Георги Пашкулев: Самолетът на Лавров бетонира европейска България, освети техните радари в Белград и Скопие

Разговорът между руския външен министър Сергей Лавров и американския държавен секретар Антъни Блинкен не се състоя на юбилейната министерска среща на страните от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Остро противопоставящата се на подобни разговори Украйна може да поеме дълбоко въздух… поне засега. България изигра немаловажна роля в създалата се ситуация.

През последните няколко седмици усилено се заговори, че руският външен министър може да вземе участие в срещата на ОССЕ в македонската столица Скопие. Такава покана беше отправена от страната домакин. По-късно стана известно, че и България е готова да пропусне самолета на Лавров, който да прелети над нашата страна на път за РС Македония, само че с едно условие. Специалният отряд „Россия“ може да прелети над България, като се прави изключение за руския външен министър, но не и други лица в делегацията му, които са попаднали под западните санкции. Това на практика от самото начало изключи възможността говорителят на руското МВнР Мария Захарова да го придружава за срещата.

На форума се очакваше да пристигне и американският държавен секретар Антъни Блинкен.

Това предизвика доста спекулации, че между него и Лавров може да се състои някакъв разговор, който щеше да бъде първи по рода си от доста време насам. Мнозина анализатори се изкушиха да видят в това възможност да се проведе откровен разговор във връзка с войната на Русия в Украйна, която в момента, според различни информации, включително на водещите западни медии като „Ню Йорк Таймс“, „Файненшъл таймс“, „Уолстрийт джърнъл“, „Блумбърг“ и много други не се развива по най-добрия начин за Украйна.

Предстоящото присъствие на Лавров предизвика острата реакция на Киев. Украйна отказа да присъства, тя веднага беше подкрепена и от прибалтийските държави – Литва, Латвия и Естония, които имат сериозни проблеми в отношенията си с Москва.

Буквално часове преди форума САЩ изключиха възможността за среща Блинкен-Лавров, а руският външен министър лаконично спомена, че вече има уговорки с няколко държави, включително и западни. Така се стигна до 29 ноември вечерта, когато стана ясно, че Блинкен буквално е кацнал в Скопие за няколко часа, след което е отлетял за Тел Авив за разговори с премиера Бенямин Нетаняху, без дори да дочака кацането на Лавров, но имайки достатъчно време да присъства на официалната вечеря. А той не успя дори да се засече с Лавров, защото полетът на последния се удължи многократно и вместо над България, трябваше да прелети през въздушното пространство на Турция и Гърция, като последната явно е направила по-голямо изключение за хората, които влизат в санкционните списъци. Поводът България да откаже да отвори небето си е присъствието на Мария Захарова на руския правителствен самолет. В крайна сметка руснаците пристигнаха в Скопие, но американците вече ги нямаше, а както стана известно по-късно там не бе и българският външен министър, която също си беше тръгнала.

Москва изля гнева си върху София. Захарова определи решението на българските власти като „опасна глупост“, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков добави, че то „не се вписва в никаква рамка“ и е „абсурдна и глупава позиция“. Но колкото и Москва да се гневи на София крайният резултат е важен: разговори няма и изкушението да се наруши западното единство в подкрепата за Украйна не се случи, а както споменахме по-горе редица публикации във водещите западни медии говорят за нейното постепенно отслабване през последните месеци на фона на трудностите, които Киев изпитва по време на своето контранастъпление.

Западът и на първо място САЩ, както и Украйна трябва високо да оценят българската позиция и проявена смелост. Това е поредният силен акт в защитата на украинския суверенитет, който София прави. Като се започне от спирането на газопровода „Южен поток“ през 2014 г., което щеше да лиши Украйна от половината от транзитирания руски природен газ и от стотици милиони долари приходи от транзитни такси, мине се през доставката на боеприпаси и оръжия, без които украинската армия нямаше да може толкова ефективно да се противопостави на руската инвазия и накрая, но не на последно място лечението и рехабилитацията на украинските военни и ветерани, което показва едни от най-ценните и силни качества на нашия народ – милосърдието и съпричастността към жертвата.

Страната ни е на първа линия и е много уязвима, защото е непосредствен съсед през Черно море на Русия и се нуждае от съвременна военна техника, с която да може да защитава своите морски граници. Също така тя е изправена да противостои на два фронта. И ако първият е черноморският, то вторият е на Западните Балкани, където верният съюзник на Русия Сърбия реализира сходен на „Руски свят“ проект, носещ името „Сръбски“. Той е също толкова страховит и криещ опасността да потопи региона на Западните Балкани в кървав конфликт. Жалкото е, че и някои наши приятели и съюзници в НАТО, а защо не и в ЕС, когато изпълнят необходимите условия за това, късогледо не виждат тази опасност и са склонни да се заиграват с опасните инициативи на наследниците на югодиктатора Милошевич – Вучич и Дачич. И в същото време се опитват подмолно да злепоставят България и нейната дипломация, която им върна чрез своето председателство на ЕС през 2018 г. шанса за европейско бъдеще и откъсване от сръбския хегемонизъм, продуциращ само насилие и омраза.

Почти всички медии в Сърбия първи реагираха на отказания полет, наричайки ни предатели на славянството и неблагодарници. Всички знаят, че на практика в Сърбия няма свобода на словото и те са създадени да обслужват режима на Вучич. Антибългарските сръбски позиции побързаха да споделят и някои медии в РСМ в духа на наложения модел, създаден след 1945 г.

България ще понесе най-тежкия удар на руския гняв сега, но ще напомним на Москва да не апелира към историята и да не ни нарича неблагодарни или предатели на славянството. Ние много добре помним и уважаваме стореното от тях с освобождението на нашата родина. Но също така и помним как Царска Русия не изпълни обещанията си за арбитраж след Първата балканска война, което на свой ред очерта непреодолима разделителна линия между нас, която само временно беше притъпена по време на комунистическия режим (1944-1989 г.).

С позицията си София даде пример на съюзниците от ЕС и НАТО, че една на пръв поглед малка държава може да обърка геополитическите карти на един гигант. /БГНЕС

----------------------

Георги Пашкулев, главен редактор на БГНЕС.