Евелина Славкова: Ще има хора, които може би ще живеят гладни и на студено през зимата
Ще има хора, които ще живеят може би през зимните месеци гладни и на студено, защото не могат да покрият разходите си. Най-малкото като си дадем сметка за пенсията на пенсионерите и цените, които вижда всеки един от нас в магазина, можем да си дадем сметка какви тревожни времена за част от българското общество идват.
Това каза в интервю за БГНЕС социологът Евелина Славкова от Изследователски център „Тренд“.
Над 59% от българското общество купува по-малко хранителни продукти, защото цените са станали много високи, съобщи Евелина Славкова и уточни, че това са предимно по-възрастните хора, над 50 години и в пенсионна възраст. Тя посочи, че при тях се наблюдава и свиване на потреблението и по отношение на отоплението. „Над 78% от българите са притеснени за това как ще заплатят комуналните си разходи, сметките за ток, газ, отопление, вода и т.н. през идващия сезон“, сподели социологът.
По думите ѝ хората смятат, че икономическото положение в страната през следващата година ще се влоши, или това са 55% от българското общество. „49% смятат, че в икономическо отношение при тях лично нещата в следващата една година ще се влошават“, заяви Славкова.
Тя сподели, че това, което прави впечатление в най-новото проучване на „Тренд“ е, че няма особена динамика във възрастово отношение и дори и при по-младите и по-високо статусни хора, живеещи основно в столицата, се вижда висока чувствителност към икономическите проблеми, с които се сблъскваме в момента.
Въз основа на формираните страхове за следващата една година, които са изключително негативни, са невъзможни плановете и прогнозите и от страна на икономисти, и от страна на институции какви ще бъдат всъщност крайните последици от всичко, което се случва за всеки един от нас. „Всеки един човек ще се опита максимално да намали своите разходи. Това означава и свиване на икономиката и много още последици“, подчерта социологът.
На въпроса дали, ако бъде съставено правителство, страховете на хората ще се минимализират, Евелина Славкова отговори, че не е сигурно, че това на 100% ще тушира резултатите, но със сигурност ще окаже ефект. Тя обаче уточни, че това правителство трябва да бъде адекватно, да предложи ясни и категорични мерки за това какво трябва да се случва, така че да се забави инфлацията и да се спре нейното галопиране, да има повишаване на доходите на хората, както и редица други мерки, които държавата да може да предприеме в тази посока.
„Това със сигурност ще окаже някакъв успокояващ ефект, че има някой, който ясно и категорично носи отговорността за това, което се случва – за формирането на бюджета. Знаем колко е важно всъщност да има Народно събрание и редовно правителство, което да приеме промени в тези 20 законопроекта, които са важни за получаването на паричните средства от Европейския съюз по Плана за възстановяване“, каза социологът и добави, че тук все пак става въпрос за милиарди, които ще се влеят в българската икономика.
Славкова припомни, че въпреки ниската избирателна активност, в септемврийското проучване на „Тренд“, проведено преди предизборната кампания, 69% от българското общество е изразило мнение, че иска редовен кабинет именно с цел овладяване на целия този социално-икономически хаос, в който се намираме в момента.
На въпроса какви са нейните прогнози за 2023 г. по отношение на икономическото и финансовото състояние на страната, социологът заяви: „Песимистично настроена съм и лично за мен, и като наблюдател на социалните процеси, именно защото не виждам тази отговорност, която всъщност трябва политическите формации да поемат за решаването на проблемите.“
Славкова обаче уточни, че проблемите не са само вътрешни, а и са резултат от международното положение заради войната на Русия в Украйна, с влошените отношения между САЩ и Китай. Както и с отслабения според нея ЕС, „който за пореден път се държи неадекватно в тежка криза“. „Всички тези неща, образно и най-повърхностно казани, не ми вещаят някаква много положителна посока и не внасят в мен успокоение“, заключи социологът. /БГНЕС