Г-20, Африканският съюз и "коридорните съревнования"

Oт самото си създаване Г-20 неизменно запазва статута си на първостепенна платформа за диалог между "глобалния Север" и "глобалния Юг". Нейните срещи на върха привличат вниманието на международните медии. От световната финансова криза през 2008 г. насам обаче обстановката значително се промени. Китай и Русия, наред със САЩ, които са основател на срещата, затвърдиха позициите си на световни сили. Тази промяна доведе до предизвикателства, които понякога поставят на изпитание единството на страните членки на Г-20 по отношение на общия език, общите цели и общата визия за бъдещето.

Друг важен проблем бяха нарастващите искания на Индия, Индонезия, Бразилия и Южна Африка, представляващи безспорните гласове на контингента на Г-20 от Глобалния юг, да засилят влиянието си в групата. Значителна стъпка в тази посока беше включването на Африканския съюз (АС), включващ 55 държави-членки, като постоянен член на Г-20, със статут, равен на този на Европейския съюз (ЕС), по време на последната среща на върха на Г-20, чийто домакин беше Индия.

Г-20 плюс АС

Включването на Африка, възходящия континент на 21-ви век, в Г-20 - или може би би било подходящо да се нарича "Г-21", за да се подчертае значението му (тъй като "Г-20+" може неволно да означава неравноправен статут в сравнение с ЕС) - е ключово събитие, което допълнително ще укрепи тази платформа като ключова арена за диалог между Глобалния север и Глобалния юг. Муса Факи Махамат, председател и говорител на Комисията на Африканския съюз (КАС), подчертава значимата роля, която членството в Г-20 ще изиграе за гарантиране на правата и законите на континента, като същевременно се справя с глобалните предизвикателства.

Всъщност избраната тема "Една Земя, едно семейство, едно бъдеще" от Индия, председател на настоящата среща на върха, има дълбоко значение. Тя резонира не само с неотложните проблеми, свързани с изменението на климата, но и с безбройните регионални и глобални политически и икономически несигурности, които заплашват световната общност. Тази тема служи като прочувствено напомняне за универсалните ценности, които могат да ръководят нациите, изправени пред дълбоки предизвикателства като бедността, глада и широко разпространената миграция в световен мащаб.

"Имаме само един свят; ние сме част от едно и също човешко семейство и трябва да обединим усилията си, за да осигурим неговата обитаемост и да се стремим заедно към едно по-устойчиво бъдеще." Това послание има дълбоко значение.

Турция, използвайки своите хуманитарно-предприемачески дипломатически постижения и умело използване на меката сила, която е крайъгълен камък на глобалната дипломация, се откроява като стратегически партньор на Африканския съюз (АС). Благодарение на своята непоколебима, искрена и убедителна позиция страната изигра ключова роля за единодушното приемане на всеобхватната декларация от 83 параграфа на срещата на върха на лидерите в рамките на платформата на Г-20.

Контактите на президента Реджеп Тайип Ердоган със световните лидери в рамките на платформата на Г-20 бяха важни срещи, на които беше обсъдено сътрудничеството между Турция и страните от Г-20 по проектите, които ще бъдат осъществени на петте континента през следващия период, и общите цели за бъдещето.

Сътрудничество Юг-Юг

Естествено, много се обсъждаше въпросът за икономическия коридор Индия-Близък изток-Европа, който беше включен в дневния ред на срещата на върха на Г-20 и ще бъде ръководен от САЩ заедно с Индия, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Франция, Германия, Италия и ЕС. Става дума за промяна на правилата на играта и важен инфраструктурен ход за морската, железопътната и пътната мрежа, която ще свързва двата континента. Този нов проект несъмнено ще се конкурира с проекта "Един пояс, един път" (BRI), който се осъществява по инициатива на Китай.

Предвид това реализирането на внесените в дневния ред проекти, разширения и инициативи, които имат за цел да засилят сътрудничеството между държавите от Г-20 и до известна степен между държавите от "Юг-Юг", изисква решителни и подпомагащи държави. Турция е на първо място сред тези страни. В продължение на 20 години под ръководството на президента Ердоган Турция практически възстановява своята инфраструктура и суперструктура, като анализира и наблюдава неизбежното сътрудничество в областта на доставките, логистиката и транспорта между Глобалния север и Глобалния юг от началото на 2000-та година.

Тя е реализирала и продължава да реализира мегаинфраструктурни проекти в световен мащаб. Със своите проекти за железопътни и пътни тунели, мостове, летища, дълбоководни контейнерни пристанища, препроектирани магистрали, железопътни и морски мрежи, свързващи континентите, тя е извършила дейности, които се следят със завист по целия свят за глобалните търговски и снабдителни мрежи и коридори на 21-ви век.

Не може да има по-естествен процес от "коридорното съревнование" между Азия, Европа и Африка, което се води от някои държави, за световната търговия със стоки, която през 2030 г. ще достигне 30 трилиона долара или 21 трилиона метрични тона за такава гигантска инициатива за транспорт и логистика на стоки. Ако обаче някои доминиращи държави смятат, че могат да осъществят този транспорт и логистика в голяма степен само чрез инициативите, предприятията или коридорите, които те приоритизират, те сериозно грешат.

Защото мащабите, които световната търговия със стоки ще достигне днес и в бъдеще, по същество изискват "сътрудничество" в различни географски райони и коридори извън коридорните съревнования. Изхождайки от тази фундаментална истина, президентът Ердоган заяви, че Турция - като страна, която свързва три континента, Азия-Европа-Африка, с мегапроекти - е незаменим партньор на световната икономика и търговските коридори, и напомни на световните участници, че един ефикасен и ефективен коридор не би бил възможен без Турция. Ще продължим да следим активния принос на Турция в диалога между глобалния Юг и глобалния Север и сътрудничеството Юг-Юг./БГНЕС

-------------------------------------

Керем Алкън - икономист, професор в университета Медипол в Истанбул. Понастоящем е постоянен представител на Турция в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Коментар за "Сабах"