ЕЦБ ще обяви ново увеличение на лихвите

Европейската централна банка почти сигурно ще обяви още едно увеличение на лихвения процент в четвъртък, продължавайки борбата си с инфлацията, дори след като икономиките в еврозоната постепенно изпадат в рецесия.


Анализаторите прогнозират, че полисимейкърите на ЕЦБ ще копират стъпката от май и отново ще повишат лихвите по заемите с 25 базисни пункта, с което внимателно наблюдаваната депозитна лихва ще достигне 3,50 %.

Това ще бъде осмото поредно повишение на франкфуртската институция от юли миналата година, когато тя започна безпрецедентна кампания за затягане на паричната политика, след като войната на Русия в Украйна доведе до рязко повишаване на цените на храните и енергията.

Инфлацията в еврозоната се забави до 6,1% на годишна база през май, след като достигна връх от 10,6% през октомври миналата година, което предполага, че усилията на ЕЦБ дават положителен резултат.

Но тъй като целта на банката за двупроцентна инфлация все още не е постигната, политиците подчертаха, че е твърде рано да се сваля кракът от газта, като намекнаха за повишаване на лихвите дори след юни.

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви по-рано този месец, че лихвените проценти се доближават "до нашата крейсерска височина", но "трябва да продължим да се изкачваме".

Различна е картината в Съединените щати, където Федералният резерв се очаква да преустанови цикъла на повишаване на лихвите в сряда след 10 последователни увеличения, докато направи анализ на това как високите лихви се отразяват на реалната икономика.

Подобно на централните банки по света, ЕЦБ трябва да премине по тънката линия между повишаването на разходите по заемите, за да намали търсенето и да укроти инфлацията, без да предизвика дълбок икономически спад.

Ревизираните данни от миналата седмица показаха, че в края на 2022 г. и началото на 2023 г. 20-членната еврозона неочаквано се е свила с 0,1% за две поредни тримесечия, отговаряйки на техническото определение за рецесия.

Макар и все още лека, изненадващата зимна рецесия засилва опасенията, че регионът не се е справил толкова добре, колкото се смяташе, с последиците от войната в Русия, и поставя под съмнение по-оптимистичните прогнози за 2023 г.

"Икономиката на еврозоната се оказа по-малко устойчива, отколкото се очакваше преди няколко седмици", заяви икономистът на ING банк Карстен Бржески.

Според него обаче разочароващите данни едва ли ще възпрат ЕЦБ, тъй като тя остава фокусирана върху понижаването на инфлацията.


Икономистът от Capital Economics Джак Алън-Рейнолдс заяви, че очаква ЕЦБ да "намекне" за още едно увеличение с 25 базисни пункта през юли и да подчертае, че лихвите ще останат високи "за дълго време".

Много ще зависи от последните икономически прогнози на ЕЦБ, които ще бъдат оповестени в четвъртък.

Наблюдателите не очакват особени промени в сравнение с предишните прогнози, според които инфлацията ще се върне към целевите си нива едва през 2025 г. до 2,1%.

Въпреки, че бързо спадащите цени на енергията и отшумяващите затруднения по веригата на доставките спомогнаха за намаляване на инфлацията през последните месеци, цените на услугите остават високи отчасти поради силното търсене - особено в сферата на туризма.

Представители на ЕЦБ изразиха и загриженост, че заплатите се превръщат във важен двигател на инфлацията, след като работниците използват рекордно ниската безработица в еврозоната, за да повишат натиска за увеличение на заплатите, за да компенсират по-високите разходи за живот.

Политиците подчертаха, че следят отблизо базисната инфлация, която изключва променливите цени на храните и алкохола - докато преценяват кога да променят курса.

Базисната инфлация в еврозоната остава упорито висока, като през май се понижи съвсем леко до 5,3% от 5,6% през април.

"Няма ясни доказателства, че базисната инфлация е достигнала своя връх", предупреди Лагард миналата седмица.

Икономистите на Дойче банк заявиха, че ЕЦБ ще се нуждае от "солидни доказателства, че базисната инфлация се забавя", преди да "прескочи или спре" цикъла си на повишаване на лихвените проценти./БГНЕС

------------------------------------------------

Мишел Фицпатрик, АФП