Джордж Фридман: Развръзката около Тайван

Неотдавнашното посещение на председателката на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайван очаквано предизвика възмущение в Китай, който в отговор на това напрегна мускулите си чрез някои не особено деликатни военни учения. Двата важни въпроса тук са: защо Пелоси изобщо отиде на острова и защо Пекин е достатъчно загрижен, за да разположи флота си?

на снимката: Джордж Фридман

Аспектът на Пелоси е много по-интересен, но много по-малко важен. Не знаем защо точно тя е посетила Тайван. Някои твърдят, че е отишла заради дългогодишното си противопоставяне на китайските нарушения на човешките права, което се корени във все по-нарастващата китайска електорална база в нейния район. Други твърдят, че е почувствала, че няма какво да губи, ако републиканците си върнат Камарата на представителите през ноември. Според някои свидетелства тя е отишла в знак на несъгласие с администрацията на Байдън, а според други е била агент на администрацията. Един от аргументите гласи, че администрацията е смятала, че едно провокативно посещение на човек, който формално не е в администрацията и следователно може да бъде отречен, ще раздвижи китайците в американско-китайските преговори, като покаже, че САЩ са готови да бъдат настъпателни.

Какъвто и да е случаят, посещението ѝ предизвика много силен, но доста незначителен отговор от страна на Китай. Много кораби и самолети изстреляха голямо количество боеприпаси, нито един от които не порази Тайван или вражески кораб. Отговорът показа, че Китай всъщност разполага с военноморски флот, но не показа как може да се промени балансът на силите, ако Пекин например свали пристигаща ракета, принуждавайки американска подводница да излезе на повърхността.

Пекин е отправял многократни предупреждения относно Тайван, но с течение на времето тези предупреждения губят значението си. Затова те се възползваха от посещението на Пелоси, за да увеличат драстично силата на предупреждението. Размерът на демонстрираните сили и изразяването на гнева на Китай създаваха усещане за апокалипсис, пораждайки призрака на китайската мощ и обозначавайки намеренията на Пекин, които подобни американски провокации могат да предизвикат. Това също така създаде сред американците усещане, разумно или не, че Китай е сила, която може да не бъде овладяна. За Пекин залогът беше нисък. Ако не успееше да предаде някое от тези послания, не губеше почти нищо.

По-важното е, че Китай отмени няколко от каналите, които свързваха Китай със САЩ, като накара Вашингтон да се оплаче от закриването им и по този начин накара администрацията да изглежда, че се нуждае от тях. Това не е никак малко постижение. Износът е гръбнакът на китайската икономика. При цялото напрежение между Съединените щати и Китай, Съединените щати купуват над 17 % от китайския износ, което ги прави най-големият купувач на китайски стоки. Китай преминава през значителна икономическа криза, която е съпроводена с все по-агресивни действия срещу длъжностни лица, които не спазват правилата, и полага все по-трудни усилия да намери други клиенти. Президентът Си Дзинпин е изправен пред въпроси относно управлението си, чието бъдеще може да бъде разкрито на важния партиен конгрес през ноември.

Си просто не може да рискува да скъса значително със Съединените щати в момента. Той не разполага с лост, с който да накаже Съединените щати икономически. От друга страна, Съединените щати разполагат с поне два: намаляване на вноса от Китай и заплаха за многобройните си сделки, деноминирани в долари. Китай е наясно, че първата линия на всеки боен план е използването на икономически санкции, а сега би бил особено лош момент за тях. Това е последното нещо, от което Си се нуждае преди срещата през ноември.

Разбира се, вярно е, че една война за Тайван би могла да отвлече вниманието на китайското население от икономическите му проблеми. Китайците са патриотично настроени и затова може да са добре подготвени да приемат трудностите на войната. И със сигурност е възможно те да виждат във военните учения на Си знак за сила. Проблемът е, че няма никаква гаранция, че Китай ще победи. Китай може да нахлуе в Тайван, да се сблъска с американския отговор и да спечели първата битка, но да загуби войната. Досега ученията край бреговете на Тайван бяха премерени и репетирани, внимателно калибрирани, за да не предизвикат американски икономически отговор. САЩ дори отмениха планирано ракетно изпитание, за да не разгневят допълнително Китай.

Пелоси е направила своя жест или администрацията я е помолила да го направи. Китай е направил своя контражест. Но Китай, който започва война със САЩ заради Тайван, рискува сериозни икономически сътресения и евентуално поражение, и всичко това, за да вземе остров, който е малка стъпка за излизане от Южнокитайско море. Това може да се случи, но не изглежда, че апетитът на Китай за опасност е голям. Нито пък на Америка. /БГНЕС


Джордж Фридман, анализ за „Геополитикал фючърс”.

Авторът е международно признат геополитически прогнозист и стратег по международните въпроси, основател и председател на Geopolitical Futures.