Филип Димитров: Признах Македония безусловно, в света се налагат по-убедителните доводи, обратните изчезват

При признаването на независимостта на Македония през 1992 г. Бриго Аспарухов ни плашеше с агресия от югоармията. Македония е сложна държава. Историята е важна. Изкривявания винаги е имало, но в света в крайна се налагат по-убедителните доводи. Обратните доизгасват провинциално затворени. По нашите краища май не всички разбират, че политиката не с просто пазарлък. Трябва първо да докажеш кой си и какъв си и едва тогава да искаш подкрепа.

Това каза в интервю за Агенция БГНЕС настоящият конституционен съдия Филип Димитров, бивш премиер на България (8 ноември 1991 – 31 декември 1992 г.) и председател на СДС (декември 1990 – края на 1994 г.). На 15-ти януари 1992 г. той оповестява пред Народното събрание решението за безусловното признаване от страна на България на Република Македония.

Агенция БГНЕС публикува пълният текст от разговора с Филип Димитров.

БГНЕС: Коя беше водещата причини и мотивация за признаването на независимостта на РМ на 15 януари 1992?

Филип Димитров: Въпросът не беше дали да признаем, а кога и как. Така че вие всъщност ме питате защо веднага и защо безусловно.

Първо войната в Хърватска продължаваше, независимо от примирието в началото на януари и опасността от нападение над една от никого непризната Македония беше осезателна. Представяте ли си какви маси от бежанци биха се насочили към България и колко неконтролируема би станала ситуацията ако трябваше да се справяме с това сами? Знаехме, че Турция обсъжда бързо признаване, но тя не би била пряко засегната. А ние само с решително поведение можехме да разчитаме да привлечем международна подкрепа в подобна ситуация. Бяхме известни като най-верния комунистически сателит. Наблюдавайки националистичните изблици в Гърция западните държави не бяха наясно какво да очакват от нас и без ясно поведение биха заели изчаквателна позиция. Нямаше време за колебания. В това време Бригадир Аспарухов естествено ни плашеше с разузнавателни данни, че ако признаем, Югоармията ще нахлуе в България, но поне аз си давах сметка, че дори и да не лъже, ако споменават нас, а не Македония, това още е само плашене.

Другата причина не по-малко важна да бързам беше, че си познавах хората. В този момент имаше ентусиазъм за освобождението на Македония. Но дадех ли време да се изпоиздигнат всички патриотични лозунги, шансовете от националистично опиянение съществуваха. Тогава последиците биха били мрачни. А ставаше въпрос за бъдещето на България като западна държава. Гърция вече беше в семейството, докато ние се домогвахме до Европа и НАТО, при това с ужасната репутация на най-съветския сред сателитите на току що разпадналия се СССР. Не можехме да си позволим да пропуснем възможността да се заявим като една от държавите, които реално се стремят към европейска и атлантическа интеграция.

БГНЕС: Кой беше водещият в това историческо решение?

Филип Димитров: По конституция само правителството може да реши признаване. Парламентът и президентът нямат такива правомощия. В конкретната ситуация президентът Желев, макар че по принцип беше съгласен с признаването, беше предпазлив, тъй като беше на избори между първи и втори тур. След като приехме решението, някой от министрите започнаха да се колебаят. Накрая се наложи да поема отговорността сам. Разбира се мнозина ме подкрепяха, но отговорността беше само на министър председателя.

БГНЕС: Каква беше международната реакция и тази на съседните държави?

Филип Димитров: Германия вече беше признала Словения и Хърватска. Турция и САЩ признаха Македония скоро след нас. Обединена Европа нямаше как да признае заради Гърция, но все пак при британското председателство изпрати мониторингова мисия по границата, за което най-много ние бяхме настоявали. Обичам да цитирам британския посланик Ричард Томас. Когато още в очакване на решението на Комисията Бадентер сондирахме позицията на големите ни партньори, той каза: „Ако признаете ние разбира се няма да ви подкрепим. Ако не признаете просто няма да ви разберем.“ По нашите краища май не всички разбират, че политиката не с просто пазарлък. Трябва първо да докажеш кой си и какъв си и едва тогава да искаш подкрепа.

БГНЕС: Намеквате ли, че има ли нещо особено балканско в проблема ни с Македония?

Филип Димитров: Очевидно не е продуктивно да търсим паралели с Австрия и Германия или с Англия и САЩ. Македония е сложна държава, както признава и Охридското споразумение. Но има други примери. При всички исторически връзки, не наричат валонците французи. Повечето фламандци се сърдят, ако им кажеш, че говорят холандски. Никой не поставя въпроса защо в центъра на Брюксел има паметник на Егмонт и Хорн, още по-малко каква точно е тяхната народност. Но допускам, че и там във фейсбук има и злобни, и просташки постове.

БГНЕС: Значи ли това, че историята не е важна?

Филип Димитров: Напротив, много е важна, но разбирането за нея се избистря с времето. В крайна сметка се налага тезата, която е била представена по-убедително. Изкривявания винаги е имало, но в света в крайна се налагат по-убедителните доводи. Обратните доизгасват провинциално затворени. Разбира се ако няма контрареакция поради раздразнение от арогантност или извиване на ръце. Е, някои оценки разбира се си остават различни – например като тази на французите и на англичаните за Наполеон.

БГНЕС: Днес, отново сме изправени пред важно решение. Каква е Вашето решение за изход от ситуацията?

Филип Димитров: Не съм в положение да давам акъл на правителството. Но лично аз съм убеден, че няма как да се постигне съгласие, ако не си говорим като равни, без снизходително отношение, без „набиване на обръчите“. Проблеми и търкания не може да няма, но те се изглаждат с времето ако дори само единия, по-възможност по-силния, дава позитивни сигнали. Но ако в едно разделено семейство единият тропа с крак и вика: “Как така няма да ме обичаш! Я как ме обичаше преди десет години!“, това звучи доста нелепо, нали? Любов и уважение не се търсят чрез съд. Затова аз признах безусловно. След което веднага наскачаха стоянганевци и подобни да обясняват как не сме били признали език или нация или Бог знае още какво. /БГНЕС