Ели Секуловска: С терор и мъчения Тито избива македонските българи

Затворът в Идризово 1950 г.;

„На 7 януари (Коледа) 1950 г., именният ми ден, ме извикаха в кабинета на началника на затвора и там видях началника на УДБА-Битоля. След физическите изтезания над мен началникът заповяда да ме поставят в килия метър на метър, където прекарах седем дни на най-големия студ." - откъс от спомените на дядо ми Христо Секулов, осъден на 14 години затвор в Идризово.

Един срещу друг

Вкарването в карцера беше един от най-ужасните методи за изтезание на осъдения. Поставят те в тъмна стая с размери метър на метър, където дори не можеш да се изправиш, защото височината също е метър, така че тялото трябва да е превито постоянно, с ограничено дишане. Кожата започва да изтръпва и показва симптоми на псевдо възпаление, появява се и псевдо астма, очите ти горят, а мозъкът не може да свикне с тъмнината. Чувстваш клаустрофобия и задоволяваш физиологичните си нужди в самия карцер. В края на седмия ден те изваждат от там като безжизнена мумия.

Освен това килиите без вода, в които осъдените са заключвани по време на следственото производство, какъвто беше случаят с брата на дядо ми, иначе осъден на 12 години затвор в Добой, оставят трайни последици върху неговото физическо и психическо здраве.

Пред мен стои богат набор от методи на изтезания, които бяха добре проучени и доведени до съвършенство от югославските власти. Тези изтезания бяха прилаган върху македонските българи във всички концентрационни лагери: Идризово, Добой (тогава Босна и Херцеговина), както и в европейския Алкатраз - Голи оток, където попада най-младият член на семейството.

Изтезанията, които започват с онези познати полицейски форми на натиск: заплаха за безопасността на живота на семейството на осъдения, удължаване на разпитите, отказ за осъществяване на физиологичните нужди, мъчения с жажда и глад, заповеди да стоиш прав с дни. Баба ми е измъчвана по същия начин: силни прожектори, насочени към очите ѝ, викове, ругатни, т. нар. психически унижения и други слухово-визуални средства за принуда като различни инсценировки, килии лишени от въздух - са част от полицейската история в Македония от 1945 до 1953 г.

Но в разследванията липсва само едно нещо и това е самопризнанието, което трябва да бъде изтръгнато на всяка цена. Признанието, или по-скоро лъжата, е изтръгната с натиск и страшен терор, затова още по-страшен терор е упражнен върху членовете на семейството на осъдения.

А именно, само в Югославия децата също са отвеждани в отделите на УДБА; баща ми и чичо ми, макар и непълнолетни, са били държани по цял ден в една от килиите на УДБА, а прабаба ми, която беше на 80 години, също беше отведена и хвърлена в тъмница.

Те разработиха всички необикновени психологически методи, основани на психо-соматични взаимоотношения, знаейки, че центърът на съпротивата винаги е в духа, че тялото следва духа. Първата основна задача на югославската полицейска служба, а и днес на нейните наследници, е да сломи духа на "негодните", защото след това тялото пада от само себе си, но дори и да се изправи на крака, вече не става за нищо. Предпочитана е деликатната умствена игра, онази невидима агресия, която превъзхожда силата на най-съвършената агресия.

Полицейската структура в Северна Македония остава в примитивния си вид, потенциално подготвителна, дори и днес. Някои признаци показват, че първоначалната амбивалентност е останала в намалена степен и че нейните възможности са радиално отворени, но това е само виртуално състояние.

От моя страна винаги ще има въпроси, които упорито задавам, но никой не иска да ми отговори.

Пенелогията се определя като научна дисциплина, която се занимава с изучаване на затворническата общност, по-точно с използването на наказателни методи, които се прилагат върху осъдения, извършил престъпление! Чудя се какво престъпление са "извършили" осъдените по време на режима на Тито, които е трябвало да подписват предварително изработени документи, пълни с изфабрикувани измислици и самопризнания, изтръгнати под натиск и ужасен терор? Между другото, с какво право на осъдените е отнето, национализирано или конфискувано цялото имущество, придобито с поколения? Конфискацията е за престъпление, но какво престъпление са извършили? Смятаха ли се за престъпление тяхната етническа принадлежност или образование?

Пенологията обяснява още, че наказанието на затворника има за задача да превъзпита и ресоциализира извършителя на престъплението! Питам кой кого е превъзпитал и каква ресоциализация е осъществил? Терминът "ресоциализация" означаваше ли, според тогавашните югославски власти, да свикнеш с новата идентичност, която някой друг ти е вменил, и да бъдеш зомби?

Квадратура на кръга

Чудя се как може Северна Македония да върви в демократична посока, при положение, че досега нито една управляваща партия не е осъдила зверствата, извършени по време на тоталитарния режим на Тито?

Преди няколко години чух в медиите, че известен македонски бизнесмен, който беше осъден на затвор, е бил вкаран в карцера! Последва посещение на световни пенолози, които с ужас заявиха, че положението в македонските затвори е нетърпимо и дори по-лошо от затворите в някои африкански страни.

Както винаги, вместо да започне сериозен дебат по този въпрос, имаше напрежение и мълчание от страна на македонските власти.

В интерес на развитието на цивилизацията във всяка сфера на живота през 1955 г. е приет документ, наречен Набор от минимални права за работа със затворниците. След двадесет години беше приета Декларацията за защита на всички лица от изтезания и други форми на жестоко, нечовешко и унизително отношение и наказание. През 1979 г. бяха приети Правилата за поведение на органите на реда, последвани от Принципите на медицинската етика за медицинския персонал, особено лекарите, за защита на затворници, следствени лица, срещу изтезания и други жестоки и унизителни процедури и наказания. Основните принципи на независимостта на съдебната власт, през 1987 г. – Европейските правила за затворите. Всички тези документи са задължителни и за Северна Македония. Още повече, че Конституцията на Северна Македония включва всичко, което принадлежи към групата на правата и свободите на човека и гражданина, съдържащи се в международните конвенции.

Но това означава ли нещо за Северна Македония?

И накрая, лошите условия в затворите, честите жестоки унижения, изтезания и различни форми на малтретиране, останали като реликви от миналия режим, са тема, която трябва да бъде открито дискутирана и реорганизацията на затворническата система трябва да се извърши спешно. Македонските пенолози забравиха, че дори този човек, затворникът, има ореол над себе си, който не трябва да се губи! Трябва да се разклатят табутата, които обременяват човека и гражданина по отношение на наказателните институции. Излежаването на присъдата засяга не само лицето, което трябва да изтърпи тази присъда, но и неговите близки, а несъмнено и държавата. Но, за съжаление, вместо да се подобрят наказателните институции в Македония, сякаш времето е спряло, така че те все още приличат на каземати със същите изтезания на физическо и психическо насилие, характерни за кървавия режим на Тито.

Това, което може да бъде сериозно критикувано в македонската система, е неопределеният статут на задържаните лица. 90-дневният срок, в който може да продължи задържането, оставя място за проява на небрежност и неангажираност от страна на съдилищата, което създава очевидно недоволство сред задържаните.

Изглежда, че ресоциализацията остава голям проблем. 40% от хората в затворите не изтърпяват присъда за първи път, от което става ясно, че провалът на държавата е най-голям след излежаване на присъдата. А именно приемните центрове за тези хора почти не функционират, в повечето случаи те остават без работа. Натискът върху осъдения кара външния свят да му обърне гръб, а за съжаление и държавата прави същото. /БГНЕС

-----------------------------------

Ели Секуловска, активист за правата на човека в Македония. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС.