Ердоган – доказаният победител
От скромно начало Реджеп Тайип Ердоган се превърна в политически гигант, който ръководи Турция в продължение на 20 години и промени страната си повече от всеки друг лидер след Мустафа Кемал Ататюрк.
Сега той е изправен пред едно от най-големите изпитания в политическата си кариера, докато Турция се задъхва от високата инфлация и най-опустошителното земетресение от 1999 г. насам.
Той оцеля след опита за преврат през 2016 г., но шансовете му да удължи управлението си до трето десетилетие са на косъм. Той е изправен пред най-трудното си изборно предизвикателство досега.
Турците вече бяха засегнати от кризата с разходите за живот, отчасти предизвикана от неортодоксалната икономическа политика на правителството на Ердоган. Сега критиците обвиняват Ердоган и правителството му, че не са подготвили Турция за опустошителните земетресения през февруари, както и че са опропастили реакцията на държавата.
За един борбен лидер, който се гордее с модернизацията и развитието на Турция, той изглежда реагира бавно на загубата на повече от 50 000 души в 11 провинции. Лидерите на опозицията побързаха да посетят региона.
Първо като министър-председател от 2003 г., а след това като пряко избран президент от 2014 г., Реджеп Тайип Ердоган разгърна "мускулите" на Турция като регионална сила, защитаваше мюсюлмански каузи и бързо преодоляваше вътрешната опозиция.
Въпреки че е ръководител на страна от НАТО, той се позиционира като посредник във войната на Русия в Украйна и накара Швеция да изчака в опита си да се присъедини към западния отбранителен съюз. Неговата "силова дипломация" разгневи съюзниците в Европа и извън нея.
Въпреки че много турци търсят бъдеще без него, президентът Ердоган е доказан победител и няма да се откаже от властта с лека ръка.
Той, повече от всеки друг, познава риска от поражение в ръцете на популярен истанбулски кмет, защото това е ролята, в която той изгради властовата си база през 90-те години на миналия век.
Кой е Ердоган?
С корени от Ризе, Реджеп Тайип Ердоган е роден в Истанбул на 26 февруари 1954 г. През 1965 г. завършва основното училище Касъмпаша Пияле, а през 1973 г. завършва средното си образование в истанбулското училище Имам Хатип (религиозна професионална гимназия). След като успява да вземе необходимите изпити за допълнителни курсове, Ердоган получава диплома и от гимназията Eyüp. През 1981 г. получава диплома за завършено висше образование във Факултета по икономика и административни науки на Университета Мармара.
Още от младежките си години Ердоган избира да води социален живот, преплитащ се с политиката. От 1969 г. до 1982 г. той се интересува активно и от футбол, който в младите му години го учи на значението на екипната работа и екипния дух.
Поемайки активни отговорности в студентския клон на Националната асоциация на турските студенти през гимназиалните и студентските си години, той е избран за ръководител на младежкия клон на MSP Beyoğlu през 1976 г., а през същата година е избран и за ръководител на младежкия клон на MSP İstanbul. Заема тази длъжност до 1980 г.
Ердоган се завръща към политическата си дейност с "Партията на благоденствието" (ПБ), създадена през 1983 г., а през 1984 г. е избран за ръководител на окръг Бейоглу. През 1985 г. е избран за областен ръководител на "ПБ" в Истанбул и през същата година става член на Централния изпълнителен съвет на партията.
Този период му носи популярност и на местните избори през 1994 г., Ердоган е избран за кмет на Истанбул. Той изкарва изключително успешен мандат. Многогодишни проблеми с водоснабдяването, боклука, замърсяването от природен газ, транспортната безизходица и големите дългове на града биват решени. По този начин Ердоган осъществява пробив в историята на общината и печели доверието на хората.
На 12 декември 1997 г., докато се обръща към обществеността в Сиирт, Реджеп Тайип Ердоган прочита стихотворение от книга, препоръчана от Министерството на националното образование и издадена от държавна агенция, след което е осъден на затвор за прочитането на това стихотворение. Така мандатът му като кмет приключва.
След като излежава 4 месеца в затвора, на 14 август 2001 г. Ердоган основава заедно с приятелите си "Партията на справедливостта и развитието" (ПСР) и е избран за председател на ПСР от Съвета на учредителите. Партията се радва на широка обществена подкрепа в страната и още през първата година от създаването си тя става единствената управляваща партия с мнозинство от две трети в края на парламентарните избори, проведени през 2002 г.
Ставайки министър-председател на 15 март 2003 г., Реджеп Тайип Ердоган осъществява в най-кратки срокове редица реформи. Тези реформи връщат силата на турската лира, като същевременно се изпълняват редица обществени проекти за училища, язовири, болници и т.н. Всички тези положителни развития бяха определени от много чуждестранни наблюдатели и западни лидери като "тиха революция".
Реджеп Тайип Ердоган, в качеството си на генерален председател на ПСР, печели голяма победа по време на парламентарните избори, проведени на 22 юли 2007 г., и сформира 60-ото правителство на Република Турция, като печели 46,6 % от гласовете и получава вот на доверие.
Ердоган печели 49 % от гласовете през изборите проведени на 12 юни 2011 г., и съставя 61-ото правителство.
Избран е за 12-и президент на 10 август 2014 г., Реджеп Тайип Ердоган е и първият президент на Република Турция, избран с всеобщо гласуване.
След одобрението на конституционната поправка на референдума на 16 април, позволяваща на президента да запази партийното си членство, държавният глава е избран на 3-ия извънреден конгрес на 21 май 2017 г. за председател на ПСР.
Той печели 52,59% от гласовете и е преизбран за президент на президентските избори през 2018 г.
Ердоган полага клетва на 9 юли 2018 г. като първият президент на президентската система на управление, към която Турция преминава след конституционната поправка, приета на референдума на 16 април 2017 г.
Реджеп Тайип Ердоган е женен и има 4 деца.
Подобно на предишните турски лидери, президентът Ердоган предприе строги действия срещу забранената Кюрдска работническа партия (ПКК).
Въпреки че Турция е приела над 3,5 млн. бежанци, бягащи от гражданската война в Сирия, Анкара също така започна операции срещу кюрдските милиции по границите, което отчужди кюрдите в Турция.
Ердоган отдавна поддържа близки връзки с руския президент Владимир Путин.
Въпреки че е лидер на натовска държава, той закупи руска система за противоракетна отбрана и избра Русия за изграждането на първия турски ядрен реактор.
Преди изборите той се опитваше да укрепи авторитета си сред националистическите и консервативните избиратели, като обвиняваше Запада, че действа срещу него.
"Моят народ ще осуети този заговор на 14 май - 14 май ще бъде своеобразен момент на пречупване", предупреди той.
Той също така остава твърдо зад неортодоксалната си монетарна политика, която доведе Турция до над 80% инфлация в края на миналата година. В момента инфлацията в страната се държи около 50%.
Ердоган заяви, че лихвените проценти ще се понижат, докато той е на власт, а заедно с тях ще намалее и инфлацията.
От края на 2021 г. централната банка на Турция намали основния си лихвен процент до 8,5 % от 19 % в съответствие с икономическите възгледи на Ердоган.
Някой от най-важните обещания на опитния лидер, преди изборите тази неделя, включваха построяването на 650 000 нови жилища - 319 000 от тях ще бъдат завършени само през тази година и увеличаване на доходите на глава от населението с над 5 000 до 16 000 долара, а износа - до 400 милиарда долара. Един икономист, цитиран от „Ал-Монитор“, описва тези цифри като "Тайип в страната на чудесата".
Той също така увеличи заплатите на държавните служители с 45% в разгара на предизборната кампания.
Независимо от обещанията на президента, най-силната му карта в надпреварата остава външната политика. Превръщането на Турция във влиятелен регионален играч печели по-консервативните и националистически настроени турци, които могат да загърбят буксуващата икономика. Примери за успешната „силова дипломация“ могат да се видят в сближаването на страната с Азербайджан и страните от централна Азия, важната роля в Сирийската гражданска война (Анкара напълно свободно действа за собствените си интереси, както свали безскрупулно руски изтребител, така и нападна подпомаганите от САЩ кюрдски сили СДФ), едновременно подкрепя Украйна с оръжия и запазва близък контакт с Русия, силно противопоставяне с Гърция, открито изнудване на ЕС с бежанската криза, както и съпричастност с Палестина, но в подобряващи се отношения с Израел. /БГНЕС
-----------
Анализът е подготвен от Международния отдел на Агенция БГНЕС.