Инж. Цанко Симеонов: Работещите трамваи се унищожават за сметка на метрото
Преди 120 години, на 1 януари 1901 г. тръгват първите трамваи в София. Тогава 25 мотриси са доставени от концесионера за нуждите на градския транспорт. С течение на годините се променя както собствеността на трамваите, така и самите те. В самото начало 25 мотриси са обслужвали 68 000 души население, в последствие те нарастват, както и населението, но не пропорционално. Сега имаме около 150 трамвайни състава, а населението на града 1,5 млн. Това каза в интервю за БГНЕС инж. Цанко Симеонов от Сдружение „Градски транспорт и инфраструктура“, който коментира миналото, настоящето и бъдещето на трамвайния транспорт в София.
„За съжаление, това, което се случва като развитие не може да го окачествим като перфектното. Макар трамваите все още да съществуват и да се движат по софийските улици, те нямат тази роля каквато са имали едно време. Днес темата е метро, но какво печелим от него, след като на 1,5 млн. души население имаме 72 млн. превозени пътници. Град като Дрезден, с 500 000 души население, без метро, изцяло с трамваи и автобуси превозва 140 млн. пътници“, посочва и сравнява Симеонов.
Той акцентира и на цената, която Столичната община плаща за км. пробег на метрото и трамваите.
„Столичната община плаща около 13-14 лв. на км. за движение на метрото и 6 лв./км. за трамваите. Тези 13-14 лв. на км. за метрото са около 6-7 евро, за много по-малко се движат в Дрезден трамваите и превозват много повече хора. Ние тук се стремим да построим нещо, което е абсолютно неефективно и да разрушим нещо, което работи и накрая да кажем свършихме много работа, но такава, от която няма резултат“, коментира Симеонов.
От думите му става ясно, че още на втората година, след пускането на първите линии в експлоатация е имало промени, а през последните 15-20 години в София са закрити между 15-20 км. релси. „Като почнем от 2-ката, в последствие биват закрити трасетата по бул. „Витоша“, трасето по „Арсеналски“. Всички тези линии не бяха заместени адекватно. Тяхното премахване не беше на базата на проучвания, а на базата на политически решения“, категоричен е той и недоумява как е възможно все още да има райони в града, до които да не стига градски транспорт. Като пример веднага дава „Тодор Каблешков“, по който още в плана Мусман е заложено да има трамвай, но до днес това още не е реализирано.
Инж. Симеонов посочва още, че днес най-натоварените линии в града са 5, 7 и 22. И въпреки, че общината започна да купува нископодови трамваи, то няма ефект от тях, защото хората с увреждания не могат да стигнат до спирките им или липсва адекватен преход от перона на спирката към трамвая, както е по бул. „България“.
Според него е наложително по линия като 5-цата да се движат дълги трамваи с дължина между 40 и 60 м., за да може услугата да отговори на потребностите на пътниците и да може в този интервал на движение да превозва количеството пътници.
„Политиките и действията на общината са хаотични и по-скоро популистки, отколкото да се цели комплексно подобрение. Трамваите нямат преференция на светофарите и затова по линия 7 например не могат да се пуснат допълнителни коли. Сега се говори за закупуване на нови трамваи, но на малки трамваи. Това означава, че все още не сме си извлекли поуките. Пътникопотокът нараства, благодарение на това, че имаме нови превозни средства. Ние вместо да насърчим увеличаването му чрез закупуване на по-големи, по-дълги трамваи, които да имат по-голяма пътниковместимост, защото сегашните имат ограничен капацитет, и не можем да съкратим интервала до 3 мин., ние планираме да купим малки превозни средства. Трябва да купим по-дълги трамваи - 40,50 м. както са в Будапеща, там дори са 60 м.“, убеден е Симеонов и уточнява, че тези, които се движат сега са дълги едва 26-30 м.
Той разкрива и нещо много интересно, свързано с изграждането на релсовите пътища в града. Оказва се, че релсите са и се изграждат от Столичната община, а не от „Столичен електротранспорт“, който единствено има задължение да ги поддържа. „Ако това се промени и електротранспорта започне да възлага строителството на линиите може би ще има промяна“, надява се инженерът.
По отношение на обявеното в отговор на въпрос на БГНЕС от зам.-кметът по транспорт Кристиан Кръстев, че музеят на транспорта ще бъде в къщичката на спирка „Вишнева“ в „Лозенец“, Симеонов, който е автор на идеята не е съгласен с предложението. „Историята на градския транспорт не е толкова малка и не е толкова незначителна, за да бъде мушната в джобче. Категорично не смятам, че къщичката на сп. „Вишнева“ може да изпълни функциите на музей на градския транспорт. Тя може да бъде един акцент на „Лозенец“ както е водонапорната кула. Мястото на музея на градския транспорт в София е в първото трамвайно депо на „Мария Луиза“, там където трамваите са се родили, там където са живели и толкова неща са видели“, категоричен е той.
БГНЕС потърси и зам.-кметът по транспорт в Столичната община Кристиан Кръстев, който заяви, че за 120 годишната история дължината на трамвайните релси са се увеличили от 23 км. на 200 км. Набъбнал е и броят на линиите, а именно от 6 през 1901 г. на 14 днес.
„Продължаваме да модернизираме градския транспорт. Предстои доставка на 25 нови мотриси, която трябва да започне през тази година. Реновирано е трасето по „Искърско шосе“. От март месец трябва да започне реновирането на „Цар Борис III“, обявява пред нас Кръстев. Попитан дали този вид ще продължава да се развива, той заявява своето желание това да продължи да се случва.
„Моето желание е да имаме все по-голямо разширяване. Както знаете и по „Тодор Каблешков“ има идея да се изгражда трамвай, но първо трябва да се направи пробива по „Каблешков“; трябва да продължи и по „Копенхаген“. Трамвайният транспорт трябва да върви ръка за ръка и с автобусния транспорт“, убеден е зам.-кметът.
От думите му стана ясно още, че общината има подписан договор с Европейската инвестиционна банка за финансиране и в него са включени редица инфраструктурни проекти, които ще бъдат финансирани. Сред тях е и дългоочакваното изместване на релсовия път на „Скобелев“ над транспортния тунел при НДК. /БГНЕС