Френско-италианският меден месец свършва след оттеглянето на Драги

С напускането на италианския министър-председател Марио Драги Франция се опасява, че напрежението между Париж и Рим ще се върне отново.

Макрон и неговият най-близък довереник в Европа - италианският министър-председател Марио Драги, някога бяха стабилен дует, който се обединяваше във всички области на политиката на ЕС, тъй като гледаха по подобен начин на редица въпроси - от фискалната политика до критичния въпрос за европейската отбрана.

При управлението на Драги Рим и Париж станаха по-близки от всякога, след като двамата лидери подписаха двустранен договор миналата година в двореца "Куиринале". След години на френско-италианско дипломатическо напрежение, се положи основата на партньорство - може би когато Европа имаше най-голяма нужда от него - което водеше общи битки на международната сцена: от справянето с правилата за ограничаване на цената на газа до постигането на консенсус за подпомагане на разкъсваната от война Украйна.

С внезапното си оттегляне на кабинета в Рим, предизвикано от антисистемното движение "5 звезди" и доведено до грандиозен финал от италианската десница, Марио Драги подаде оставка на 21 юли, което хвърли страната в смут. През септември Италия ще гласува на избори, а дясната коалиция, водена от Джорджия Мелони, води в проучванията.

"Напълно съм депресиран", заяви миналата седмица френски министър пред "Политико", коментирайки свалянето на Драги и възхода на Мелони. "Аз съм голям фен на Драги", каза министърът.

Това, което се задава на хоризонта, предизвиква дълбоки страхове във френския истаблишмънт, тъй като падането на италианския премиер идва в опасен момент за Европа - чието единство по всички въпроси от Украйна до изменението на климата може да бъде подложено на изпитание от възхода на популистите.

През последните пет години в опозиция Мелони, лидер на крайнодясната партия "Братя на Италия", безмилостно атакуваше френското правителство и Макрон по въпроси, вариращи от индустриални обвързаности и мигрантски потоци до суверенитет над върха Монблан, който се простира на трансалпийската граница. Присъствието на Мелони като негов нов италиански колега би било голяма промяна за Макрон, който изведнъж трябва да се изправи срещу премиер, прокарващ антифренски настроения там, където някога е имало приятелски настроен към Франция съюзник.

Загрижеността е широко споделяна от управляващото мнозинство на Макрон и сред много френски наблюдатели.

"Ако дясната коалиция спечели, сигурно е, че френско-италианското напрежение ще започне отново", предупреди Марк Лазар, специалист по отношенията между двете страни и преподавател в Sciences Po Paris. "В Париж и в правителството има големи опасения за това, което се случва в Италия", добави той, отбелязвайки, че Париж ще бъде основната "атакуема цел" на Мелони.

Десният лидер систематично напада Франция за това, че е поела контрола върху италианските индустриални гиганти и обвинява лявоцентристката Демократическа партия на Италия, че е съучастник на Париж. Мелони също така заклейми намесата на Франция в Либия като "неоколониализъм" и разпали териториални спорове, обвинявайки бившия италиански премиер Паоло Джентилони, че е отстъпил на Франция част от териториални води за риболов.

"Г-жа Мелони е силна личност, която очевидно принадлежи към крайнодясно семейство, произхождащо от фашизма", твърди Жан-Луи Бурланж, председател на комисията по външни работи на Националното събрание на Франция, и добавя, че "напускането на Драги е много лоша новина" за Франция, тъй като той беше постигнал "трайно сближаване" с Макрон.

Трансалпийското приятелство достигна връхната си точка през ноември миналата година, когато двете страни скрепиха в Рим така наречения Квириналски договор - двустранен пакт по модела на френско-германския Елисейски договор. За Мелони това е "абсурден договор", който "отваря широко вратата за тромавия съсед, който би искал да сведе Италия до филиал на Париж".

Тази седмица Националното събрание на Франция гласува единодушно за ратифициране на френско-италианския пакт, но в Италия нещата не минаха толкова гладко. Сделката получи зелена светлина от италианския парламент, но се сблъска с яростна критика от страна на депутатите на Мелони.

Според "Братя на Италия" договорът ще помогне на Париж да поеме контрола върху италиански промишлени активи, както се е случвало през последните години. Мелони заклейми френско-италианското сливане между автомобилните производители Fiat-Chrysler и PSA ("продажба" на французите, както се изрази тя). Когато Париж и Рим се отказаха от плановете на италианската Fincantieri да поеме френската Chantiers de l'Atlantique, "Братята от Италия" видяха в това още едно доказателство, че френско-италианските отношения са небалансирани и че Италия се превръща в "колония" на Франция.

Ако спечели изборите, Мелони ще каже на французите, че индустриалното сътрудничество трябва да върви и в двете посоки, заяви Делмастро Деле Ведове, депутат от партията на Мелони.

Директните нападки на Мелони срещу Макрон и Франция станаха по-редки през последните месеци, тъй като тя се стреми да изгради доверие на международната сцена и да изглежда по-малко радикална преди изборите през септември. Мелони неведнъж е отхвърляла връзките между нейната партия и фашизма.

Ако италианската десница спечели, французите ще осъзнаят, че отношенията с Рим ще станат "много по-сложни, може би почти невъзможни", а Макрон ще се преориентира към дългогодишния си съюзник (Германия), прогнозира политологът Лазар.

"Няма съмнение, че ще има много по-силно сближаване на отношенията между Париж и Берлин", допълни той.

Съдбата на френско-италианската любовна връзка сега зависи от изхода на изборите в Италия и от това дали Макрон все още може да разчита на лоялен съюзник в Рим.

Основният претендент на Мелони - лявоцентристката Демократическа партия, водена от Енрико Лета, е много близка до Франция и Макрон.

По време на шестте години творчески отпуск, прекарани далеч от хаоса на италианската политика, Лета се премести в Париж, където оглави мозъчен тръст и се сближи с правителството на Макрон.

Близостта на Лета с Франция и Макрон предизвика критики от страна на партията на Мелони, която многократно обвини Демократическата партия, че представлява френските интереси - нещо, което демократите отхвърлят.

"За да защитим стратегическите интереси на Италия в Европа, ние се нуждаем от Франция, защото имаме редица напълно съвпадащи приоритети", заяви депутатът Лиа Куардапел, отговорник по външните работи на Демократическа партия.

"Да вървиш срещу французите е националният спорт на националистическата десница", допълни тя.

-------------------------------------------------------------

Джорджо Леали, Политико