Исландия става първата страна в Европа с женско мнозинство в парламента

Исландия стана първата държава в Европа, в която има повече жени, отколкото мъже в парламента, ден след общите избори, които оставиха бъдещето на ляво-дясната коалиция под съмнение, въпреки спечелването на ясно мнозинство.

От 63 места в парламента 33 ще са заети от жени, или 52%, показват прогнозите въз основа на крайните резултати днес.

Никоя друга европейска държава няма повече от 50% жени законодатели, като Швеция е най-близо с 47%, според данните, събрани от Световната банка. Пет други държави по света в момента имат парламенти, в които жените заемат поне половината места, според Междупарламентарния съюз: Руанда (61%), Куба (53%), Никарагуа (51%) и Мексико и Обединените арабски емирства (50 процента).

За разлика от някои други страни, Исландия няма законови квоти за представителство на жените в парламента, въпреки че някои партии изискват минималния брой кандидати да са жени.

Скандинавската страна отдавна е пионер в равенството между половете и правата на жените и оглавява класацията на Световния икономически форум за най-егалитарните страни за последните 12 години. Исландия беше и първата страна, избрала жена за президент през 1980 г.

"На 85 съм, цял живот чаках жените да станат мнозинство... Наистина съм щастлива", казва Ердна, жителка на Рейкявик, пред АФП.

Въпреки че лявата и дясна коалиция на премиера Катрин Якобсдотир спечели мнозинство при гласуването в събота, остава да се види дали трите партии ще продължат да управляват заедно. Коалицията донесе на Исландия четири години стабилност след десетилетие на политическа криза, но движението Ляво-Зелено на Якобсдотир се оказа отслабено, след като загуби позиции пред своите десни партньори, прокламиращи силни демонстрации.

Якобсдотир (Ц) с лидерите на Партия за независимост (Л) и дясноцентристката Прогресивна партия (Д)

Движението Ляво-Зелено, консервативната Партия за независимост и дясноцентристката Прогресивна партия заедно спечелиха 37 от 63 места в парламента, спрямо 33-те, които заемаха преди гласуването.

Самото движение спечели само 8 места, три по-малко в сравнение с 2017 г., което повдигна въпроси относно бъдещето на Якобсдотир като премиер.

Най-голяма партия остана Партията за независимост, чийто лидер Бенедиктсон - настоящият финансов министър и бивш премиер - се грижи за работата на Якобсдотир. Той спечели почти четвърт гласове и се задържа на своите 16 места. Но големият победител на изборите беше дясноцентристката Прогресивна партия, която спечели 5 места, до 13.

След четири години отстъпки по всички флангове за запазване на мира в коалицията е възможно двете десни партии да искат да се опитат да сформират правителство без движението.

Дълбокото обществено недоверие към политиците на фона на повтарящи се скандали изпрати исландците на избори пет пъти от 2007 до 2017 г. Това е едва вторият път от 2008 г. насам, когато правителството стига до края на четиригодишния си мандат и за първи път от 2003 г. запазва мнозинството си.

Широко популярна по време на четиригодишния си мандат, Якобсдотир въведе прогресивна система за облагане на доходите, увеличи бюджета за социални жилища и удължи родителския отпуск и за двамата родители. Тя също беше приветствана за справянето си с кризата Covid-19, като само 33 смъртни случая в страната са регистрирани на 370 000 заболели. /БГНЕС