Иван Минчов: Образователните стандарти трябва да се променят с бързината, с която се променя светът

Най-честата диагноза на съвременното българско образование е „лошо“, а предписваното лечение обикновено включва израза "нужни са просто няколко законови промени".

„Просто“ е за простите хора (каквито, уви, има начело на всяка партия). Ако приложат тая рецепта, вместо да излекуват образованието, ще го докарат до интубация. Защото къща не се строи от комина към основите.

Това казва учителят Иван Минчов в своя анализ за БГНЕС на тема реформи в образованието, представен като "кратък курс за политици и родители".

В нормалните държави градежът на образованието започва от така наречените държавни образователни изисквания (стандарти). Понятие, в учителските среди известно като ДОИ. Накратко обяснено – образователните стандарти определят на каква възраст подрастващият какво трябва да знае и да може да прави за постигане на основната задача на училището/университета.

Основната задача на училището е да изгради личности, които се справят успешно в живота.

За да стартира истинска реформа в родното образование, а не имитация за засищане на политически амбиции или на чисто лобистки ламтежи, са нужни не спешни законови промени, а на първо място формулиране на нови Държавни образователни изисквания. Законови промени се правят след задълбочено изследване на проблема – за да го решат. А не преди това, за да натрупат куп нови, по-тежки.

Големият проблем е: как хора от миналото, каквито сме ние, възрастните, още повече каквито са експертите в родното Министерство на образованието и науката, и най-вече каквито са гласовитите политици от кликата „реформи в образованието: веднага и както кажа аз“ ще определят какво трябва да знае и може детето в бъдеще?

Пътят е: читав екип, проучване на световния опит, подробна разработка, анализ на въздействието.

Демографските процеси у нас упорито работят срещу родното образование: процентът на децата, родени в семейства, за които учението не е ценност, а българският език не е майчин, расте всяка година. Има области, където при първокласниците той е твърдо над 50 на сто.

Поради криворазбрана „политическа коректност“ през последните години изобщо не се съобщава етническият състав в отделните области, градове, села и училища. А това е изключително важно за правилните решения.

Или, казано съвсем политически некоректно: Докато държавата не разработи и приведе в действие истинска политика за интеграция на българските цигани и като част от нея – специално разработени мерки в образованието, включително и в образователните планове, програми и съдържание, ние все ще сме си на дъното.

Дали от „политическа коректност“, дали от безразличие, неспособност или пък от ясен политически интерес нашите роми да останат най-вече резервоар за купени гласове, но досега такава политика не сме видели. Ако съдим по първите стъпки на новия парламент и правителство, не се и задава.

Друг ключов фактор е качеството и мотивацията на учителите. Което означава не просто вдигане на заплатите (слава богу, през последните години поне това се случва), а заплащане според положения труд и неговите резултати. Към момента липсват критерии за обективно измерване – макар делегираните бюджети на училищата да са стъпка в правилната посока. Защото е по-лесно да произвеждаш отличници в паралелките на математическите гимназии, отколкото да докараш децата до успех реално над добър (4) в училището в Долни Цибър, например.

Критериите за качество на образованието, мотивация на преподавателския състав – директори, учители и педагогически работници, за контрол и инспектиране и в резултат на това – за справедливо заплащане на техния труд, също са част от т. нар. ДОИ, с които би трябвало да започва всяка реформа в образованието.

Учебните програми са следствие. Те също както и ДОИ, имат свойството да остаряват. Едно от най-важните изисквания към учебната програма е знанията и уменията, които трябва да осигури, да са съобразени със съответния клас. Не можем да мъчим четвъртокласника да опише подробно политическото устройство на ЕС или да изброи всички български ханове и царе – какъвто натиск има да се вкарат в програмите.

Учебните програми действат у нас съгласно образователния закон от 2016 г. Те са недъгави по рождение, защото обслужват образователни изисквания, валидни за миналото, а не за бъдещето; те са претоварени с материал за зазубряне, а не за развиване на практически умения; нагъчкани са с ненужен материал, който не би трябвало да се изучава изобщо или пък е за определени университетски специалности.; натъпкани с безполезни термини и дати, но в същото време им липсва нещо много важно – междупредметните връзки. А без междупредметните връзки няма как да се обясни логическата свързаност между нещата и събитията – примерно между Великите географски открития, залезът на едни империи и изгревът на други, развитието на търговията, науката, индустрията и технологиите.

След учебните програми идва въпросът за учебниците.

В съвременна България учебниците се пишат на две места: в главите на някои политици с еднокнижно мислене и в действителност.

Освен това съвременният свят – както ни научи ковид епидемията - вече изисква учебници, за които мнозина от онези, дето претендират да коват образователните закони, дори не подозират, че съществуват – електронните учебници.

Необходими са и сериозни средства за инвестиция, защото създаването на един модерен учебник – печатен и електронен, е изключително скъп процес. Той поглъща десетки, а понякога и над сто хиляди лева. По сега действащия закон държавата не отделя от бюджета и лев за това – издателствата-кандидати дори плащат такса на комисията на МОН за разглеждане на проектите им. Отделно са длъжни да доставят хиляди безплатни бройки, за да получат оценката и на учителите.

Рецептата за добри учебници включва в себе си три основни стъпки - новите Държавни образователни изисквания (ДОИ), нови учебни програми и нови конкурси за неограничен брой учебници по предмет за всеки клас. Последното е изключително важно, защото само конкуренцията ражда качеството. Монополът води единствено до корупция и мърлящина.

В заключение, към политиците, които продължават да твърдят, че веднага могат да оправят образованието с формулата „съкращаване на материала“ и „един учебник по предмет“, ще задам само един въпрос: „Защо мразите българските деца?“. /БГНЕС