Екзакта: ГЕРБ - 21.4%, „Има такъв народ” - 20.8%

На 11 юли ГЕРБ, ИТН и БСП могат да разчитат на по около 90% от избирателите си от парламентарния вот на 4 април т.г. Очевидно е, че водещите партии се стремят както да съхранят твърдите си ядра, така и да намерят излаз към периферен електорат. Последното се оказва по-трудна задача за традиционните партии.

Колкото и условности да има в данните и коментарите относно предстоящите избори, водещите мотиви за гласуване на различните групи избиратели са относително ясно различими и обясними.

Разбира се, особен интерес ще представляват резултатите за ИТН, ДБ и ДПС от вота в чужбина. Тези резултати могат да дадат отговор на част от неизвестните към момента.

Това се казва в изводите на проучване, осъществено от „Екзакта Рисърч Груп” в периода 1-5 юли сред 1005 пълнолетни български граждани в 92 населени места от цялата страна.

Според изследването 21.4% вот получава ГЕРБ, 20.8% за „Има такъв народ”, 15.8% - БСП, 12.8% - Демократична България, 11.2% - ДПС, 4.8% - „Изправи се!Мутри вън”, 4.0% - Българските патриоти – ВМРО, НФСБ, Воля, 2.8% - „Възраждане”.

Дни преди вота, малко под половината от интервюираните от Екзакта Рисърч Груп пълнолетни българи (48%) декларират готовност да гласуват на предстоящите парламентарни избори и заявяват, че вече са избрали за кого ще гласуват. Още 12% са готови да гласуват, въпреки че към 5 юли все още се колебаят кого да изберат. Трудно е да се прогнозира колко от тях реално ще направят избор до деня на вота.

Електоратите на ГЕРБ, на БСП и на ДПС са в по-голяма степен мобилизирани в сравнение с електоратите на останалите партии с шансове да влязат в парламента. Избирателите на ДБ и на ИТН пък декларират по-висока готовност да гласуват на изборите от тези на ИСМВ.

Изследването показва, че общо 23% от българите изпитват притеснения относно справянето си с машинния вот. По-често се притесняват хора на възраст над 60 години (43% от тях) и нискообразовани респонденти (72% от хората с основно образование).

По принцип 45% от българите одобряват въвеждането на машинното гласуване, а 41% са противници на този начин на гласуване.

7% от българите заявяват, че биха променили вота си в последния момент, за да подкрепят вероятния победител. Повече конформисти има сред мъжете, сред хората в активна трудова възраст и сред респондентите със средно образование.

23% от решилите да гласуват, но все още колебаещи се кого да изберат, твърдят, че биха променили вота си в последния момент за да гласуват за очаквания /вероятния победител.

Сред категорично решилите и вече избралите за кого да гласуват, обаче, конформисткият вот възлиза на едва 1,8%.

57% от българите посочват в настоящото проучване на Екзакта, че очакват предстоящите избори да бъдат честни. Това мнение изказват по-често жителите на градовете-областни центрове, както и избирателите на ДБ и на БСП.

43% от интервюираните обаче са на мнение, че предстоящите избори няма да бъдат честни. Най-много скептици към честността на вота има сред привържениците на ИСМВ.

68% от твърдо решилите да гласуват и избралите вече за кого да гласуват, заявяват, че очакват изборите на 11 юли да бъдат честни.

16% от българите посочват, че се чувстват разочаровани от партията, на която досега са симпатизирали и заявяват, че повече няма да гласуват за нея. Това са по-често хора на възраст между 30 и 40 години, респонденти с нисък стандарт на живот, както и жители на столицата.

Разочарованите симпатизанти на протестните партии по-често от останалите разочаровани избиратели са склонни да преминават от една протестна партия към друга при разочарование. /БГНЕС

Проучването е проведено в периода 1-5 юли 2021 г. сред 1005 пълнолетни български граждани в 92 населени места от цялата страна. Работено е по стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. При изготвяне на извадката са използвани последните данни на НСИ за населението на страната, разпределени по пол, възраст, административни области и типове населени места (столица, областни центове, малки градове и села). Извадката възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю. Максималната грешка при 50%-овите дялове е +/- 3%.

Изследването е независимо от външно финансиране и е проведено със средства на „Екзакта Рисърч Груп”.