Гутериш: Напредъкът в областта на човешките права е в обратна посока

Зачитането на правата на човека се е обърнало в обратна посока, предупреди ръководителят на ООН и призова за подновяване на Всеобщата декларация за правата на човека 75 години след подписването ѝ.

Като посочи войната, която бушува в Украйна, и заплахите за правата, произтичащи от нарастващата бедност, глада и климатичните бедствия, Антониу Гутериш заяви, че декларацията е "атакувана от всички страни".

"Някои правителства я нарушават. Други използват бухалка", каза той при откриването на основната годишна сесия на Съвета на ООН по правата на човека, като определи незачитането и пренебрежението към правата на човека по света като "сигнал за събуждане".

Той заяви, че "руското нахлуване в Украйна е предизвикало най-масовите нарушения на правата на човека", на които сме свидетели днес в света.

"Тя е довела до широко разпространена смърт, разрушения и разселване", каза той.

Макар че през изминалия век е отбелязан поразителен напредък в областта на правата на човека и човешкото развитие, Гутериш предупреди, че сега "вместо да продължим този напредък, ние сме тръгнали в обратната посока".

Войната на Русия в Украйна заема важно място на срещата, която ще продължи рекордните шест седмици, с призиви за единство в осъждането на Москва и разширяване на разследването на военните престъпления в конфликта.

Заседанието се провежда само няколко дни след годишнината от пълномащабното нахлуване на Москва, което, както предупреди ръководителят на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк, показва, че 75 години след като светът се е споразумял за универсалността на правата, "потисничеството от миналото може да се върне под различни форми".

Тюрк цитира "старите разрушителни агресивни войни от една отминала епоха със световни последици, на които отново станахме свидетели в Европа с безсмисленото руско нахлуване в Украйна".

След речите на висшия ръководен състав на ООН през първите четири дни на сесията трябва да говорят виртуално или лично близо 150 министри и държавни и правителствени ръководители.

Сред тях ще бъдат външните министри на Съединените щати, Китай, Украйна и Иран.

Излизане?

Москва ще изпрати заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков, за да се обърне лично към Съвета в четвъртък.

Въпреки призивите на неправителствените организации, наблюдателите заявиха, че е малко вероятно да има протест, подобен на този, в който участваха много дипломати, когато миналата година в съвета беше пуснат видеоклип на руския външен министър Сергей Лавров.

Няколко дипломати предположиха, че може да бъдат предприети други мерки, за да изразят неодобрението си.

"Смятаме, че Русия не заслужава да седи в залата", заяви пред репортери украинският посланик Евгения Филипенко. "Ще действаме по съответния начин."

В дневния ред на съвета не липсват и други неотложни въпроси, свързани с правата на човека, като са включени ситуациите в Иран, Афганистан, Етиопия, Сирия и Израел.

През последните няколко дни от сесията, която трябва да приключи на 4 април, ще бъдат гласувани поредица от резолюции.

Разследване за военни престъпления

Една от ключовите резолюции ще бъде за удължаване на срока на разследване на високо равнище на престъпленията, извършени в Украйна след нахлуването на Русия.

Т.нар. анкетна комисия, която вече установи, че Русия извършва военни престъпления в "огромен мащаб" в Украйна, трябва да представи изчерпателен доклад пред Съвета в края на март.

Комисията трябва да "продължи важната си работа, която е от първостепенно значение за принципите на отчетност и справедливост", заяви Филипенко пред репортери в петък.

Тя заяви, че страната ѝ настоява не само за удължаване, но и за засилване на мандата на комисията, като настоява "многото събития" през последната година "да бъдат отразени".

Съществуват обаче опасения, че по-нататъшното укрепване на текста може да му коства гласове в 47-членния съвет, което ще намали усещането, че висшият орган на ООН по правата на човека е единен в противопоставянето си на действията на Русия.

Миналата година 32-ма членове на съвета гласуваха за създаването на комисията, като против гласуваха Русия и Еритрея, а 13 държави се въздържаха. /БГНЕС, АФП

Ню Йорк / САЩ