Иван Николов: Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. срещу пластичната хирургия върху историята
„Същността на македонската борба след войната е съпротивата срещу денационализацията.
Македонците трябваше да се борят, за да се спасят като българи“
(Stoyan Christowe “Heroes and Assassins, New York, 1935 ,p .195)
Преди 118 г. Османската империя беше разтърсена от едно свръхчовешко усилие – Илинденско-Преображенското въстание. То беше организирано от Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация - ВМОРО и имаше за цел да свали ярема от шиите на българите в тези области, „надарени“ с нова робска участ от решенията на Берлинския конгрес - 1878 г.
Въстанието се ръководи от Главния щаб, начело с Дамян Груев, Анастас Лозанчев и Борис Сарафов. Неговото седалище е с. Смилево, Битолско.
Въстанието в Костурско е под заповедите на Горско началство, състоящо се от Васил Чекаларов, Пандо Кляшев и Лазар Поптрайков.
В тези два района първите изстрели са дадени на връх Илинден – 20 юли ( 2 август) 1903 г.
След конгреса в Одринско, заседавал в местността Петрова нива на 19 август 1903 г. – Преображение е избрано Главно боево тяло, водено от Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и капитан Стамат Икономов.
В първите дни на септември 1903 г. в Пирин, в местността Белемето е свикан конгрес на делегатите от Серски революционен окръг. Той продължава три дни под ръководството на Димитър Стефанов. Решено е да се вдигне въстание на 14 септември – Кръстовден и първоначално да се действа в районите на Демирхисарско и Серско. В избраното Окръжно ръководно тяло влизат Димитър Стефанов, Александър Радославов и Симеон Витанов.
Този небивал порив към свободата сътвори образци на безкористна саможертва и безпримерен героизъм.
Драматично самоотрицание лъха от поведението на един от ръководителите на въстанието в Костурско – поетът Лазар Поптрайков, известен с двете си забележителни героични поеми „Локвата“ и „Виняри“. Ранен, с раздробена долна челюст, той отказва да отиде на операция в София с думите: “Какъв пример ще дам на останалите въстаници, ако ги напусна в този момент?“
Този морален връх е емблемата на истинската същност на въстанието.
Каква е трагичната статистика при потушаването на въстанието според Христо Силянов, авторът на респектиращото изследване „Освободителните борби на Македония“?
В Битолския вилает – околиите Битолска, Костурска, Леринска, Охридска и Кичевска от 21 юли до 20 септември са опожарени изцяло или отчасти 122 села с 8 646 къщи, като останалите без покрив са 51606 души. Убитите и изкланите са – 1 779, изнасилените и обезчестените жени и моми – 2 152, а 37 са отвлечени.
В Лозенградския санджак, в каазите Лозенградска, Малко Търновска, Василикоска и Визенска от 92 християнски села са опожарени изцяло или отчасти 66. От 17 754 християнски къщи, изгорените са 2 610. Изкланите и избитите са 2 565 души. Обезчестените жени и моми са 920, отвлечените – 135. Без дом остават 12 880 човека, а 20 000 се спасяват в България.
Общо в Македония и Одринско турските зверства са:
201 села са изцяло или отчасти опожарени, 12 440 къщи в тези села са изпепелени, 4 694 човека са избити, изклани или живи изгорени. Обезчестените жени и моми са 3 122; 176 жени и моми са отвлечени, 70 835 души остават без дом, 30 000 бягат в България.
Това са, в едри щрихи, фактите.
***
Тези факти в РС Македония са подложени на специална научна дестилация. Това е система, „научно“ изобретение за заличаване, изкореняване и изтриване от паметта на поколенията в братската страна на думата „българин“, навсякъде, където тя се среща в документите, спомените, научните изследвания на чужди и наши автори. И това не е от вчера. Това е практика в продължение вече на 77 години и независимо, че от 30 години държавата е самостоятелна и независима, тя зорко пази зависимостта си от наследството на нейните идеологически татковци от ЮКП.
В какво се състои на практика същността на този „научен“ метод!
1.Всяка година датата 23 октомври, дата, когато през 1893 г. е създадена Организацията, се отбелязва като Ден на македонската революционна борба. Правят се тържества, раздават се награди, вестниците и електронните медии прославят деня като изконно македонски празник, нямащ нищо общо с българския народ.
Да, но родоначалниците на тази организация сами са определили името й, за да подчертаят националната й принадлежност – Български Македоно-Одрински революционни комитети.
2. Съставната дума „одрински“ в названието на Организацията, както и във всички научни, политически и философски текстове е изхвърлена, за да не събужда съмнение у стари, млади и още по-млади новомакедонци в техния изконен национален идентитет. Гоце Делчев, Даме Груев и всички революционери нямат нищо общо с Одринския вилает. Това, че Гоце е обхождал и там местните комитети и е всявал надежда и вяра, няма никакво значение.
Той е борец единствено за свободата и автономията на Македония.
3. Внушава се със всички възможни „научни“ средства че Организацията е създадена, за да действа единствено на територията на географската област Македония, за да се бори за освобождението на хората, наричащи днес себе си „македонци“.
4. Биографиите на създателите й внимателно и прецизно се изчистват от всеки белег, който може да породи съмнение, че те не са македонци по подобие на съвременните историци, политици и хора на изкуството в Скопие.
5. И тази година на 2 август в местността Мечкин камен в РС Македония ще се съберат представители на властта, на научните среди и обикновени хора, на които ще се говори колко Илинденското въстание е само Илинденско, как въстаниците са се борили за свободата на македонците и как „бугарите-татари“ противно на европските ценности“ си присвояват македонските герои и „настани“.
И цялата тази морална аномалия, защото да подправяш по свой образ и подобие изворови документи е не само аномалия, но и престъпление, не прави впечатление нито на президента Пендаровски, нито на премиера Заев, нито на вицепремиера Никола Димитров, както и на заклетите опозиционери Християн Мицкоски и Антонио Милошоски. Те гордо са надянали сръбските очила, сътворени от Стоян Новакович, „усъвършенствани“ с идеологическите диоптри на ЮКП и железните рамки на Колишевски и сеят наляво и надясно самочувствието си на патриоти от най-висша класа.
***
Какъв е националният идентитет на основателите на ВМОРО, на ръководителите на въстанието и на всички революционери и въстаници за обективната историческа наука няма спор. Само в Скопие, както вече подчертах, от 1944 г. насам се строят хеопсови пирамиди от „докази“, че тези хора са чиста проба духовни братя на Лазар Колишевски, Страхил Гигов, Видое Смилевски и цялата югокомунистическа шайка, която издълба дълбока бразда между баща и син, брат и брат, майка и дъщеря…
За да не потъваме в блатото на излишни приказки, ще приведа един документ, подписан от Дамян Груев и Петър Попарсов, далеч преди да са основали Революционната организация и още по-далеч от Илинденснко-Преображенското въстание. Това е адрес до Сръбската скупщина, от стипендиантите на дружество „Свети Сава“ в Белград, подлъгани, една година преди това, да напуснат Солунската българска гимназия „Св.Св.Кирил и Методий“, за да се обучават безплатно в сръбската столица. Документът носи датата 1 февруари 1890 г.:
„…Сега вече сте разбрали, че става дума за самите нас, които сме се подписали по-долу и за нашата родина Македония. НА ВСЕКИ Е ИЗВЕСТНО, ЧЕ ТАЗИ ЗЕМЯ Е НАСЕЛЕНА В МНОЗИНСТВОТО СИ ОТ СЛАВЯНИ И ТО - БЪЛГАРИ. Между другото от известно време сръбското официално мнение така се ангажира с посръбчването на македонците, че тази тема стана истинска страст на сръбските журналисти, държавници и научни дейци, както и на обикновените хора. НЕ СЛУШАЙКИ НАУЧНИТЕ АВТОРИТЕТИ ОТ ЦЕЛИЯ СВЯТ, ТЕ ИСКАТ НАСИЛА ДА УВЕРЯТ ЦЕЛИЯ СВЯТ, ЧЕ В МАКЕДОНИЯ ЖИВЕЯТ ЧИСТИ И ИСТИНСКИ СЪРБИ…
…. В последно време, въпреки всички обещания на дружество „Св.Сава“ и държавата да ни издържат само заради образование, ние видяхме, как дружество „Св.Сава“ изгони от пансиона трима възпитаници, а полицията изгони двама от тях извън страната, само защото са посмели гласно да изявят своята народност. ТОВА СКОРОШНО СЪБИТИЕ НИ ЖЕГНА ДЪЛБОКО В СЪРЦЕТО, ЗАРАДИ ТОВА, ЧЕ ТЕ СА ИЗГОНЕНИ КАТО БЪЛГАРИ И СЛЕДОВАТЕЛНО НИЕ, КОИТО ОСТАВАМЕ, ОЗНАЧАВА, ЧЕ НЕ СМЕ БЪЛГАРИ, А СМЕ СЪРБИ. ТА НИМА НИЕ СМЕ СЪРБИ? НИЕ, С КОИТО ВСЯКОГА СЕ Е ПОСТЪПВАЛО КАТО С БЪЛГАРИ , НИЕ КОИТО И ОТ ТУКАШНИТЕ МАЛКИ ДЕЦА СМЕ НАРИЧАНИ “БЪЛГАРИ“?! …
Това е Дамян Груев, създателят на ВМОРО, ръководителят на Илинденско-Преображенското въстание. Това е той, европеецът, който знае как да защитава истината за себе си и за народа си…
А европеец ли е днешният президент на РС Македония Стево Пендаровски? Той намери повод, уж поради намален бюджет, да уволни съветника си Денко Малески, бивш външен министър на държавата, а всъщност поради „прегрешението му“, че в телевизионно интервю си е позволил да твърди, че „някога сме били един народ с българите“? Той продължава да се лута между истината и лъжата за личността на Гоце Делчев и за всички възрожденци и революционери…
Проблемите на днешна Македония не са толкова корупцията и незачитане на правото, а тази брутална „пластична хирургия“ върху самосъзнанието на миналите поколения, живели тук.
Тази констатация не е само моя, мнозина са покрай Вардара людете, които са наясно със себе си и с миналото на народа си, но проф. Димитър Дмитров, бащата на вицепремиера Никола Димитров, най-убедително потвърждава тази така неудобна за днешните шефове на РС Македония истина. В книгата си „Името и умот“ той твърди:
„…Да, наjголемото зло за Македонците беше – што беа Бугари, а што Европа преку Грциjа и Србиjа, не им дозволи да продолжат да бидат. Да пркосат? Да се предадат? Од Груев до Мисирков, од Христо Узунов до Стоjан Мишев, од Шарло и Ченто до Колишевски и Глигоров, крвари драма, се черечи еден народ. Како да побегнеш од злото, кое го представува твоето сопствено битие, ти самиот? Ние, македонската нациjа, сума и актуелен чин од таа драма, немаме причина да се срамиме од себе, од дванаесетвековната етнобиографиjа под „номиналната ознака“ Бугари….“( Димитар Димитров, „ Името и умот“ , Скопиjе, 1999 г., стр. 238 )
Това е европейският подход. Това е истинският път за РС Македония…
Господата Пендаровскси, Заев и Никола Димитров, както и всички изградили добра кариера и понатрупали пари, напрягат всички сили да задържат младата държава в желязната хватка на нейното продължаващо и днес близко и порочно минало.
Каква ти Европа!? Какъв ти ХXI век?!
Това, което те говорят и правят днес, няма нищо общо с идеалите на Илинден и Преображение - 1903 г.!
Мимикрията с тези свети идеали е недопустима гавра, която следващите поколения там, освободени от псевдонационалната хипноза, няма да им простят. /БГНЕС
-----------------------------------------------
Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание „България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.