Оставката се очакваше отдавна. Другият вариант беше неговата смяна, но Вучич се заинати да предприеме този ход и да се освободи от своя близък приятел веднага, след като САЩ въведоха санкции през юни срещу Вулин. Така той стана най-високопоставеният сръбски политик, който беше включен в черния списък на Вашингтон по обвинения в корупция, връзки с Русия и търговия с оръжия и наркотици.
Докато Вулин патетично обясняваше, че САЩ и ЕС искат главата му, Вашингтон дипломатично отговори, че не се намесва в кадровите решения на сръбското правителство. Ни малко изненадания Вучич побърза да обясни, че се надява в бъдеще да сътрудничи със Вулин и че той не е руски шпионин. Стана очевидно, че Вучич изми ръцете си с неудобния Вулин, който отдавна беше трън в очите на Запада със своята проруска реторика, визити и срещи на високо равнище в Москва.
Има оправдани съмнения, че под натиска на Вулин сръбските тайни служби са шпионирали и руската опозиция, намерила убежище в Сърбия, и щедро са доставяли данни на московските си колеги. Вулин бе наричан от сръбската опозиция „руския офицер в Белград“. Вратите бяха широко отворени за него от Русия за разлика от САЩ, за които той бе персона нон грата.
Вулин нанесе и голям политически удар срещу Сърбия с фикс идеята си „Сръбски свят“, в който Белград трябва да обедини всички сърби отвън и отвътре, а Вучич да бъде техен президент. Да не говорим за това, че е изключено сръбските тайни служби да не са знаели за въоръжената операция в село Банска в Косово. Ако Вучич твърди, че не е знаел за тази акция, за какво тогава служат сръбската БИА и Вулин, които е трябвало да го осведомят за решенията на опасния бунтовник Милан Радойчич да навлезе с оръжие в Косово.