Главоблъсканицата на Г-7: колко силно трябва да притискате Китай по време на криза?

Когато лидерите от групата на Г-7, в която членуват водещи развити икономики, се съберат в Баварските Алпи днес, те ще имат много различни виждания за това как да се противопоставят на Китай, точно когато светът изглежда навлиза в голяма икономическа криза.

На фона на опасенията от предстояща рецесия и кризите с енергийните и хранителните доставки голямо главоболие е, че Китай сега изглежда по-скоро като пряк идеологически враг, отколкото като потенциален партньор, който може да помогне за извеждането на световната икономика от ръба.

След световната дългова криза от 2007-2008 г. нещата бяха различни. Тогава Китай беше активен и често силно сътрудничещ глобален играч във формата на Г-20, който подкрепяше големите дипломатически инициативи, съсредоточени върху мащабни мерки за стимулиране и избягване на търговски войни. Мнозина дори предричаха нова ера, в която световната икономическа политика ще бъде направлявана от взаимодействието на Г2 от Вашингтон и Пекин.

Това изглежда е било преди цял един живот, тъй като президентът Си Дзинпин предприе сериозен авторитарен завой встрани от Запада, засилвайки репресиите у дома и съюзявайки се тясно с руския президент Владимир Путин във войната в Украйна. В икономическо отношение Китай вече открито се движи в посока, различна от тази на Г-7. Той хвърля спасително въже на засегнатата от санкции Русия, води търговска война с Литва - членка на ЕС, в спор за Тайван и отхвърля международните критики за стратегията за нулеви цени, която разкъсва световните вериги за доставки.

Американците далеч не са привърженици на какъвто и да е вид Г-2, а ще пристигнат за срещата на върха на Г-7 в замъка Елмау в Бавария с най-строгия наръчник за това как да се справят с Китай. Основната им амбиция е големите демокрации да работят заедно по големи проекти, които могат да изместят инициативата на Пекин "Пояс и път" - мащабна схема от пътища, железопътни линии и пристанища, чрез която Китай упражнява политическо и търговско влияние, свързвайки фабриките си със Запада.

Преди срещата на върха високопоставен служител от администрацията на САЩ заяви, че лидерите имат за цел да "развият визия за света, основана на свободата и откритостта, а не на принудата, не на агресията, не на сферите на влияние". Той смята, че страните от Г-7 ще трябва да засилят сътрудничеството си по "икономически въпроси, киберпространството и квантовете" и "по-специално по предизвикателствата, които поставя Китай".

Като отбеляза, че на миналогодишната среща на Г-7 групата за първи път е разгледала "нечестните" и "принудителни икономически практики" на Китай, служителят сподели: "Очакваме, че този път това ще бъде по-важна тема за разговор, като се отчита степента, в която тези практики са станали още по-агресивни."

Висшите американски служители са категорични, че натискът срещу Китай означава предлагане на алтернатива на "Пояс и път". Президентът на САЩ Джо Байдън вероятно ще ребрандира ръководената от САЩ контраударна програма - Build Back Better World (Изграждане на по-добър свят), стартирала по време на миналогодишната среща на Г-7, като ѝ даде по-атрактивно име и се съсредоточи върху някои конкретни проекти в целеви области като Латинска Америка, Африка и Азия.

"Той ще постави началото на партньорство за глобална инфраструктура, физическо здраве и цифрова инфраструктура, което според нас може да осигури алтернатива на това, което предлагат китайците - в размер на десетки и в крайна сметка стотици милиарди долари, когато се добави и това, което ще направят нашите партньори от Г7", заяви миналата седмица Джейк Съливан, съветник на Байдън по националната сигурност. "Възнамеряваме това да бъде една от отличителните черти на външната политика на администрацията на Байдън през останалата част от мандата му."

Внимание в Европа

Докато американците се хвърлят в атака, европейците вероятно ще бъдат много по-предпазливи по отношение на ползите от разгневяването на Китай, докато светът се насочва към разрастваща се икономическа буря.

ЕС запази относително мълчание по отношение на собствената си инициатива "Глобален портал", представена миналата година, която също беше обявена за алтернатива на "Пояс и път". Макар че европейските политици говорят много за установяването на "стратегическа автономия" и прекъсването на зависимостта от Китай, те често се отдръпват веднага щом се появи намек за ответна заплаха срещу големите индустриални инвестиции на Европа в Китай - като например германската автомобилна индустрия.

"Всяко съгласувано трансатлантическо усилие по отношение на Китай ще продължи да се сблъсква със същите пречки, както и преди, включително значителни европейски икономически интереси в Китай и желание на Европа да намали зависимостта си от САЩ", казва Пепийн Бергсен, изследовател на Европа в мозъчния тръст Chatham House.

Ако нещо би могло окончателно да втвърди европейската решимост по отношение на Китай, то според Бергсен това е близкият съюз на Си с Русия, който се превърна в основен стратегически приоритет за европейците в светлината на нахлуването в Украйна.

"САЩ продължават да са по-фокусирани върху Китай, отколкото европейците, които в момента се интересуват от Китай главно в контекста на подкрепата му за Русия. Това доведе до допълнителни съмнения по отношение на Китай в някои части на Европа, особено в Централна и Източна Европа, което би трябвало да гарантира поне, че ЕС и САЩ няма да се отдалечат още повече по въпроса за Китай", каза той.

САЩ вероятно ще намерят и Япония, която е все по-склонна да заеме по-твърда позиция по отношение на Китай, тъй като Пекин засилва военните заплахи по отношение на Тайван. "В Източнокитайско море, където се намира Япония, продължават едностранните опити за промяна на статуквото със сила в нарушение на международното право. Япония заема твърда позиция срещу тези опити", заяви японският министър-председател Фумио Кишида на неотдавнашен форум по сигурността.

Всички погледи са обърнати към НАТО

За Китай основните опасения, свързани с изявленията на западните държави през следващите дни, са насочени към това, което се готви на срещата на върха на НАТО следващата седмица, а не към твърдите разговори на Г-7.

За първи път в историята си НАТО ще разглежда Китай като предизвикателство в предстоящия си 10-годишен план - Стратегическата концепция, която ще бъде приета следващата седмица. Според генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг 30-те лидери на военния блок ще "разгледат Китай и последиците за нашата сигурност" на срещата на върха в Мадрид. "Очаквам, че съюзниците ще заявят, че Китай поставя някои предизвикателства пред нашите ценности, пред нашите интереси или пред нашата сигурност. И това, разбира се, оказва влияние и върху начина, по който НАТО трябва да реагира в един по-конкурентен свят", заяви Столтенберг пред "Политико" тази седмица.

В апел в последния момент да се предотврати подобно определяне Уан Лутун, ръководител на отдела по европейските въпроси в китайското външно министерство, написа, че Китай "не е противник на НАТО и не трябва да бъде разглеждан като такъв. Китай не представлява предизвикателство, а неговият възход е за осигуряване на по-добър живот на китайския народ и носи икономически възможности на света, включително на членовете на НАТО".

Близкият съюз на Китай с Русия по време на войната в Украйна обаче вече поставя големи въпроси за това как богатите западни държави трябва да се справят с по-широкия формат на Г-20, в който държавите с високи доходи си взаимодействат с по-широка група, представляваща по-широката световна икономика, включително Китай, Русия, Мексико и Индонезия. Присъствието на Русия повдигна въпроса, че някои западни държави биха могли да бойкотират срещата, за да избегнат присъствието си в една зала с Путин.

Но високопоставен служител на ЕС заяви, че задълбочаващото се разделение между държавите от Г-7 и развиващите се икономики прави Г-20 още по-важна.

"Г-20 придобива още по-голямо значение като мост към избирателите, които може да нямат идентичен мироглед", каза високопоставеният служител. "Най-лошото, което бихме могли да направим, е да нарушим този формат. ... Дипломацията не се състои в това да разговаряш уютно с приятелите си съмишленици." /БГНЕС

------------------------------------------------

Анализът е публикуван във в. "Политико".