Инж. Михаил Михайлов: Пчелният мед е един от най-фалшифицираните хранителни продукти, вносът унищожава българското производство
Бюджетът, предвиден за пчеларството, няма да бъде усвоен.
Вносът на чуждестранен мед буквално залива българския пазар.
Пръскането с нерегламентирани препарати, които земеделските стопани използват за растителна защита, тровят пчелите.
Това заяви в интервю за БГНЕС инж. Михаил Михайлов, председател на Съюза на българските пчелари, на Обединения български пчеларски съюз, на Столичния браншови пчеларски съюз и на Пчеларски съюз „Акация" – Банкя.
С него разговаряме за проблемите в сектора, които никак не са малко.
Предвиденият бюджет за пчеларството тази година е на стойност малко над 10 млн. лв., но те, подчерта инж. Михайлов, няма да бъдат усвоени поради късното отваряне на проектите по интервенции, както и поради малкия брой заявления, които са подадени. „Те са около 1356, като близо 500 от тях са върнати за дооправяне, което означава, че много малка част от тези средства ще бъдат усвоени от пчеларите", каза той. Наред с това, въвеждането т.г. на системата за електронни услуги (СЕУ), също изключително много е затруднила пчеларите и мнозина от тях са се отказали, тъй като не са могли да си внесат по електронен начин чрез тази система документите в Държавен фонд „Земеделие".
Между 12 – 13 хил. пчелини са регистрираните пчелини като животновъдни обекти. „За съжаление, около 2 или 3 хил. от тях кандидатстват всяка година, преди по националната програма по пчеларство, сега по плана, но това е една наистина много малка част от регистрираните като животновъди обекти с такива пчелари и оттам невъзможността за достъп до европейски средства", отбеляза председателят на Съюза на пчеларите.
Друг основен проблем за бранша е, че изкупните цени са много ниски – между 3,20 и 3,80 лв. за кг. За сравнение преди 10 г. изкупната цена за килограм мед беше 3,20 лв., въпреки че трябва да има тенденция към нарастване така, както е при търговията на дребно, това не се случва. Според инж. Михайлов в бъдеще тази ниска изкупна цена ще бъде трайна заради безмитния внос на пчелен мед от Украйна, вносът на мед от Китай, както и от държавите от МЕРКОСУР, с които е сключен договор за внос, включително и на пчелен мед, които ще наводнят още повече българския пазар.
На въпроса каква е изкупната цена на вносния мед, той отговори: „Точно каква е цената, това могат да кажат преработватели и търговци, но при всички случаи тя е по-ниска от изкупната цена на едро. Само ще дам пример за меда от Китай, който е ултрафилтриран по специална технология и затова пристига в България на много ниски цени – от порядъка на 1,1 евро за кг. Изкупната цена е под себестойността на меда, т.е. това, което нашите пчели произвеждат, благодарение на нашия труд, ние, всъщност, би трябвало да продаваме на безценица този безценен продукт на търговците, които при всички положения трябва да си сложат печалба."
Председателят на Съюза на пчеларите обясни и че през януари т.г. излязоха промените в Наредба 5, свързана с етикетите, които трябва да бъдат поставени на бурканите с мед. „Изискването е да се посочи държавата на произход и тя може да бъде страна от Европейския съюз, страна извън ЕС или смесена, като е задължително да се посочи какъв е процентът при смесения произход, като същевременно трябва да се обозначи със знаменце държавата, от която идва медът, когато е внос, а също и на българския трябва да се идентифицира произходът", добави той.
Инж. Михайлов уточни, че има и някои показатели, които могат да се напишат на етикета, като например полен, т.е. цветният прашец, който се намира в меда и определя неговия вид (от какви медоносни растения е добит), както и редуциращи захари – ХМФ (Хидроксиметилфурфурал), показател за това дали медът е нагряван, т.е. той веднъж е кристализирал, след което се декристализира или се разтопява по желание на клиента, или пък е престоял (при стария мед ХМФ нараства). Както всеки един продукт, медът също старае и въпреки, че има информация, че пчелен мед, престоял векове в египетските пирамиди, и годен за консумация по физикохимични показатели, на буркана трябва да бъде обозначен и срокът на годност на продукта.
„Фалшифицирането на меда е в ход и имаме информация, че пчелният мед е вторият или третият най-фалшифициран хранителен продукт, поради леснотата, поради липсата на надлежен контрол и поради липсата на съвест в самите производители, когато това е по тяхна причина", заяви председателят на Съюза на пчеларите и посочи, че най-качественият мед, който потребителите биха могли да си купят, е от производител. Такава е тенденцията в Западна и Централна Европа, а напоследък вече и в България има хора, които потребяват качествени продукти – било то зеленчуци, плодове, пчелен мед, и посещават фермата на производителя, на място виждат продукцията, установява се контакт лице в лице и това е една надлежна гаранция, че медът е качествен.
Контролът, категоричен е инж. Михайлов, също е много важен. Дори и потребителят да купува мед от пазара – без значение дали е производител, или търговец, той трябва да предостави при поискване сертификат, за да може потребителят да види какъв е съставът на този мед, има ли съответните показатели, дали са в референтните стойности, или не са, и да прецени дали да закупи продукта. „Но това не се случва на практика и съмнявам се някой от потребителите да има смелостта да поиска такъв протокол или сертификат от извършена проверка-анализ в съответната лаборатория", каза още той.
Председателят на Съюза на пчеларите подчерта, че наред вноса на чуждестранен мед, който залива българския пазар, фалшифицирането на меда с подсладители и пр., голям проблем е и отравянето на пчелите. Стотици хиляди пчелни семейства ежегодно през активния сезон умират поради това, че земеделските стопани използват препарати за растителна защита, които са главно внос от трети страни, които са нерегламентирани и нанасят вреда на пчелите. „Освен това има една Наредба 13, която е за защита на пчелите от отравяния – тя не се спазва. Съгласно нея до 10 ч. сутринта може да се третира, след това, в активната част на деня, това е забранено. Но поради липса на надлежен контрол това се извършва през целия ден – тогава, когато пчелите са най-активни, когато летят за събиране на нектар и на прашец, за донасяне на вода, и, всъщност, затова те загиват", каза още той, като добави, че от години не могат да се справят с този проблем.
Инж. Михайлов посочи, че броят на пчелните семейства е от порядъка между 850 – 900 хил., но е категоричен, че България има капацитета за много повече от един милион пчелни семейства. „България е идеалната страна за пчеларството поради нагънатия релеф, поради това, че има много разнообразна паша, а пък билките са ни, може би, на трето място в света", добави той.
Председателят на Съюза на пчеларите разказа, че от 2019 г. е депозирано в Министерството на земеделието и храните искане за създаване на звено, дирекция или сектор по пчеларство с експерт, който да разбира от пчеларство, администратор, който да решава проблемите в сектора. Това според него е необходимо, тъй като пчеларството е много специфична дейност и е свързващо звено между земеделие и животновъдство. „Има много текущи задачи, които се пропускат от администрацията в МЗХ, било то поради незнание, било то поради натовареност. Ако има такъв експерт, това би улеснило изключително много подпомагането на сектора при програмите или пък някои дейности, които са текущи и изцяло за стратегическото развитие на пчеларството. Трябва да имаме наистина специалисти, които знаят за какво става дума", добави инж. Михайлов.
Той сподели, че от 2019 г. досега все още няма отговор дали това е възможно създаването на дирекция по пчеларство. „Желаем това при новия министър да бъде осъществено. Говорил съм по този въпрос с него и надявам се в близко бъдеще това да стане възможно", заключи инж. Михайлов. /БГНЕС