Гигантска черна дупка с маса 30 млрд. пъти над тази на Слънцето е сред най-големите, откривани някога

С помощта на гравитационна леща и суперкомпютри астрономи са идентифицирали колосална черна дупка, която е сред най-големите, откривани някога, съобщи „Live Science“.

Това е ултрамасивно чудовище с маса около 30 милиарда пъти по-голяма от масата на Слънцето и е открито чрез използването на трик с пространство-времето, предсказан от Алберт Айнщайн.

Колосалната черна дупка се крие на 2,7 милиарда светлинни години от Земята в най-ярката галактика от галактичния куп Abell 1201.

Космическото чудовище съществува "на горната граница на това колко големи според нас теоретично могат да станат черните дупки", се казва в изявление на астрономите, които са го открили. Но това може да е само първото от многото космически чудовища, които екипът може да забележи по нощното небе с помощта на тази техника. Откриването на ултрамасивните черни дупки е само първата стъпка към изясняването на това как тези зверове стават толкова големи, пишат изследователите в статия, публикувана в списанието Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.

Общата теория на относителността на Айнщайн описва как масивни обекти изкривяват тъканта на пространство-времето. Айнщайн обяснява, че гравитацията не се поражда от невидима сила, а е просто нашият опит за изкривяване и деформиране на пространство-времето в присъствието на материя и енергия.

Това изкривено пространство на свой ред определя правилата за движение на енергията и материята. Тази разтеглена дъга е наречена „Пръстен на Айнщайн“. Астрономите могат да използват този ефект, известен като гравитационно обективиране, за да открият слаби небесни обекти, които иначе не биха могли да бъдат видени.

"Повечето от най-големите черни дупки, за които знаем, са в активно състояние, при което материята, привлечена в близост до черната дупка, се нагрява и освобождава енергия под формата на светлина, рентгенови лъчи и други видове радиация", казва в изявлението си авторът на изследването Джеймс Найтингейл, астрофизик от университета Дърам във Великобритания. "Гравитационното обективиране обаче дава възможност за изучаване на неактивни черни дупки, които не се хранят и следователно не произвеждат светлина, нещо, което понастоящем не е възможно в далечните галактики."

Заснемайки изображения с висока разделителна способност с космическия телескоп „Хъбъл“ и включвайки измерванията от тях в суперкомпютъра DiRAC COSMA8, изследователите симулират колко масивна би трябвало да е черната дупка, за да огъне светлината до такава степен, каквато е била. Те откриват, че черната дупка е с огромна маса от 30 милиарда слънчеви маси, което я прави около 8000 пъти по-голяма от свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път. Най-голямата черна дупка, откривана някога, е TON 618, която е с приблизително 40 милиарда слънчеви маси. Изследването на по-масивни черни дупки по този начин може да помогне на учените да разберат как тези космически гиганти са достигнали такива невероятни размери, както и да проучат как тези чудовища влияят на еволюцията на Вселената.

"Този подход може да ни позволи да открием много повече черни дупки извън нашата локална вселена и да разкрием как тези екзотични обекти са еволюирали по-назад в космическото време", каза Найтингейл. /БГНЕС