото. Това ще бъде изключително болезнен и трудно осъществим, но единствено възможен оздравителен процес.

И да не забравяме! Сигналите, които София изпраща към Скопие да бъдат заредени с енергия, която подпомага този процес, а не да предизвиква истерични крясъци у грижовно възпитавания антибългаризъм , за чието оцеляване е впрегнала цялата си мощ „дълбоката държава“ там.

Дилемата е: реставрация или европеизъм.

Решаваш ти, гражданинно на РС Македония! /БГНЕС

----------------------------------------------------------

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание „България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.