Джордж Фридман: Относно руската военна маскировка

Скоро след като Йосиф Сталин подписва пакт за взаимна отбрана с Адолф Хитлер, британският министър-председател Уинстън Чърчил казва, че Русия е загадка, обвита в енигма. Руските военни плановици несъмнено бяха доволни от това, което можеха да приемат като похвала. Една от основите на тяхната военна доктрина е принципът на маскировката, или използването на различни заблуди и отричания, за да се прикрият истинските им намерения. Маскировката невинаги сработва, но когато сработи, може напълно да преобрази една битка, дори една война.

Доверието в общата представа за състоянието на руската армия може да бъде разработено така, че да се окаже фатално. Отдавна се чудя за хаотичната структура на руските сили в Украйна и за количеството време и ресурси, които Русия отделя за второстепенни цели. Изкушаващо е да се предположи, че Москва се задъхва или че й е съдено да претърпи поражение, но фактът, че маскировката е залегнала толкова дълбоко в руската военна психология, налага периодично да се преосмислят руските планове и ресурси. Тези неща са неизвестни по идея, но какво ще стане, ако се окаже, че руската маскировка е уловка, а истинската ѝ сила и намерение са скрити и чакат да нанесат удар? Когато размишлявате за руснаците, създаването на модел, диаметрално противоположен на това, в което вярвате, и последващото му разглобяване, е от съществено значение.

Сегашният консенсус е, че Русия е загубила организацията, ресурсите или обучените си човешки ресурси, необходими за нещо повече от удържане на позиции или може би за настъпление с много ограничени цели. Това мнение се основава на объркване в командването, при което руските въоръжени сили се конкурират с групата "Вагнер", вместо да я командват. То би обяснило продължителната битка в Бахмут - да не говорим за общата неспособност на Русия да осакати украинските сили и да проникне по-дълбоко в Украйна. Проникването и разрушаването са същността на войната. Разделената командна верига би могла да обясни неуспеха, а невъзможността да се поправи той лесно би могла да накара врага да предположим, че руската победа е почти невъзможна.

Нека приемем за целите на аргументацията, че Русия е изградила битката при Бахмут, за да привлече украинците напред в по-уязвима позиция. Едно съкрушително поражение на Украйна там би създало огромна криза в украинското командване и би подхранило сериозно напрежение със съюзниците. Ако съотношението на силите е достатъчно, руските сили биха могли да се придвижат решително към западната граница на Украйна. Тогава целта на битката би била да убеди Украйна да извърши широкомащабно нападение с надеждата да сломи волята на Русия. За Русия истинската цел не би била бързото приключване на битката, а значителното отслабване на отбраната на Украйна в сърцето на страната и насърчаването на силите, планирани за настъпление, да се формират в големи части. Следващата стъпка би била масирани въздушни удари по концентрираните сили с помощта на безпилотни самолети. Ключово би било генерирането на военни цели за въздушно нападение, последвано от масирана, решителна пехотна атака в сърцето на страната (това, с което Русия би трябвало да започне).

Разбира се, този сценарий е трудно да се приеме сериозно. Дори ако всичко вървеше по сценарий, стратегията щеше да бъде компрометирана от невъзможността да се разположат голям брой обучени изтребители, да се защити логистиката за бързо, изненадващо разгръщане и да се скрие концентрацията на силите от западното разузнаване. (Това е трудно, но не и невъзможно. САЩ и британците успяват в Нормандия, а германците - в Ардените, макар че възможностите за откриване през Втората световна война очевидно са били по-ограничени, отколкото сега).

Критичният въпрос тук е времето на откриване, съотносимо със способността на украинските сили да формират атака и да разстроят руските сили. Руската противовъздушна отбрана ще трябва да бъде ограничена, за да не се загатне за голяма концентрация на други сили. А пехотата ще трябва да се придвижи в Украйна в бойна готовност. Процесът на придвижване напред и създаване на единни сили под последователно руско командване представлява ключовата и най-невероятна фаза на операцията.

Сложността на проекта на всички нива ме убеждава, че руското командване е просто нефункционално и силно уязвимо от украинските действия. Ако има маскировъчна уловка, тя вече трябва да е реализирана. Но няма и намек за това. Трудно е да се види нещо друго освен слабост в руските въоръжени сили в момента./БГНЕС

------------------------------------

Джордж Фридман, анализ за „Геополитикал фючърс”