Той смята, че решенията малко закъсняха. „Мисля, че трябваше през този месец да се работи малко по-интензивно, да се подготвят, ведомствата, структурите, да се разработят необходимите варианти за действие на базата на някаква национална позиция“, каза Константин Попов. Според него очевидно е, че националната позиция трябва да е свързана с деескалация на напрежението и с вземането на всички възможни мерки от българска страна. „Доколкото разбрах от министър Янев там има изразена българска позиция, което е учудващо, ако това е вярно - запознах се за това в пресата, както и че се разглежда във военните структури някакви варианти. За да има обаче тези варианти, ти трябва да имаш политическата воля и да си дал съвсем конкретни указания на нашите участници каква е нашата политическа воля, какъв е нашият национален интерес, за да могат съобразно тези политически решения, те да планират и да участват в разговорите между военните представители или други форми“, заяви той.
Според о.р. ген. Попов се позагуби време. „Хубавото е, че в края на краищата имаше Съвет по сигурност, който е консултативен орган и, че ще последва решение на Министерския съвет. Когато има обаче такова решение, по една такава важна тема, която може би ще даде отражение за следващите 5-10-15 години, би трябва да има не само решение на Министерски съвет, а да се търси национално съгласие. Тоест трябва да се пита и опозицията, да се вземе предвид нагласите и мнението на гражданите, които са гласували и за управляващи, и за опозиция, дори и тези, които не са гласували. Ако се развие ситуацията в изключително неблагоприятно направление, това ще даде отражение върху всички нас“, заяви военният експерт.
Най-правилното място, според него е Консултативен съвет за национална сигурност. „Това е така, защото там наистина имаме представители и на управляващи и на опозиция. Все пак да не забравяме, че президентът е върховен главнокомандващ и има своите тежки ангажименти и към външната ни политика. Така, че не може да бъде изолиран президентът от вземането на тези решения, не може да бъде изолирана опозицията и каквото реши Министерски съвет – това да става. Никой не отнема правото на Министерски съвет, но трябва да се отиде в много по-голяма дълбочина, защото надали тези противоречия между НАТО, Русия и Украйна ще се изгладят за един ден. Напрежението и недоверието ще продължат с години. Ние трябва да имаме доброто усещане и доброто чувство какво решение трябва да вземе сега, така че след 5-10 години то да ни се струва правилно“, подчерта той.
Според него закъсня реакцията на държавата, а ситуацията започна да се развива много бързо. „Спомнете си, че в петък преди няколко дни трябваше спешно да се отговаря на анонса, който беше направен от Министерството на външните работи на Руската федерация за това дали България и Румъния трябва да бъдат в НАТО. Тогава се реагира по някакъв начин. Тогава трябва също да се погледне напред и да оценим ситуацията – каква е ще е тя, да предвидим как ще се развива, какви са възможните варианти. Според мен ние трябва да погледнем и по-далеч, извън тази ситуация, която е в момента, за да можем да сме подготвени и за други кризисни моменти, които многополюсният модел предполага за в бъдеще“, посочи той.