„Второ има проблем със структурата на нашата енергетика. Разговорът за това къде и какво трябва да се направи не се състоя. Имаше много интересни идеи, децентрализация, индивидуални фотоволтаици, т.е. българският потребител да стане просюмър. Но трябва да се каже, че колкото повече потребители станат производители дори само за себе си, толкова повече ентропията в системата се засилва, защото тази енергия трябва да се балансира“, заяви Василев.
Анализаторът подчерта, че в новия План за възстановяване и развитие, т.е. българския прочит на енергийния план, който представихме в Европа, има проблем. Той се крие в това, че Планът залага на промени, които са базирани на кешова база, т.е. откъде може да очакваме пари и как да ги оползотворим.
„Но това не е непременно терапията, която трябва да се приложи спрямо енергийната система. По-голяма част от мерките и вниманието са мотивирани от усвояването на бюджети – български или външни, а не изведени от необходимостта за определен тип реформи или структурни промени в самата енергетика. Да, има наченки и на тези неща. Много ми хареса акцента върху геотермалната енергетика и ВЕИ-та, но те не дават повече от 7-9% от производството, а другата част? Тук опираме до същността. Има политики, има институции, има и кадри. Това е триединството на енергетиката, която трябва да се промени“, заяви Илиян Василев.
Според него акцентите в плана, който България предложи на ЕС, могат да бъдат новите звена на корупция.
„Защото това са лесни пари, извънпазарни пари. В тези планове залагаме батерии. Това е най-безумното нещо, което може да се направи, защото съотношението полза към разход е убийствено. Това е най-скъпият вид енергия и ние ще хвърлим там парите, защото били европейски или наши. Защо? За да избягаме от проблема с балансирането. Защото балансиращата енергията ще скача още повече. Колкото повече прекъсваеми източници вкарате, толкова повече нараства нуждата от балансираща енергия. Това е желязно уравнение“, подчерта Илиян Василев. /БГНЕС