Глобализирането на НАТО за втората студена война

Посланията, отправени от държавните и правителствените ръководители относно трансформацията на НАТО на 31-вата официална среща на Алианса на 14 юни 2021 г. в Брюксел, бяха изпълнени по време на тазгодишната среща на върха в Мадрид.

Промяна на парадигмата в НАТО

НАТО, чието съществуване започна да се поставя под въпрос след края на първата Студена война, вече си беше присвоила глобална роля на срещата на върха във Вашингтон през 1999 г. Терористичната атака, насочена срещу САЩ на 11 септември 2001 г., последиците от световната икономическа криза през 2008 г. и оптимизмът, който достигна до Русия като стратегически партньор през 2010 г., забавиха действията за трансформиране на алианса.

Инерцията достигна такова ниво, че през 2019 г. френският президент Еманюел Макрон заяви, че "НАТО е в мозъчна смърт".

"Изправени пред войната в Украйна, Турция и Франция са по-ангажирани от всякога с единството и силата на Трансатлантическия съюз", заяви френският президент след срещата на върха на НАТО в Мадрид на 29 юни по отношение на геополитическия климат, променен от руско-украинската война.

Въпреки че на срещата на върха в Мадрид беше заявено, че има преход към нова стратегическа концепция, не би било неуместно да се каже, че това е по-радикална промяна на парадигмата по отношение на алианса, отколкото изглежда.

С участието на държавните и правителствените ръководители на Япония, Австралия, Нова Зеландия и Южна Корея беше потвърдено, че до 2023 г. алиансът ще излезе извън рамките на трансатлантическата си идентичност и ще развява знаме и в Транстихоокеанската география.

Мястото, което заема Китайската народна република в новия стратегически концептуален документ, също е доказателство за това с каква цел е създадена транстихоокеанската идентичност.

Русия, която е спомената 17 пъти в документа от 16 страници, и Китайската народна република, спомената 10 пъти, са на първите две места. Докато терминът "тероризъм" е използван седем пъти, Африка е спомената четири пъти, Близкият изток - три, а Балканите и Афганистан - по веднъж.

Пътят на НАТО от Европа към Азия

Когато през 1949 г. Вашингтон създава НАТО, за да спре СССР (Съюза на съветските социалистически републики), споделената с обществеността цел е била Западна Европа да не бъде изправена отново пред тоталитарна заплаха, подобна на тази от нацистка Германия.

Заплахата се конкретизира за кратко време - първо като СССР, а по-късно като Варшавския договор. Падането на Берлинската стена през 1989 г. и разпадането на СССР през 1991 г. не бяха достатъчни, за да се сложи край на мисията на НАТО. Събития като иракското нахлуване в Кувейт и гражданската война в Югославия послужиха за запазване на вярата в съществуването на глобален военен съюз.

Въпреки че атентатите от 11 септември и глобалната борба срещу тероризма засилиха тази необходимост, повратна точка за бъдещето на алианса бяха събитията в глобалната икономическа конкуренция, които изправиха САЩ и Китай един срещу друг.

В посланията, отправени първо през 2011 г. от тогавашния държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън и година по-късно от президента на САЩ Барак Обама по време на посещенията им в азиатски страни, Вашингтон заяви, че "меденият месец" с администрацията в Пекин е приключил.

От 2012 г. военноморските сили на САЩ започнаха да увеличават присъствието си в Тайванския проток и в Южнокитайско море. Първата стъпка от промяната на стратегическата концепция в Мадрид беше направена през май 2018 г. На 30 май 2018 г., посещавайки военноморската база "Пърл Харбър" в Хавай, министърът на отбраната на САЩ Джим Матис обяви, че името на "Тихоокеанското командване на САЩ" е променено на "Индийско-тихоокеанско командване на САЩ". Това беше първата конкретна стъпка в изграждането на транстихоокеанската идентичност на НАТО. Операцията за обкръжаването на Китай беше започнала.

Китайско-руски стратегически отношения и войната в Украйна

Победата на Джо Байдън - кандидата на Демократическата партия, на президентските избори през 2020 г. донесе на САЩ декларацията, че отново ще поемат водеща роля в борбата за световно лидерство. Докато претенцията на администрацията на Байдън за лидерство разпалваше дебата за еднополюсност и многополюсност, тя задълбочи стратегическите отношения между Китай и Русия.

Нарастващото напрежение, съсредоточено върху Украйна през 2021 г., накара Китай да влезе във фокуса на вниманието на алианса по време на срещата на върха на НАТО, проведена в Брюксел същата година. Администрацията на Байдън не се насочи само към стратегическите отношения между Китай и Русия. През 2021 г. политиката на сближаване с администрацията на Пекин, изградена през 1972 г. от тогавашния президент на САЩ Ричард Никсън и съветника по националната сигурност Хенри Кисинджър, изтласквайки Тайван настрана, остана в историята.

Друга конкретна стъпка към сдържането на Китай на военно ниво беше обявяването на съюза между САЩ, Великобритания и Австралия - AUKUS, през септември 2021 г.

Въпреки че първоначално той беше смятан за търг за подводници, който САЩ „издърпаха” от своя съюзник Франция чрез прехвърляне на технология за ядрени подводници на Австралия, беше ясно, че целта на съюза е Китай. Опитите на САЩ и Обединеното кралство да включат Япония в AUKUS за по-ефективна обсада срещу Китай също бяха отразени в пресата.

Войната в Украйна, която започна на 24 февруари, ясно очерта фронтовите линии. Санкциите, въведени след войната, разкриха, че Западът възнамерява да разгроми Русия не само във военно, но и в икономическо и политическо отношение и да стигне до Китай, като смени администрацията на Путин.

Страните с последна дума през юни 2022 г.

По време на 25-ия Международен икономически форум в Санкт Петербург руският президент Владимир Путин заяви, че няма да позволят еднополюсния световен ред, който САЩ искат да установят, и че европейските държави ще бъдат ощетени от санкциите, наложени на страната му.

Подобни послания бяха повторени от Си Дзинпин на 14-ата среща на върха на БРИКС, чийто онлайн домакин на 23 юни беше Китай. С аргумента, че реалността на многополюсния световен ред не може да бъде предотвратена, Си предупреди ръководения от САЩ Запад с думите "Онези, които се опитват да политизират световната икономика и да използват господстващото си положение в международната финансова и парична система като лост и оръжие в своя полза, в крайна сметка ще навредят на себе си и на другите и ще донесат катастрофа на целия свят."

Обръщайки се към лидерите на Китай, Индия, Бразилия и Южна Африка по време на срещата на върха, Путин заяви, че ръководеният от САЩ западен свят се опитва да накара всички останали да платят за макроикономическите им грешки. Западният свят реагира остро на призивите на Китай и Русия за многополюсен световен ред, първо на срещата на върха на Г-7 в Германия, а след това и на срещата на върха на НАТО в Испания, подкрепени с нови икономически санкции и военни мерки.

Започна процесът на транспацификация на НАТО

В новата стратегическа концепция на НАТО, в чиято основа е промяна на парадигмата, Китай за първи път е включен като източник на "заплаха".

Представянето на администрацията в Пекин като държава, която "се опитва да срине международния ред, основан на правила", показва, че алиансът може да въведе срещу страната няколко мерки от безпрецедентен мащаб.

Изявлението, в което се казва, че "злонамерените хибридни и кибернетични операции на Китайската народна република и нейната конфронтационна реторика са насочени срещу съюзниците и вредят на сигурността на алианса", е сред обвиненията, насочени срещу Китай. В стратегическия концептуален документ се посочва, че кибернетичните и хибридните атаки могат да активират член 5 от Северноатлантическия договор за защита на съюзниците.

2023 г. ще бъде началото на период, в който НАТО няма да се задоволи с извънредно струпване на сили в Европа.

Навлизаме в период, където военноморските сили на НАТО ще издигнат флага в Индийскоо-Тихоокеанския регион, регионални военни съюзи като AUKUS ще се ангажират по-тясно с НАТО, а втората студена война ще обхване Азиатско-Тихоокеанския регион и дори северните и южните полярни региони. /БГНЕС

------

Анализ на Мехмет Канджъ – журналист и външнополитически анализатор, за Анадолската агенция