Юрий Божанов: Състезанията са зад гърба ми за момента, започвам да помагам на младите

Състезанията са зад гърба ми за момента, започвам да помагам на младите. Това заяви в телефонно интервю за БГНЕС вторият най-силен човек в България и състезател по силов многобой Юрий Божанов.

Божанов, родом от Бургас, е един от най-силните хора в цялата страна. След години на лишения и тренировки, силовият ни многобоец е решен временно да прекъсне състезанията и оттук-насетне да се занимава с това да мотивира и помага на млади хора, като ги запалва към тренировки, както и да организира събития с благотворителна кауза. Такова събитие ще има днес от 12:00 часа точно пред неговата зала в квартал „Долно Езерово“ в Бургас.

„С Калин Кирязов, мой много близък приятел, решихме да направим среща от цяла България в моята зала, като тя ще бъде с цел да стимулира младите и малките деца за спорта. Събитието ще бъде и с благотворителна кауза – искаме да помогнем на Росица Кирова Владимирова, която има тумор на тънкото черво. Ще се включи и Камен от „Hell’s Kitchen“, един от конкурентите ми през годините – Иван Янакиев, както и председателят на Българска федерация на силовите атлети Мирон Йорданов. Ще направим демонстрация за самия спорт, ще има доста уреди. Да видят децата колко красиво е да гледаш как такива яки мъже с лекота вдигат гуми, дънери, големи камъни и други. Ще има и неща от фитнеса“, започна той.

Юрий се занимава със силов многобой от 2015 година. След толкова състезания, в които завършва на призови места, той е готов да се посвети на това да предаде знанията и опита си на младите. „Аз каквото дадох, дадох, но искам да посветя спорта, който много обичам, на хора, които имат нужда от рамо, за да бъдат подтикнати да спортуват. Знам какво е да нямаш подкрепа и никой да не ти вярва, минал съм през това. Победил съм го“, каза още бургазлията и даде допълнителни подробности за демонстрацията през уикенда, както и каква изненада е приготвил за дошлите:

„Завод „Победа“ също ми удря рамо за самата идея – откакто работя там, те също ме подкрепят в моите начинания. Те са зад гърба ми, както и други хора от ТикТок. Ще има сладко, вода. Събитието ще продължи три часа, защото ще се изчерпаме – подготвил съм и изненада. Ще кача в кола хора и после ще я вдигна, докато те са вътре – тон и 200 килограма е един автомобил, отзад в багажника ще сложим три момичета, всяко по 50 кг. Мъртва тяга с кола се нарича упражнението – близо 400 кг ще бъде цялата тежест върху кръста и ръцете ми. Не е за първи път – имам бърз усет към нещата. Демонстрацията ще се излъчва от моя телефон през профила ми в ТикТок – десетина модератори ще следят за спазване на правилата“.

Говорейки за мотивацията, която иска да даде, Божанов разкри как е тренирал тази зима без тениска на минусови температури в своята зала. „Когато аз тренирах на -6 градуса в залата, аз бях по анцуг и колан, бях без тениска. Показвах колко е важна мотивацията – да видят, че не е страшно. Надявам се занапред да има по-често събития като днешното. Този спорт не е цирк. Майки, бащи и деца ми звънят по Месинджър, децата искат да ме видят, вдъхнових няколко от тях“, добави още Божанов.

Юрий дължи много на семейството си, което не го е оставило нито за миг без подкрепа, особено в начинанието и спорта, с който се е заел. „И преди съм го казвал – ако не беше брат ми, залата нямаше да стане, той инвестира в мен. Родителите ми винаги са били зад мен, макар че ги е било страх, знаят, че е опасен спорт“.

Той разказа и случка по време на състезание, при която е получил контузия, която впоследствие осъзнал, след като приключил участието си. „Миналата година имаше голямо състезание в град Троян – дойдоха сърби, румънци, 12 човека бяхме. Много силна конкуренция, бях в топ форма. Нечовешка сила, готов да мачкам. С нетърпение чаках самото състезание – понеже на работа тогава се работеше и в събота, на шестия ден в събота в 14:00 часа трябваше да тръгнем към Троян – тръгнахме по-късно и като пристигнахме, директно почнахме, в общи линии. Фермерска разходка по 120 кг 20 м отиване и връщане – на връщането се спънах и тръгнах да падам на дясната ръка, и в опит да се предпазя, съм си сложил палеца на лявата ръка, и той се счупил. Не можах да го осъзная първоначално. Довърших състезанието. Завърших втори. Бях близко до първото място, минимални точки ме разделиха от победата. След самото състезание имаше лекар от публиката, който ми каза „Момче, пръстът ти е счупен“. Най-близката болница беше чак в Плевен, отказахме се и се прибрахме в Бургас. Влязохме в спешното, два месеца на легло, изгубих си страхотната форма, просто бях като наблюдател. Адреналинът понякога трябва да се владее – лека грешка, крак, ръка може да се счупи и си до там с формата“.

Силовият ни многобоец гледа към бъдещето. „Като цяло съм решил да продължавам да го правя това нещо – днес ще бъде стартът на това, което съм намислил да правя. Да правя състезания – пари не искам, колкото имам, толкова. Просто искам момчетата да се запалят в България. Това, което имам, не съм го заключил. Хората искам да тренират, да са честни. Ще се боря“, непреклонен е той и продължи:

„Затварям страницата със състезания засега. За мен това е инвестиция, която няма смисъл. Аз мисля със сърцето, не с главата. Искам да помагам на хора, които имат нужда, на колкото се може повече, да тренират, които са в лошо здравословно състезание. Предпочитам това, отколкото да пътувам множество километри за състезания и след това да не покажа това, което съм. Това е въртящ кръг, от който не излизам. Това не се променя. Да ти осигурят място за спане. Преживявал съм го, оттеглям се за момента“.

Юрий сподели, че има планове в главата си и има голямо доверие на своя приятел Калин Кирязов, с когото са задвижили нещата около днешното събитие. Но и осъзнава, че без чужда помощ и подкрепа, трудно ще се стига до реализация. „Вечер си правя доста планове. Знам, че рано или късно всичко става. Неделя си е неделя. Следваща стъпка към следваща стъпка. Хората, които чакат да им се помогне, също имат време. Но без чужда помощ, нещо, което да се осигури, това са обемни неща, когато говорим за уреди – засега ще бъдем в Бургаския регион, просто няма къде другаде да се случат нещата, докато някой не ми подаде ръка. Спортът не трябва да умира. Ние двамата (б.ред - с Калин Кирязов) говорим всеки ден, чуваме се, обсъждаме неща занапред – ще вървим заедно. Вярваме си. Ще мислим, има възможности, ще използваме правилно и с кауза – всяка една възможност ще бъде с кауза за помагане на човек“.

Той не изключва възможността един ден да бъде треньор. „Бих искал да съм треньор. За мен треньорът е нещо като човек, който се е отказал да пипа железата. Няма да спирам с тях засега, но винаги съм готов да помогна – единствено и само разбирам от това как човек да стане силен. Друго не разбирам – нито как да отслабнеш, нито как да станеш по-релефен. 17 години се занимавам със силов многобой. Започнах от четири циментови колове и лост от трактор, точно 50 кг – след това четири години тренирах на свещи. Изгасне ли свещта, това е. Един ден си казах, че няма да бъде така. И този ден дойде“, завърши Божанов. /БГНЕС