Отношенията между двете страни са обтегнати по редица въпроси, включително спорът в Източното Средиземноморие, кипърският въпрос и защитата от Гърция на бегълци от Гюленистката терористична група (ФЕТО), участвали в неуспешния опит за преврат през 2016 г. Двете страни имат също разногласия относно правата на турско-мюсюлманската и гръцко-православната общности, както и гръцката подкрепа за или бездействие спрямо терористични групи, насочени към навреждане на Турция. Но настоящият спор специално се фокусира върху Източното Средиземноморие, където Турция изпрати изследователския кораб „Oruç Reis“ да извършва проучвателни дейности. Турското правителство оспорва претенцията на Гърция за изключителни права във водите, в които работи изследователският кораб, с аргумента, че островите не трябва да се включват в изчисляването на морските граници между държавите. Гърция твърди, че дори по-малките й острови, обхващащи Егейското и Източното Средиземноморие - много от които са само на няколко километра от континенталната част на Турция – са в съответствие с морските права и разширяването на континенталния шелф на страната. Атина претендира за 40 000 квадратни километра (11 660 квадратни морски мили) морска юрисдикция заедно със зоната, която тя приписва на остров Кастелоризо от 10 квадратни километра - на 580 километра (313 морски мили) от континенталната й част. Тези твърдения обаче бяха компрометирани от споразумението на Гърция с Египет, ограничаващо континенталния шелф на островите, които традиционно защитава. По този начин тя опровергава собствените си твърдения, че континенталните шелфове на островите не могат да бъдат ограничавани, твърди „Сабах“. По-рано гръцкото правителство се съгласи да ограничи континенталните шелфове на някои от своите острови в Йонийско море в подобен договор с Италия. /БГНЕС