Иван Николов: РС Македония – къде е проблемът?…

Обществото в РС Македония продължава да се облъчва с пропаганда, сътворена още преди края на Втората световна война в партизанските щабове на Тито.

Иван Николов, издател и познавч на Балканите

Отворете който и да е вестник, издаван в Скопие, влезте в който и да е електронен сайт, проследете телевизионните предавания и ще попаднете на лавина от думи, схващания и твърдения, които не отвеждат към просветление на мисълта и духа, а те хвърлят в мрачна безизходица.

За съжаление така е за просветените, за тези, които въпреки всичко, са запазили достойнство и се съпротивляват, макар и мълчаливо, на тази стихия, непозната никъде по света.

И това е само заради упоритото и фанатично противене на елитите в тази държава да признаят простата истина, че МАКЕДОНСКАТА НАЦИЯ, ЗА ИДЕНТИЧНОСТТА, НА КОЯТО ТАКА ДЪРЖАТ, Е ПОЛИТИЧЕСКА, че езикът е създаден с декрет от Белград през 1945 г., и умишлено сърбизиран с петте букви на Вук Караджич. А защо няма падежи, никой не разсъждава. Защото, ако разсъждава, ще трябва да направи извода, че само българският и македонската езикова норма нямат падежи, сред останалите сродни езици. Какво означава това, нека корифеите на етнопропагандата в Скопие да отговорят.

"Българските народни песни" на братя Миладинови

Нормалният мозък не може да обясни тази обърната пирамида на македонистичното „познание“. Здравият разум не схваща, защо, сборникът с народни песни, издадени в Загреб с оригинално заглавие „Български народни песни“ и името на авторите, изписано Братья Миладиновци, в Скопие се преиздава така:

Брака Миладиновци

Димитриjа и Константин

З Б О Р Н И К

НА НАРОДНИ ПЕСНИ

ЗЛАТНА КНИГА

НА МАКЕДОНСКАТА ПРЕРОДБА

В името на какво се прави това? Нека специалистите по история, култура, фолклор, езикознание да обяснят. Как бруталното „пресътворяване“ на самоличността на авторите, които собственоръчно са изписали имената си и заглавието на сборника, днес претърпява тази необяснима метаморфоза…

И понеже тук е злоупотребено с името „Български народни песни“ , надзъртаме отново в днешната действителност в страната покрай Вардара, за да преоткрием простата истина, че думата „българин“ е изконният враг на тази държава и той трябва да се затрива в книгите, да се сатанизира в пропагандата, да се насища с отвращение в съзнанието на народа…

Заради своя български дух Братя Миладинови са наклеветени от гърците и умират в Цариградските тъмници през 1862 г.

Случаят с побоя над българина Християн Пендиков от Охрид на 19 януари т.г. потвърждава тази психологическа и политическа аномалия. И всичко това се прави, защо? За да се „утвърждава“ идентичността. Каква е тази идентичност, че толкова се трепери над нея? Паническата загриженост за идентичността не издава ли нейната изкуственост, или в най-добрия случай, нейната политическа генетика. ЗАЩО ГОСПОДАТА, ПРИЗВАНИ ДА СЕ РАЗПОРЕЖДАТ СЪС СЪДБИНИТЕ НА ТАЗИ ДЪРЖАВА, НЕ СИ ПРИЗНАЯТ: „ДА, НИЕ СМЕ ПОЛИТИЧЕСКА НАЦИЯ, СЪТВОРЕНА СЛЕД ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, С ЕЗИК СЪЩО СЪТВОРЕН ТОГАВА…“ И всичко ще си отиде по местата. Няма да се налага те да фалшифицират нито Миладиновци, нито Методи Шаторов – Шарло, както прави проф. Виолета Ачковска и всички пропагандисти на държавна хранилка…

На 15 януари 2023 г. в.“Денешен“ високопарно обявява:“…На денешен ден во 1909 година во Солун е формирана Народна федеративна партиjа…Мегу наjпознатите македонски револуционери – припадници на ова партиjа се… Jане Сандански … Димо Хаджи Димов и др…“ Но защо вестникът не споменава, че в брой 1 от 17 януари 1909 г. на в. „Народна воля“, орган на тази партия, на чист български език пише: “Партията и нейният вестник си поставят за цел да представляват интересите на….българското население…“

Над 150 години след издаването им в РС Македония не знаят как изглеждат дори оригиналите на сръбските учени

Това е проблемът: идентитетът, който не искат да бъде наречен – политически.

А наше право е да казваме това, което в Скопие не искат да чуят, за да вървим, колкото е възможно, по-бързо напред. /БГНЕС

--------------------------------

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание „България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.