Иван Николов от Босилеград: Може ли едно място в „сръбския свят”?

Бившият министър на отбраната и настоящ вътрешен министър на Сърбия, Александър Вулин, обикновено говори това, което президентът Вучич някак си не бива да го каже пред света заради високата си държавническа длъжност.

Иван Николов, КИЦ Босилеград

Въпреки че и самият той не е много обран в изказите си.

В едно скорошно публично изказване Вулин поясни, а сръбските медии гласно го подеха, че актуализираната напоследък цел за обединяване на „сръбския свят” всъщност означава обединяване на сръбското „политическо и държавно пространство”, и което щяло да стане „абсолютно мирно, без да гръмне един куршум”!?

„Бавно, пък нека да продължи колкото трябва. Защо смятате, че положението на Балканите е непроменимо?” – попита той, и продължи: „Сърбите живяха заедно в Османската империя, известно време бяха заедно в Австро-Унгария, няколко години бяха заедно в Третия Райх, считам, че сега сърбите трябва да живеят в своите си граници”.

Това е то. В своите си граници. Не в границите на Европейския съюз.

И така, зад „сръбския свят” наднича мисълта на сръбският фашист Милан Недич за „ВсеСърбия” и всъщност е само второ име за проекта „Велика Сърбия” – един исторически кошмар, от който Сърбия, нейните съседи, Европа и светът вече два века не могат да мигнат.

След едно десетилетие загубени четири войни срещу „братските югославски народи и народности”, великосръбският националистически феникс отново възкръсва от пепелта и сега вече с помощта на Русия и Китай се кани за пореден път да бие бойните барабани на Балканите с намерение, този път завинаги, да постигне заветната цел за „обединението на всички сръбски земи”.

Не знам дали и как ще стане всичко това, но виждам, че днешните сръбски управляващи и опозиция имат консенсус по тоя въпрос и чакат удобно стечение на международните обстоятелства окончателно „да решат сръбският национален въпрос”.

Ако се повтори трагедията на кървавите събития от 90-те години на миналия век, това ще тежи върху съвестта на Европа и САЩ, които просто не си довършиха започната работа за трайно омиротворяване на Балканите и само след две десетилетия сръбският национализъм не само отново дава старите заявки, застрашавайки мира и сигурността на Балканите, но и самите устои на Европейския съюз.

Причината за това е, че Сърбия загуби войната, но не бе военно поразена и не бе осъдена като подстрекател и воюваща страна, не плати за тежките материални разорения, за военните престъпления и не обезщети жертвите. Формално, Сърбия и не беше воюваща страна в Босна и Хърватско, въпреки че пред очите на целия свят, тя командваше, изпращаше и финансираше паравоенните формации, които изправиха човечеството на нокти заради ужасяващите военни престъпления.

Сръбското общество и особено политиците, не осъзнаха греховете си и не изживяха катарзис. Нямаше нито лустрация, нито денацификация. Милошевич бе низвергнат и оплют, защото бе загубил войните, а не защото ги беше започнал. Върху тази почва отново избуяха старите националистически плевели.

Милошевич беше арестуван и предаден на Трибунала в Хага, но по настояване на Сръбската православна църква бе въведено вероучение в училищата.

Четническото движение на Дража Михайлович със закон бе реабилитирано и поставено наравно с партизанското движение на Тито, въпреки че Тито е осъдил и разстрелял Дража!? Убийците и жертвите бяха приравнени, а техните снимки бяха сложени една до друга в учебниците. Единственият проевропейски премиер на Сърбия Зоран Джинджич бе убит посред бял ден на прага на сградата на правителството, а наследниците на неговата Демократична партия подписаха декларация за помирение и буквално въведоха Социалистическата партия на Милошевич в парламента. Трибунала в Хага освободи идеолога на войните и военнопрестъпника Воислав Шешел и той се завърна на бял кон в сръбския парламент. Сега не слиза от екраните на сръбските национални телевизии, откъдето вдъхновява новото поколение войници за Велика Сърбия.

Изкуството на пропагандата и лъжата е издигнато на пиедестала на обществена норма. В един момент на откровение, „бащата на сръбската нация”, писател, член на Сръбската академия на науките, бивш президент на Югославия, Добрица Чосич пише: „Да, ние лъжем себе си, лъжем за утеха на другите, ние лъжем за милост, за да се преборим със страха, за да се насърчаваме и да се скрием от чуждото нещастие. Ние лъжем за любов и хуманизъм. Ние лъжем в името на свободата. Лъжата е черта на нашия патриотизъм и доказателство за вродена остроумност. Лъжата е творческо въображение, находчивост”.

И сегашната сръбска власт също почива върху лъжата.

Върху подметнати чували с фалшиви избирателни бюлетини, една фалшива гладна стачка и фалшиви снимки на „изтощения” от стачката радикален експрезидент Томислав Николич в болничен креват.

Вече стъпили във властта, радикалите лъжеха света, че ще признаят Косово, но вътре печелеха изборите с лъжата, че никога, никога няма да го направят. Че са първи по инвестиции и икономически ръст на Балканите, в Европа, в света, че им предстои светло бъдеще там някога си, че ще направят „мини Шенген”, че с помощта на Русия, Китай и там някакви си микроскопични държавички, които трудно се намират на картата, ще „разпризнаят” Косово и ще си го върнат обратно, сега вече очистено от „шиптъри” и по равното косовско поле след осем века, отново ще препускат конете на митичния „цар” Лазар и Милош Обилич, възпети в песните на слепият гусларин Филип Вишнич и записани от самоукия сръбски просветител Вук Караджич!?

А истината е много по-прозаична. В края на март тази година, външния дълг на Сърбия достигна 28.1 милиарда евро или 55,7% от Брутния вътрешен продукт. Младите сръбски граждани, които успеят да се измъкнат от пропагандната тиня на манипулациите и лъжите, излитат в чужбина с намерение да не се върнат никога вече.

Алексендър Вучич и Александър Вулин

Пиша всичко това, за да припомня на българските държавни мъже, когато на поредната българо-сръбска среща стане въпрос за оцеляването и бъдещето на българското национално малцинство в Западните български покрайнини и сръбските домакини ги посрещнат с поредните порции обещания за превеждане на сръбските учебници на български език, за възстановяване на женските фамилни имена, за спазването на правата на българското малцинство, за опазване на българското културно и историческо наследство, за връщане на историческото име „Цариброд”, за свободни медии на майчин български език, за инвестиции в инфраструктурата и откриване на нови работни места, за опазване на околната среда и водите – че всичко това е просто една изтъркана от дългогодишна употреба протоколна лъжа и нищо повече!

А истината? Ако изобщо някой има нужда от нея, тя може да се събере в две изречения.

На територията на Босилеградска община тази есен ще тръгнат общо 43 първолачета – 27 в града и 13 в околните 36 села. В първи курс в Босилеградската гимназия ще тръгнат общо 27 ученици.

Дълбоко се съмнявам, че в „сръбския свят” на сръбския вътрешен министър Александър Вулин ще се намери място за тия 43 българчета, защото той, „сръбския свят”, по дефиниция, е предназначен само за сърби. /БГНЕС

----------------------------

Иван Николов, председател на българския Културно-информационен център в Босилеград. Неговият анализ е предоставен специално на БГНЕС.