Евронюз: Общото бъдеще на ЕС и Западните Балкани – все по-избледняваща перспектива

Дали мечтата за членство в ЕС за Западните Балкани е бавно избледняваща перспектива без бъдеще?


Двадесет години след обещанията за бързо присъединяване, дадени на срещата на върха в Солун, сегашната визия на Брюксел не открива нови и по-добри перспективи пред страните, които се стремят към членство.

Имат ли Европейският съюз и Западните Балкани общо бъдеще?

Въпросът може да звучи като оксиморон, като се има предвид навикът на лидерите на съюза да повтарят, че "бъдещето на Балканите е в ЕС".

За да потвърдят това, те обикновено цитират декларацията от срещата на върха ЕС/Западни Балкани в Солун през юни 2003 г., когато на региона, който все още се съвзема от насилственото разпадане на бивша Югославия, беше обещано бързо присъединяване към блока. Срещата на върха съдържаше големите очаквания на кандидатите, както и ентусиазираната подкрепа на Брюксел за разширяването и желанието за предоставяне на пълноправно членство на страните от региона.

Две десетилетия след Солун, докато общността се подготвя за Втората среща на върха на Европейската политическа общност, която ще се проведе днес в замъка Мими, близо до Кишинев, този въпрос е по-актуален от всякога.

Искрата е изчезнала

Перспективата за членство в ЕС послужи като катализатор на демократичната трансформация в региона и остава най-мощната валута на Брюксел.

Въпреки това настоящите отношения между двете страни приличат на бавно затихване, на романс, който е към своя край. Партньорите не се доверяват напълно един на друг и обмислят алтернативни варианти, въпреки че все още говорят за общото си бъдеще.

Много малко е останало от енергията, която Солун създаде. Процесът в ЕС не е предотвратил завладяването на държавите, ендемичната корупция, нарушаването на свободата на медиите или изтичането на мозъци. Регионът преживява възраждане на шовинизма, ревизионизма на историята и отричането на геноцида, задвижвани от необуздан национализъм.

Трудно е да си представим, че някоя държава от региона ще се присъедини към ЕС през следващите 15 години при сегашните обстоятелства.

Дали настоящата ситуация е просто следствие от "обичайната изостаналост" на Балканите, както някои са склонни да ги обвиняват, или по-скоро е резултат от връзката между разширяването и умората от реформите?

И двете страни са виновни

Тъй като Солунската програма беше замислена като общ проект, и двете страни носят отговорност за нейния успех.

Един бегъл преглед на случилото се междувременно ще покаже, че нито Брюксел, нито страните от Западните Балкани са изпълнили обещаното в Гърция. Регионът не доведе до убедителни демократични реформи, но и ЕС не остана напълно ангажиран с разширяването.

С течение на годините стана политически изгодно да се критикува регионът за сегашната безизходица - ход, който има за цел най-вече да прикрие нежеланието на Брюксел да сложи край на този процес.

Двата края на уравнението на разширяването са тясно свързани - когато ЕС беше политически ангажиран, реформите набираха скорост. Първото десетилетие след Солун може да се определи като успешно, но от 2013 г. насам, когато апетитът на Брюксел за разширяване намаля, намаля и апетитът на страните за реформи. С течение на годините обаче стана политически изгодно да се критикува регионът за сегашната безизходица - ход, който има за цел най-вече да прикрие нежеланието на Брюксел да сложи край на този процес.

Популистите залагат на присъединяването, за да спечелят допълнителни точки

Тази динамика поставя под въпрос мита, че демократичните промени винаги водят до щастлив край.

Опитът от разширяването показва, че за да успеят, държавите, включително новите членове на ЕС, се нуждаят не само от ясен ангажимент и решителност от своя страна, но и от подходяща политическа подкрепа от страна на институциите на ЕС. В противен случай те могат да се изгубят в лабиринта на прехода, където положителните тенденции се обръщат.

Аргументът за демократичното отстъпление на няколко нови членки на ЕС е валиден и оправдан, но той умишлено пренебрегва доброто представяне на други "новодошли" и цялостния положителен ефект от разширяването върху останалата част от блока, особено за икономически силните му членове.

Възходът на популистките, крайно десни и евроскептични партии и техните опити за възстановяване на националния суверенитет и делегиране на властта в ЕС до времето преди Маастрихт несъмнено оформят обществения дискурс и променят политическия пейзаж на ЕС. Но популизмът в ЕС често се използва от традиционните европейски консерватори, либерали или социалисти, които виждат в него възможност да жертват разширяването в името на допълнителни политически точки пред своите избиратели.

Брюксел се бори да изпълни собствените си обещания

Въпреки че напоследък се наблюдават някои окуражаващи знаци, те също така потвърждават колко трудно е за ЕС да изпълни обещанията, дадени в Солун.

Членовете на ЕС изглежда не са склонни да приемат положителните препоръки на Европейската комисия - институцията, на която са възложили да оценява напредъка на страните кандидатки.

Албания и Северна Македония започнаха преговори за присъединяване към ЕС през юли 2022 г., въпреки че Европейската комисия препоръча започването на преговори много по-рано, през 2018 г.

По подобен начин на членовете на ЕС бяха необходими повече от четири години, за да въведат в действие препоръката на Европейската комисия от 2018 г. и да позволят на гражданите на Косово да пътуват до ЕС и по-широкото Шенгенско пространство без визи.

Приблизително по същото време, през декември 2022 г., Босна и Херцеговина най-накрая получи статут на пълноправна страна кандидатка за членство в ЕС, 17 години след като подписа Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС.

Ребрандирането на идеята може да съживи процеса

За да се съживи разширяването, Брюксел трябва да промени марката на идеята, да съживи присъединяването и да признае, че то не се основава само на заслуги, а е и фундаментално политически процес.

Решението за предоставяне на Молдова и Украйна на статут на кандидати за членство в ЕС миналата година след руската инвазия е ярък пример за това как политиката определя траекторията и темпото на процеса.

Това не се случва за първи път и не започна с последните кръгове на разширяване, със сигурност не и с Румъния, България или решението за приемане на разделения Кипър.

Например политическите мотиви бяха от основно значение, когато беше взето решение за предоставяне на членство на Испания, Португалия и Гърция - и трите бяха зараждащи се демокрации по онова време, борещи се с автократичните призраци от миналото си и с остарелите си промишлени и селскостопански сектори, далеч от това, което са днес.

Въпреки че приемането на нови членове изисква време и усилия, нито едно от тези решения не се оказа вредно за проекта на ЕС.

Предстоят поне още две аналогични десетилетия

Преминаването от конвенционално мислене към трансформиращи действия изисква отчасти промяна в поведението. Промяната в поведението предполага нови перспективи. Сегашната визия в Брюксел не открива нови и по-добри перспективи за страните, които се стремят към това.

При сегашните обстоятелства ЕС и Западните Балкани не споделят едно и също бъдеще - поне не и през следващите 20 години.

Ако не друго, то кандидатите са способни да разчетат добре вътрешната динамика на блока и се обръщат към други външни участници - главно Китай и Русия - чиито модели за сътрудничество могат да изглеждат на някои като донякъде жизнеспособна алтернатива.

Ако не се появи обновена "Солунска програма" с реалистичен график и постижими цели, всяко ребрандиране на разширяването ще бъде неискрено, което ще направи процеса още по-тромав, а членството в ЕС - по-малко правдоподобно.

И така, отговорът на встъпителния въпрос е ясен, но никой не иска да го каже открито: при сегашните обстоятелства ЕС и Западните Балкани нямат общо бъдеще - поне не и през следващите 20 години. /БГНЕС

------------------------------------

Веско Гарчевич - професор по практика на международните отношения в Училището за глобални изследвания "Фредерик С. Пардю" към Бостънския университет и бивш посланик на Черна гора в НАТО и ОССЕ. Анализ за Евронюз.