Иван Николов: Quo vadis, господин Премиер!
Българският премиер господин Кирил Петков се държи като предприемач, наел под аренда държавата България. Той се разпорежда с нея, без да се е опитал, дори, да вникне в някои нейни съкровени особености. Това беше потвърдено и на организираната от него среща на 28 март т.г. с колегите му от Румъния , РС Македония и Черна гора.
По отношение на проблемите с братската държава РС Македония той самоуверено и с нахаканост, присъща на всеки дилетант, заяви, че са постигнати огромни резултати в нашите взаимоотношения и подчерта: “…има няколко поетапни цели, които трябва да изчистим, включително защитата правата на малцинствата“. Явно, че господин Премиерът не е наясно нито с Конституцията на държавата, чиито съдбини е призван да направлява, нито с „технологията“, по която се опитаха през 1946 г. да дебългаризират Пиринска Македония.
За да запълним някои от неговите многобройни празноти в познанията му за България, ще се върнем към онези години, когато се „съграждаше“ новата македонска държава, в рамките на Титова Югославия.
***
Съвсем в зората на новия живот, след 1944 и 1945 г., когато „Нова“ България приемаше с юнашка безкритичност всеки каприз на претенции от страна на „Нова“ Югославия, ставаше ясно, че „вечната дружба“ е съшита с бели конци. През следващите две години предизвикателствата, особено от страна на Скопие, ставаха все по явни, дръзки и целенасочени. Затова свидетелстват немалобройните писма, предупреждения и донесения, на наивни ратници на сближението до висши партийни величия в София и Москва. Ето някои от тях.
На 2 юли 1945 г. Тодор Павлов пише на Георги Димитров:
„…направете каквото Ви е възможно, за да спре главно АНТИБЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА на Колишевски и другарите му, провеждана под формата на борба против великобългарския шовинизъм…“
Без дата през 1945 г. в информация до ЦК на БКП Христо Калайджиев донася:
„… в същото заседание Колишевски съобщи, че занапред се забранява в Македония получаването на български вестници… мотивирайки се, че тия вестници ще объркат акъла на македонците.
…При процесите срещу вътрешните врагове във Вардарска Македония, македонската емиграция в България остава с впечатление, че се преследват не само активните помагачи на окупаторите, но и хора, чийто единствен грях е, ЧЕ СА СЕ ПРОЯВИЛИ КАТО БЪЛГАРОФИЛИ…“
На 28 ноември 1945 г. Георги Димитров отбелязва в Дневника си, стр.513 –„Мартулков от Македония информира върху положението. Указа на опасни тенденции на СЪРБИЗАЦИЯ В ЕЗИКА, КУЛТУРАТА И ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ…“
На 1 декември 1945 г. Васил Ивановски, първият главен редактор на в. „Нова Македония“ и човек с доста противоречиви прояви, в писмо до Георги Димитров и Васил Коларов подчертава:
„В корена на всичко се крие стремежът на ръководството да подбие старите БЪЛГАРОФИЛСКИ чувства в Македония (които след 9 септември отново се засилват ) и да насочи чувствата и симпатиите на този народ към другия братски народ – сръбския.
…В дъното на всичко това стои пак страхът от някакво БЪЛГАРСКО ВЛИЯНИЕ…“
Отново се налага ИЗВОДЪТ. Днешната политическа македонска нация и държавата са изградени върху темелния камък на АНТИБЪЛГАРИЗМА. Това не може да се пренебрегва при опитите за сближаване между София и Скопие.
Георги Димитров през 1946 г. и Кирил Петков през 2022 г.
с една и съща “стратегия“ за Македония…
На 6 юли 1946 г. в 02.55 ч. Георги Димитров в Москва изпраща радиограма до Трайчо Костов , в която между другото четем:
„…така също да се изясни положението в Македония и да се вземат мерки срещу съществуващите там АНТИБЪЛГАРСКИ ТЕНДЕНЦИИ.
Освен това е необходимо да се договорим за сключване на ред конкретни конвенции между Югославия и България (ТЪРГОВСКИ, ЖЕЛЕЗОПЪТНИ, КУЛТУРНИ и пр.) , които биха укрепили още повече тесните връзки между двете държави…“
Необходимо разяснение. През деня на същата дата българската делегация - Димитров, Коларов, Костов има продължителна среща със Сталин. На нея вождът им нарежда: „Трябва да се даде културна автономия на Пиринска Македония в рамките на България… ЧЕ НЯМАЛО РАЗВИТО ОЩЕ МАКЕДОНСКО СЪЗНАНИЕ У НАСЕЛЕНИЕТО, ТОВА НИЩО НЕ ЗНАЧИ. И в Беларусия нямаше такова съзнание, когато я обявихме за съветска република. А сега се оказа, че има беларуски народ…“ (Архивите говорят, БКП, Коминтернът и македонският въпрос -1917-1946 г., том II, стр.1269, София 1999 г. )
Оттук нататък целият патриотизъм на комунистическите величия се изпарява. И всички, които алармираха преди това за насаждан антибългаризъм в новата държава, покорно започват да изпълняват заповедта на Сталин и да помакедончват с настървение българите в Пиринска Македония и да обслужват скопските емисари там.
А какво става днес? Българският министър-председател Кирил Петков, в условия на трудна евроинтеграция, вместо да обяснява на европейските ни партньори трагичните обрати в съдбата на нашите сънародници в Пиринска и Вардарска Македония, с ентусиазъм прегръща заповедите на Сталин и се опитва да възкреси отдавна отречените от разума негови “метод „ за произвеждане на нови нации. И като Георги Димитров си въобразява, че едва ли не с търговски, железопътни, културни и пр. спогодби, ще можем да събудим братските чувства у една върхушка, която е закърмена с млякото на умопомрачителното противопоставяне.
Това съвсем не оправдава занемарената инфраструктура между двете държави, което наистина е срам за XXIв., анемичните търговски и културни връзки – също. Оттук нататък не разгадаем ли причините за тази жалка картина, изпадаме в ролята на актьори, които не са вникнали в същността на изпълняваната от тях роля.
Големият въпрос днес е дали „новата“ българска политика към Македония на премиера Кирил Петков, по Сталинско-Димитровски образец, и налагана със самочувствие и дилетантска самоувереност, НЯМА ДА УБИЕ КРЕХКИТЕ КЪЛНОВЕ НА ДИСКУСИОННОСТ В САМОТО МАКЕДОНСКО ОБЩЕСТВО, КОИТО СЕ ЗАБЕЛЯЗВАТ В ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ, И ДА ЗАТВЪРДИ ПОЗИЦИИТЕ НА СИЛИТЕ, КОИТО КРЕПЯТ НАСЛЕДЕНОТО СТАТУКВО? А дискусията там е единственият път за излизане от дълбоката криза… но без илюзии!
***
Ако до края на 2022 г. бъде изграден ГКПП „Клепало“, както твърдят новите управляващи в България, ще бъде много добре. Но какво от това, ако училищата, университетите, научната книжнина, медиите на Северна Македония продължават да внушават, че Гоце и ВМРО, нямат нищо общо с Одринско и с България? Нещо повече. Във всички учебници по история ВМРО се обозначава с абревиатурата МРО (Македонска революционна организация). И точно това не превръща ли заседанията на съвместните пет комисии във фарс на добронамереността и сътрудничеството, с показни полети от едната до другата столица и обратно!?
Да бъдем наясно! Битката на днешните елити в Скопие не е за постигане на добри, искрени и братски отношения с България. БИТКАТА НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ ТАМ Е СТРАНАТА ДА ПОЛУЧИ ЗЕЛЕНА СВЕТЛИНА ЗА ПРЕГОВОРИ С ЕС ПРИ ПЪЛНО СЪХРАНЯВАНЕ НА 78-ГОДИШНАТА МРАЧНА ЮГОМИТОЛОГИЯ ЗА ХОРАТА ПОКРАЙ ВАРДАРА. Настоящият премиер Димитър Ковачевски е продукт на същата система и ще възпроизвежда същия модел на политики, с някои повърхностни отклонения. За съжаление, българският му колега Кирил Петков вместо да му помогне да погледне истината в очите, самият става жертва на собственото си невежество, като предлага решения, далеч от същността на проблема. Ковачевски добре разбира режисурата на този театър и ще се постарае да изиграе ролята си така, както са го възпитавали от най-ранна детска възраст. Критиките на опозицията срещу него са само едно от средствата за докопване до властта…
Това Господин Министър-председателю на България, не е „ нова“ политика.
Това е диагноза, с която трябва да сме наясно, ако искаме да направим истинска крачка напред, и да бъдем честни към миналото, настоящето и бъдещето на хората от двете страни на Осогово. /БГНЕС
----------------------------------------
Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание „България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.