Георги Пашкулев: Ако разрушим единството на Запада, ще върнем Русия в Европа

Изолацията на Русия има своите исторически паралели. Едно евентуално отслабване на евроатлантическото единство само ще улесни плановете на Кремъл срещу Запада.

От 24 февруари Русия е обект на всеобщо медийно и експертно внимание. С амбиция да разтълкуват смисъла зад всяко действие на Владимир Путин на военното поле наблюдателите не оставят без коментар нито едно решение или изказване, идващо от Кремъл. В шума от медийния хаос на всевъзможните гледни точки и тълкувания сякаш остава недостатъчно анализиран най-сигурният източник на познание, а именно – обръщане поглед назад към известните ни исторически събития. Проследяването на поствоенните периоди от не така далечния XIX-ти век показва, че Русия най-малко в два случая изпада в дълбока изолация, носейки последствията от своите решения и в резултат на международната конюнктура. От тези кризи страната излиза само след случили се ключови промени в геополитическата ситуация в световен мащаб.

Русия в плен на Крим

След Кримската война (1853-1856 г.) Русия навлиза бързо в период на прекратени контакти с Великите сили, като попада в състояние на глуха защита. Загубата във войната слага край на почти половинвековната руска доминация в континентална Европа, започнала след Виенския конгрес (1814-1815 г.) и поражението на Наполеон през 1815 г. Основните характеристики на въпросната доминация са най-общо две. В Европа царства период на продължителен мир, който е в контраст както с бурния XVIII век, така и с периода на Кримската война. На европейския континент господства Свещеният съюз, чийто най-активни членове са Русия, Австрия и Прусия. Той трябва да защити легитимната власт на победителите, а именно властта на старите феодални режими. Защитата на L'Ancien Régime през първата половина на XIX век, белязана от буржоазните революции през 1830 и 1848 г., ще спечели на Русия печална слава, а на нейния владетел Николай I (1825-1855 г.) – ужасното прозвище „жандарм на Европа“. Име не съвсем заслужено за монарх, стремящ се към реформи, макар и в крайна сметка да не успява да ги осъществи. Незаслужен като цяло е и историческият образ, надживял император Николай I, резултат от оскъдната информация за ролята му в Русия. Именно Николай I, а не неговият син Александър II (1856-1881 г.), влязъл в историята като Цар Освободител, със своите новаторски актове, отменящи крепостното право и другите велики реформи, е либералът в царското семейство.
През 1856 г. Русия е победена в Кримската война от коалиция на Великобритания, Франция и Сардинското кралство, което много скоро ще прерасне в обединена Италия. Съюзът е подкрепен от Австро-Унгария. Виена е верен съюзник на Руската империя в течение на почти 170 години. Разколът между Виена и Санкт-Петербург ще настъпи с т.нар. Източен въпрос, т.е. войните на Балканския полуостров, които ще превърнат доскорошните съюзници в основни конкуренти и врагове. В баланса на европейските сили единствено Прусия ще остане неутрална и благожелателна към Петербург и много скоро този най-верен и истински „Троянски кон“ ще бере плодовете на тази си политика, спечелвайки Русия на своя страна по пътя на обединението на Германия.
Въпреки обединението на основните европейски държави, Русия успява постепенно да се съвземе и да възвърне позициите си с цената на големи усилия. Тя се възползва от променената външнополитическа обстановка и разпадането на Кримската коалиция, наложила ѝ унизителни условия на Парижката мирна конференция през февруари-март 1856 г. Най-важните от тях са свързани с ролята ѝ на Балканите и в Черноморския регион: на Русия е забранено да се меси на Балканите, а Черно море е обявено за неутрална територия, с което тя губи всичките си стратегически военни предимства, включително се забранява изграждането на руски военни укрепления по неговите брегове и разполагането на армия.

Трънливият път на завръщането на международната сцена

Изолацията продължава, обхващайки периода от 1856 г. до 1871 г., когато на европейската сцената се появява Обединена Германия.
През тези почти две десетилетия железният канцлер Ото фон Бисмарк с „желязо и кръв“ ще обедини германските земи, под скиптъра на Хоенцолерните. Той ще победи част от главните участници в „кримската коалиция“ срещу Русия, слагайки по този начин край на принудителния период на руската изолация, за която най-точна оценка дава княз Александър Горчаков: „Русия не се сърди, тя се съсредоточава“. Възползвайки се от настъпилите промени, Горчаков на Лондонската конференция (1871 г.) успява да отмени някои от най-тежките за Русия клаузи, наложени ѝ след Кримската война.
Появата на Германската империя през 1871 г. е събитие, което коренно променя европейския пейзаж. В сърцето на Европа се създава такава сила, която постепенно с нарастващата си мощ ще обедини срещу себе си останалите стари Велики сили – Франция и Великобритания, като особено първата ще търси много силно руското приятелство, за да не се окаже отново прегазена от германския ботуш, както на няколко пъти има опасност, и ще го получи.
Обединението на Германия е онова геополитическо сътресение, използвано успешно от Русия, която отхвърля най-унизителните клаузи на Парижкия мир (1856 г.). Тя се превръща и в желан съюзник, като се включва в Съюза на тримата императори през 1873 г., а през 1891 г. намира своята кулминация в сключения съюз с Франция, чийто символ и до днес е най-красивият мост на Сена, който носи името на император Александър III.

Единството на Запада

Случилото се с Русия не само предизвиква алюзията с Крим от 2014 г., но и налага сравнението, поставило началото на класическия геополитически сблъсък между големите европейски държави. Днес след кримската анексия, геополитиката и историята се завръщат, заявява проф. Уолтър Ръсел Мийд.
Изводът от описания период, който вкарва Русия в изолация, към който можем да добавим и периода след болшевишката революция, е актуален и до днес. Войната, която Путин започна срещу Украйна на 24 февруари, трябва да докаже дали НАТО и ЕС ще останат единни в желанието си да надделеят над руските претенции. Всяко едно отслабване на евроатлантическото единство или промяна в геополитическата позиция на някоя от водещите европейски държави, като Германия или Франция, заради енергийни, икономически или други проблеми, само ще улесни реализацията на плановете на Кремъл.
За това единство през последните месеци призовават както генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг, така и председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен. Ако се поддадем и разрушим това единство сега или през следващите месеци, тогава ще повторим историята и ще позволим на Русия отново да се върне в Европа и да се разпорежда, както го е правела и преди през първата половина на XIX и втората половина на ХХ век. /БГНЕС

---------------

Георги Пашкулев, главен редактор на БГНЕС.