Елжбета Шераджинска: „Само още един връх“ - история за женския пробив в мъжкия свят на алпинизма

Да бъдеш жена в един предимно мъжки свят – светът на алпинизма… За потребността да бъдеш на границата между живота и смъртта, за планината като вдъхновение и страст, по-силна от тази към живота, за тайната зад думите „само още един връх“ – за всичко това ни разказва полската пътешественичка и писателка Елжбета Шераджинска в книгата си „Ванда Руткевич. Само още един връх“. След невероятния успех на книгата в Полша, сега тя излиза в България с подкрепата на издателство „Вакон“ и за да я представи, нейната авторка пристигна в София.

Специално за БГНЕС Елжбета Шераджинска разкри какво ще докосне българските читатели в тази книга и разказа за своя собствен път към потапянето в мистиката на планините и страстта към пътешестването.

„Някога, когато бях още малка, ми предсказаха, че ще пътувам“, започна разказа си Елжбета Шераджинска. „Никога не съм мечтаела да бъда актриса или певица, а вълк. Това вероятно е под въздействието на книгите на Джек Лондон. Да преминавам големи пространства, да откривам… И досега е така. Дали пътувам на 15 километра от моя град или на 15 000 километра – винаги много се радвам. И сега още повече се радвам, че съм в България и се надявам, че това няма да е последен път. Защото планините тук ме чакат. Когато пътувахме от летището и видях планините около София, съжалих, че не мога да остана по-дълго, за да мога да се кача, да посетя там, да погледам…“

Най-голямата страст за Елжбета Шераджинска е Амазония. Проявява интерес и към Япония и каратето, Авиньон, Прованс.... Любовта към планините се появява, когато тя се запознава с живота и постиженията на Ванда Руткевич - първата европейка, изкачила Еверест, и първата жена в света, изкачила 8-хилядника К2.

„Когато обаче проверих колко ще ми струва прекарването на 10 дни в швейцарските Алпи, стигнах до извода, че ще трябва да изтегля два кредита. Промених си решението – взех три кредита и заминах за Хималаите. И така започна всичко.“ Това разказа авторката за началото на своя път като пътешественик.

Елжбета Шераджинска е автор на статии за планините и музиката и културата на Кабо Верде, както и на първия полски пътеводител за островите. Автор на биографиите на Сезария Евора и Ванда Руткевич, както и на книга с мистериозни алпийски истории. Носител на бронзов медал за принос към културата Gloria Artis (2006) и на Златен кръст за заслуги (2015).

Страстта по писането у Елжбета се ражда с очароването ѝ от островите Кабо Верде и известната певица, родом от там, Сезария Евора, с която тя изгражда 10-годишно приятелство. Известно време тя е блогър и пише множество статии. Но притежанието към планините надделява.

На въпросът къде се крие любовта в това да катериш планини, полската пътешественичка заяви в своя вдъхновяващ стил: „Това е вечният въпрос, който задават хората, които не изкачват планини: „Откъде идва всичко това? Защо е така?“ Мисля., че това може да се сравни с един прекрасен концерт, по време на който се усещаме като в нирвана, сякаш тази музика ни издига над Земята“.

Според нея обикновено не оценяваме хората, постигнали изключителни неща, докато те са още живи. След Ванда остава не само това, че тя е изкачила Еверест, К2, че е организирала първите женски експедиции – не само в Полша, но и в света. А това, че днес децата в училище, които не е задължително да се интересуват от планините, казват: „Тя ще бъде наш патрон, защо е силна личност и е постигала целите, които си е поставяла“. Дори и това да ѝ е струвало болка, сълзи.

Ванда Руткевич е родена през 1943 година в Полша. Любовта към планината ѝ предава нейният баща. Още на 5 г. обаче тя става свидетел на смъртта на брат си и това оказва изключително влияние на по-нататъшния ѝ път и възприемането на живота като цяло. А след убийството на баща ѝ когато тя е още млада, това възприятие се утвърждава като флагман по пътя на изразяване на противоречивата ѝ същност. Още в тийнейджърска възраст Ванда започва да се занимава с планинско катерене, като скоро следват маршрути като Татрите, Алпите, планините на Норвегия, Памир, Айгер, Каракорум, Хималаите… На 16 октомври 1978 г. Ванда Руткевич извършва подвиг, останал в историята – става първата европейка, изкачила Еверест. Това се случва на фона на дълбоко подценяване от страна на изцяло мъжката експедиция, в която взима участие, на фона на подигравки и дори обиди от тяхна страна. През 1985 година Ванда Руткевич изкачва връх Нанга Парбат в алпийски стил без използване на кислород и носачи. През 1986 г. Руткевич добавя още едно постижение към славната си история – става първата жена в света, изкачила митичния връх К2. Загива при опит да изкачи Канчендзьонга (8478 м) през 1992 г., на 49 години.

Необикновена и спорна личност, превърнала се в легенда с необуздания си нрав, упоритост и стремеж да постигне целите си, Ванда Руткевич е сложна личност, упорита и постоянно балансираща на ръба между болката на съществуването и блясъка на славата, която през цялата си кариера несъзнателно върви към самоунищожение. Една необикновена жена, изпреварила времето си и обладана от страст към високите планини.

Докато пише книгата Елжбета Шераджинска прави множество интервюта с полски алпинисти; достига до неизвестни източници, включително до оцелели фрагменти от мемоарите на майката на Ванда, Мария Блашкевич. Цитира неизвестни и непубликувани откъси от разказите на участниците в холандската експедиция, които подкрепят полякинята по време на трагичните събития на Броуд Пик през 1991 г. Събития, които са оказали влияние върху решенията на Ванда през последните години от живота ѝ.

„Миналата година в Полша беше обявена Година на Ванда Руткевич и присъствах на празненства на няколко училища, които бяха избрали Ванда Руткевич за свой патрон. Това не е ли най-прекрасния паметник?“, запита с усмивка авторката.

А кое я определя като спорна личност, Шераджинска обясни с цитат на друг известен алпинист.

„Януш Майер, един от най-изтъкнатите полски хималаисти, ми каза следното: „Тя е трябвало да бъде твърда и противоречива, защото е трябвало да пробие в един мъжки свят и един мъжки спорт“.

„Винаги казвам за алпинистите, че те са „артисти на пространството“, продължи писателката. “Тяхното его е много голямо. И само си представете – два месеца в планината, където се сблъскват амбиции, където има стрес, където всички чакат времето да се оправи, за да могат да се катерят, и където има 15 мъже и само една жена, която е пренебрегвана от тях. А тя също има своите амбиции! И казва: „Аз ще тръгна, аз ще го направя“.

Не случайно в нея се крие и страст към самоунищожение. Според авторката у нея е имало потребност да бъде на границата между живота и смъртта, това е нещото, което я е мобилизирало.

„Отново Януш Майер казва, че при тези хора прагът на риск е много нисък. За нас рискът изглежда по съвсем друг начин – за нашето здраве, за нашето семейство. Мисля, че за една такава личност като Ванда, за която планината е била дом, и която все повече бяга от хората, този праг е бил наистина много нисък“.

Към това според авторката се прибавят и други фактори – трудното ѝ детство, много ранната смърт на брат ѝ, опустошителната за нея смърт на баща ѝ, и накрая – смъртта на човека, който е бил най-голяма любов в живота ѝ. А също и разминаването с целта да изкачи всички 8-хилядници, физическите травми вследствие на изкачванията… Неслучайно тя споделя на приятелката си след всички тези неща: „Останаха ми само планината и майка ми“.

Какво обаче се крие в заглавието на книгата – „Само още един връх“?

„Всички алпинисти казват това; „Само още един връх и след това край“, отговори авторката. „Заглавието е избрано от нейната приятелка Ева Матушевска. Тя е автор на няколко книги за Ванда Руткевич“.

За съжаление Ева умира преди излизането на книгата на Елжбета Шераджинска.

Универсалността е това, с което книгата ще докосне българския читател, смята авторката.

„Бих казала, че има общо и с българския алпинизъм. Но дали става въпрос за Швейцария, България или за Япония – планините са универсални, те са като музиката. Високо в планините в палатковите лагери се събират хора от различни държави и те без проблем общуват помежду си. А всички ние проявяваме любопитство към хора, които имат страст и са готови да се посветят на нея, и които казват: „Ти можеш“. И Ванда беше именно такава“, каза тя.

„Планините ги е имало, има ги и ще ги има“, каза в заключение Елжбета Шераджинска. „И дори нашите герои и идоли да остават завинаги в планината, тя е място, където ние намираме вдъхновение, можем да си починем и най-важното – когато се връщаме от нея, долу, се чувстваме по-добре. И както казва самата Ванда: „Оценяваме дребните неща“.

Накрая полската любителка на предизвикателства отправи сърдечно към екипа ни: „Пожелавам ви прекрасни маршрути!“ /БГНЕС