Свидетелят от Преспа
Сотир Тренчев е роден в град Ресен, намиращ се недалече от прочутото Преспанско езеро. От града са родом или произхождат създателят на ВМОРО Христо Татарчев, българският министър-председател Андрей Ляпчев, българският външен министър Иван Башев и много други родолюбци.
От малък Сотир остава полусирак, след като баща му умира на гурбет в Южна Америка, към това нещастие се прибавя и инвалидизация, след като губи китката при експлозия по време на Първата световна война. Въпреки това той се учи отлично и успява да завърши право в Белградския университет. Там той се включва в редиците на Младежкото ВМРО и е деен участник на неговото политическо крило.
Заради българската си идентичност Тренчев е хвърлен в един от най-страшните сръбски затвори със строг режим, където прекарва почти две години. След освобождаването му се занимава с адвокатска практика. Приема с голяма радост освобождението на Вардарска Македония от сръбско владичество през 1941 г. и описва в своите мемоари радостта на местните българи при посрещането на освободителната българска армия.
През 1944 г. настъпва нов обрат в живота му, радостта е сменена от покруса. Виждайки близкия край на българска Македония, Сотир Тренчев отказва да остане в новата Титова Югославия и заедно с българските войски през септември 1944 г. търси спасение в свободното Отечество. По пътя е задържан от Титовите партизани, но е освободен след застъпничеството на първия председател на македонското Народно събрание Методи Андонов-Ченто, който самият по-късно става жертва на сърбокомунистите и титовия сатрап Лазар Колишевски.
Все пак Сотир Тренчев успява да се добере до България, където купува къща във Велико Търново – избира този град, защото знае, че сръбските/югославските претенции към българските земи се простират отвъд река Искър и се опасява, че България може да загуби нови територии за сметка на Югославия. По-късно към него се присъединява и съпругата му, която е родом от София и също е принудена да бяга от нова Македония.